Е,явно тук не е така  Аз на майка му й викам по име,защото не смятам,че е заслужила така ценното за мен обръщение "майко",а свекър нямам. 

...хм размислих се по тази тема...
аз на моите свекъри им казвам на галено име (когато се наложи)...мисля си, че човек трябва да е много широко скроен и благороден за да може да използва обръщенията  "майко" и "татко" към други  ..аз май май не съм я докарала до там...така ревниво пазя тези обръщения за моите родители, че не ми се откъсват от сърцето да ги кажа на друг...неговите родители са прекрасни хора, много ги обичам и ценя, нали те са създали прекрасният ми съпруг..НО вътрешно не го усещам по начин, който да ме кара да ги наричам с "мамо и тате"

Цитат на: toni8301 в 04.07.2011 17:50

...човек трябва да е много широко скроен и благороден

или лицемерен. Познавам момиче, което казва на свекърва си "майче", обаче така я мрази.

А знаете ли пък, че има и свекърви, които не искат да им се вика "майко". Имам една позната, която като се омъжи и се обърна към свекърва си така, а тя й направила забележка "Не искам да ми казваш майко, имаш си майка и това не съм аз!".

Офф, момичета и аз съм чуденка за тези обръщения Свекъра е малко особен и даже веднъж ми подхвърли, че един ден като се оженим със сина му и ще трябва да им казвам "майка" и "татко". Незнам, обаче как ще стане това......хайде, за "майко", може и да стане, но за "татко" - не знам. При мен е малко сложна ситуацията, защото баща ми почина преди 14 години и аз от тогава не съм казвала тази думичка "татко" Майка ми има втори мъж, който аз много обичам и уважавам, но когато се събраха, аз бях още малка и започнах да му викам "чичо" и до ден днешен така си остана. За това не знам как бих могла да кажа на някой друг "татко". Мислех си да говоря с него или с годеника ми, но все отлагам този въпрос, а и свекъра е един.....особен, даже всички казват, че той е "свекървата" в семейството

V_e_S_i, моя баща почина наскоро и бащата на моя приятел ме прегърна и ми каза, че съм тяхното детенце. Стана ми толкова мило и ме разчувства максимално. Не знам дали бих могла един ден да го нарека "татко", но усещането за тази татковска закрила я има от сега.
Искам да кажа, че ако уважаваш и наистина чувстваш близък твоя свекър, може би това е момента да отприщиш чувството отново, защото несъмнено всеки има нужда от него. И да го наречеш без задни мисли "татко".

Да ви кажа какво чух вчера  , не може да си представите! Дъщерята на моя колежка се разбрали със сватовете да им казват "Втора майко" и "Втори татко". Самата колежка си умираше от смях, ние също, че ще е по- лесно, зетът да и казва "Двойке". Но в крайна сметка, добре е да има съгласувано обръщение, отколкото никакво, или изненадващо  .

Докато кажа "втора майко" и ще забравя какво съм искала да кажа!  Но наистина е хубаво, че са се разбрали нещо и всички са доволни. Другото е без значение. 
Аз не мисля да наричам свекървата "майко", защото никой не може да бъде за мен това, което майка ми е. Но тя е човек, който не би се обидил и не би имал претенции. 

Хахахах, "втора майко" Това не го бях чувала. Звучи ми малко като B1 и B2 от "банани с пижами" Ама щом са се разбрали и всички са доволни, само "браво" мога да кажа.

А колкото до мен, определено не мисля да му казвам "татко" на свекъра и в най-скоро време ще говоря с годеника ми и ще му обясня защо. Само че, си мисля, че няма как на свекървата да казвам "майко", а на свекъра "чичо ....."  Той и без това сигурно ще се засегне, че няма да му викам татко, а пък ако не нея й казвам "майко", съвсем ще се дразни.

Аз на свекъра и свекървата викам по име.Свекъра искаше да им викам майко и татко,но за мен това е лицемерно.При мен просто ситуацита е такава ,че рядко ги виждам,отношенията ни са по особени и аз не ги чувствам близки ,за да кажа майко и татко.Моя мъж също по име вика на родителите ми.Важно е да има обръщение според мен.Според мен V_e_S_i казвай им така,че да се чувстваш добре ти.Според мен ще го преглътне свекъра ти обръщението което няма да е татко.

