Mariana и аз съм така, но започвам директно на име. Малко е странно и понякога се обърквам, ама ще свикна

И аз им викам на име.Не им харесва много но майко и татко не мога да им кажа и не мисля и да се мъча.Аз ги виждам 3-4 пъти в годината и хич не ги чувствам близки.А и те не ме обичат много.

ха, ха много познато чувство и при нас няма луда любов, даже май няма никаква

При нас нито майка ми и баща ми имат претенции как да им вика милото, нито свекърва ми има някакви желания-остави ли са ни ние да решим как да се обръщаме.

Момичета и аз реших да се включа в тази интересна темичка  При нас с милото нещата станаха много по-различно отколкото предполагах. Когато отидохме да ме иска от нашите, след всичката радост и емоции, майка ми заяви на милото: 'Ние сме още млади да ни наричаш бабо и дядо, ще ни казваш мамо Тинче и тате Мите!' ... аз направо не знаех къде се намирам!  И то от майка ми, която е толкова свободомислеща . И малко след това милото като наливаше уиски се обръща към майка ми: 'Мамо Тинче, още уиски?', всички се засмяхме, но видях нашите колко много се умилиха от това (те си имат милото за техен син, нищо че имат вече двама ). И съответно, когато отидохме при техните да им кажем вече не вървеше да се обръщам по друг начин към тях, въпреки че свеки изобщо дори не е намекнала да и казвам 'майко'. Честно казано ми беше по-трудно да се обърна към свекъра с 'татко'. И още нещо, аз се обръщам към майка му с 'майко' или 'мамо Тони', докато към майка ми обръщението ми е 'маме' или 'мамо' . Но и аз съм на мнение, че всеки сам трябва да си преценява какво обръщение да използва. В крайна сметка важното е дори да няма разбирателство между млади и стари да има уважение (и от двете страни) иначе обръщението е на по-заден план.

Аз лично не бих казала "Майко" и "Татко" на друг осван на мойте си родители ... все пак аз си имам една Мама и един Тати 
Хубаво е че родителите на приятеля ми нямат такива претенции, както и моите ... ние караме направо на име

При нас нито майка ми имаше претенции как да й вика милото, нито свекърва ми!  Аз исках да й викам на лельо, защото малко ми беше неудобно. Но тя каза, че аз не съм приятелка на сина й, а съм му годеница! И ние решихме по име!

Охххх и аз се включвам в тази темичка  аз все още  немога да свикна и на свеки си викам" лелйо Таня" но един ден и казах че сега още немога да свикна да й казвам майко,че ще ми трябва време тя няма нищо напротив и ми каза както ми е удобно така да се обръщам към нея ,но незнам все още може би от самосебеси ще дойде момент в който ще се обърна към нея "майко" ще видим

dafni85, браво - ти си решила проблема по най-добрия начин! Просто си споделила, че ти трябва време да свикнеш и да не се сърди, ако не й казваш "майко" от самото начало. Не знам дали ще има свекърва, която да се разсърди на това оправдание Отлично решение за снахите, които "не могат да си изкълчат езика", а имат желание

Цитат на: gucci в 06.03.2008 17:03

И аз им викам на име.Не им харесва много но майко и татко не мога да им кажа и не мисля и да се мъча.Аз ги виждам 3-4 пъти в годината и хич не ги чувствам близки.А и те не ме обичат много.

Може би още не са свикнали с теб, gucci... На някои хора наистина им трябва много време.

Аз изобщо не мога да се насиля за майко и татко!
А пък и не виждам защо трябва!?
Не мога да ги приема като мои родители и мисля, че те никога няма да станат!
Да, аз ги уважавам много: защото те се го родили и отгледали, да, имам респект към тях - защото са по-възрастни, да, обичам ги защото сме близки и те обичат най-много най-близкия ми на света човек, защото той също така ги обича, обаче никога няма да изпитам към тях това, което изпитвам към моята майка и към моя баща - нито пък те ще изпитат към мен онова, което изпитват към своя си син.
За мен тези неща са лицемерие -жалко е защото те са възрастни и без да са го казали, знам че държат на това! Аз обаче не мога и не мога!

оффффф и ние още сме на лелйо и чичо и от двете страни,никой няма претенции,но някак си се губи смисъла,примерно след като се сгодихме,мойте родители започнаха да говорят за милото като за зет,и на него и намен ми стана много топло,както и неговите родители вече казват снахата това,снахата онова и т.н.И аз немога да се пречупя,но ще трябва да измисля начина

Ние много се обичаме със свекърите, но от самото начало сме на имена и така си остана без усложнения. Аз предпочетох да не сменям обръщенията, защото на мен ми се вижда това най-добрия вариант, а не съм и имала досега възгласи. По същия начин стоят нещата и с мъжа ми и моите родители. Ние досега не сме били всички на едно и също място, за да се объркваме, дори и да си казваме майки и бащи, но ще ви разказвам в края на лятото ако евентуално нещо се промени 

Хаха ето още една от клуба на "незнаещите как да наричат родителите на милото".... Просто сватбата е след месец, а аз....незнам как да се обърна към тях. Никак не им викам и ми е много трудно така, а те живеят на първия етаж в един блок, ние на четвъртия и се виждаме честичко (всяка вечер).
  Веднъж като ходихме на селото им и там бабата вика "герганче я викни майка си да идете да си наберете лук", при което аз  . Беше адски конфузно....
  А са страхотни хора....просто невероятно добри, но и аз като някой други ще кажа - защо те не ме подкачат на тая тема, не виждат ли че ми е трудно    Милото е говорл с тях и те са казали аз да ги заговоря когато се почувствам готова.
  Абе гадно етака, даже сега си мисля да оставя уж случайно тази страница отворена, защото знам че свеки сяда след мен на компа ))
  А по име не иде да им кажа, все пак аз съм на 20, а те на по 55.  "Леля и чичо" им вика една моя приятелка...а все пак аз съм  като тяхно дете вече...оф тая тема мъчи всички ни май