Ето точно тази дума търсех,за да опиша отношенията си със свекърва ми-странни.Нито се обичаме,нито се мразим,просто любезничим от нема и къде една с друга и това е 

Още когато говорихме за сватбата, т. е. преди 6 месеца, свекър ми ми намекна доста твърдо, че вече не са чичо и леля.
В деня на сватбата свекърва ми заяви, че чичо Кольо не е вече чичо Кольо.
Онзи ден ми вгочиха деня, като казали на В., докато говори с тях, че е крайно време да започна да се обръщам към тях с майко и татко, а той да казва на родителите ми бабо и дядо. Родителите ми са 11 години!!!!!!!!!!!!!! по-малки от баща му .
Аз не мога да си пречупя езика. Гнусно, противно ми е. Имам си 1 майка и 1 татко, най-най-прекрасният на света. Не мога да си помисля да казвам на друг човек татко. Това обръщение се заслужва, не се дава, а те с нищо не са го заслужили. По държанието им виждам, че за тях аз съм чужда. Винаги се гледа за В, винаги той да е добре. Просто не мога да го кажа.
А В. нали е мекушав, няма нищо против, щом баща му толкова държи, к'во пък толкова .
За дъртите кумове беше така, за калесването на нашите кумове, за питите за ритуала, все угаждахме на баща му. И за това ли трябва да му правим кефа???

Момичета, като чета коментарите ви тук, се чудя какво толкова има да делите със свекърите си, че толкова негативно и грозно се изказвате за тях. Може и да имате основания, но в крайна сметка всеки си има недостатъци и само факта, че са от друго поколение и са с друго мислене е достатъчен, за да не се задълбава кой какво и как го е казал. Още повече, ако не живеете заедно. В един спор винаги има две страни, но се поставям и на мястото не тези хора, ако един ден имам снаха и тя така говори за мен, ужасно е неприятно. На мен ми остават по-малко от два месеца до сватбата и все още не съм се замисляла как ще им казвам на свекърите занапред, но може и да се пречупя, защото те го заслужават. За 4 години се опознахме добре, разбираме се чудесно и въпреки различията ни по някои въпроси, се стремим да сме толерантни- ние с тях и те с нас. Вярно е, че никой не може да замести родителите ми, но пък те ме приеха в тяхното семейство от първия ден и ме накараха да се почувствам, като у дома си гледайте по-ведро на нещата от живота и дори и да не ви хареса нещо в тези хора, премълчете и не задълбавайте излишно, защото по-умния винаги отстъпва, а и ще си спестите много нерви 

Цитат на: lawyer в 07.07.2011 21:29

Момичета, като чета коментарите ви тук, се чудя какво толкова има да делите със свекърите си, че толкова негативно и грозно се изказвате за тях. Може и да имате основания, но в крайна сметка всеки си има недостатъци и само факта, че са от друго поколение и са с друго мислене е достатъчен, за да не се задълбава кой какво и как го е казал. Още повече, ако не живеете заедно. В един спор винаги има две страни, но се поставям и на мястото не тези хора, ако един ден имам снаха и тя така говори за мен, ужасно е неприятно. На мен ми остават по-малко от два месеца до сватбата и все още не съм се замисляла как ще им казвам на свекърите занапред, но може и да се пречупя, защото те го заслужават. За 4 години се опознахме добре, разбираме се чудесно и въпреки различията ни по някои въпроси, се стремим да сме толерантни- ние с тях и те с нас. Вярно е, че никой не може да замести родителите ми, но пък те ме приеха в тяхното семейство от първия ден и ме накараха да се почувствам, като у дома си гледайте по-ведро на нещата от живота и дори и да не ви хареса нещо в тези хора, премълчете и не задълбавайте излишно, защото по-умния винаги отстъпва, а и ще си спестите много нерви 

Принципно си права, но ние не сме на 5г, за да ни налагат мнение.Хубаво би било ако седем, и поговорим, но това не се случва навсякъде.Виждала съм семейства в който се налагат и кумове от свекър и свекърва и обръщение, е по-голямо лицемерие няма.
Ние се разбрахме и аз не бих могла да накарам моя мъж да се обръща към майка ми и баща ми с друго обръщение освен с имената им.Те никога не са били в  добри взаимоотношения и аз вече съм достатъчно голяма, за да отстоявам правата на нашето си семейство пред другото.

Адвокат, веднага ти отговарям, че от тези хора съм видяла толкова злоба и коравосърдение към родния им син, не към мен, че и сега да се държаха с мен добре, пак не бих се пречупила. А за себе си съм чувала толкова грозни думи, така че не си ти човекът, който да ми казва колко грозно и негативно се изказвам за тях.