Лелееееее така като чета направо си спомням една ситуация, в която изпаднах наскоро. Аз много обичам дечица, защото съм едно непорастнало дете и много често си седя с мамите и техните дечица в градинките. Та един ден те нещо се заговориха за свекървите и всички почнаха да  се оплакват -една с едно, друга с друго. Аз си мълчах. И те по едно верме се сетиха и ме питат за моята бъдеща свекърва. Ами какво да кажа, като тя в доста случаи ми се връзва на щурите идеи, нещо което собствената ми майка не би го направила. Не ми е казала жената една дума на криво - точно обратното. За мъжа й мога да кажа същото. Това може би се дължи на  факта, че предишната приятелка на милото е била ....... , абе малко странничка да използвам една по-мека дума. А не че нямат за какво да се захванат и при мен де. Аз им взех единственото дете в друг град, промених дома му и честно да си призная в повечето случаи обичам да се налагам.  Но се старая да ги уважавам. И наистина така ги чувствам нещата. Сигурно след сватбата ще се обръщам към тях с мамо и тате. Първо защото не мисля, че в тази традиция има нещо лошо - в крайна сметка ние вече ще сме семейство. А и да се лельосваме и чичосваме е малко смешно. Мисля си, че ще ми е трудно само първите няколко пъти, докато се пречупя. А после това си става обръщение - също като името на човек. Няма да ги обичам повече, отколкото обичам омите родители. Със сигурност.
И един съвет от мен. Мама има много добра приятелка. Дъщеря й се омъжи преди повече от три години. И зет й не се обръща към тях по никакъв начин - нито по имена, нито с бабо и дядо, нито с мама и тате. Знаете ли колко й е болно. Все едно са никои. А живеят заедно. Така, че по-добре на име, отколкот ос нищо.
Блещучка, много е гадно тава, което ти се е случило. Заболя ме само като го четях, а пък ако аз го бях изживяла направо.....не знам. Сигурно и аз щях да постъпя като теб. Такива неща трудно се прощават, особено ако са реагирали веднага, без дори да си направят труда да те опознаят. Пожелавам ти с годините този лош спомен да избледнее.

Блещучка, наистина е кофти това,което ти се е случило. Аз бях в подобна ситуация. Милото като се запознахме беше женен, за което аз незнаех в продължение на половин година и вече бременна, когато го разбрах. Ако знаеш техните какви неща са говорили за мен, направо ужас. След като родих те даже не се поинтересуваха за внучка си. Баща му я видя чак като направи 1 годинка. Без значение каква съм и дали ще съм с техния син, това е тяхна кръв, как може да не попитат даже как е. А сега да ги питаш вече съм най-добрата. Винаги ми е било странно как може да си вадиш изводи за някой без да го познаваш и да знаеш неговата гледна точка по въпроса. Наистина и аз съм имала своята дори малка вина в ситуацията, но за тях сина им винаги е бил и ще бъде прав и добрият.
Но сега не ме интересува никой. Гордея се, че успях да превъзпитам милото. Преди не се прибираше денонощно при старата си жена, сега немога да го накарам да излезем. За изневяра неиска и да си помисля. И сега родителите му виждат разликата и се радват, но тогава е имало друга снаха и е трябвало да защитават нея.

Това с обръщението винаги ми е било странно . Аз лично рядко се обръщам с думата /майко / ,но се налага . Но сега ,когато брата на моя мъжо се събра да живее с едно момиче и вече имат детенце ,тя се обръща към майка му /свекито демек/ с думата  /леля ...../ . Сега и това ми е странно . Не приемам ,че чужди хора могат да ми бъдат майка и татко ,а в същото време и това обръщение - леля ми е малко грозно . Оф много сложен въпрос .

Nina style, и аз казвам на свекъра и свекървата "чичо" и "леля" (тоест през повечето време гледам да не използвам обръщение, но когато се налага, използвам това  ). Знам, че изглежда странно, но така им казвах още докато ходех с милото и така предпочитам да е и занапред. Всъщност ние след сватбата сме се виждали само веднъж и не е повдиган въпросът от никого, но поне аз мисля, че за нас това е оптималният вариант. На мен най - много ми харесват обръщенията по име, но моите свекър и свекърва не са достатъчно широко скроени за такова обръщение. Същевременно и съпругът ми нарича моите родители "чичо" и "леля", така че смятам, че нещата така са си ок. В крайна сметка е важно не обръщението, а уважението 

Цитат на: divanetata в 05.11.2010 12:05

Nina style, и аз казвам на свекъра и свекървата "чичо" и "леля" (тоест през повечето време гледам да не използвам обръщение, но когато се налага, използвам това  ). Знам, че изглежда странно, но така им казвах още докато ходех с милото и така предпочитам да е и занапред. Всъщност ние след сватбата сме се виждали само веднъж и не е повдиган въпросът от никого, но поне аз мисля, че за нас това е оптималният вариант. На мен най - много ми харесват обръщенията по име, но моите свекър и свекърва не са достатъчно широко скроени за такова обръщение. Същевременно и съпругът ми нарича моите родители "чичо" и "леля", така че смятам, че нещата така са си ок. В крайна сметка е важно не обръщението, а уважението 

В едно поне съм сигурна . Никога не искам на сина ми жената да ми ви ка МАЙКО ! На име и толкова . Който е измислил тази глупост , хич да не се гордее с това . Не ,че е между живите, но все пак . А неговите последователи би трябвало да се замислят ,защо го следват . Аз хиляди пъти съм чувала обяснението на това от по възрастни хора ,които си мислят ,че да наричаш свекърва си Майко е еважение . Не мисля ,че това обръщение е критерии за уважение !

Винаги съм си мислела, че като се омъжа ще казвам на свекърва ми на име, но никога - мамо.
Е какво да ви кажа ситуацията е съвсем по различна. Живея в чужбина, свекърва ми е на около 60 години, не мога да си пречупя устата и да й кажа Герти (Гертруда). Попитах я дали ще я притеснява ако и казвам Мамо, тя беше малко стресната, но поласкана. Съпругът й е починал преди повече от 10 години, Даниел е едно дете, а собствената ми майка е на повече от 1000 км. Тя е единствения човек, на които мога да разчитам и тя се е доказала в много ситуации и затова реших да я удостоя с титлата Майка. Майка ми не се сърди, даже напротив, радва се. Въпреки че, двете не говорят един и същ език, се разбират на универсалния език на майките - например, свекърва ми вси ми се кара, че ходя боса  у дома, а майка ми кима в съгласие. Даниел от своя страна обожава майка ми, двамата се глезят и се научи да й вика майкЕ  .

Цитат на: mgoranova в 05.11.2010 14:24

Винаги съм си мислела, че като се омъжа ще казвам на свекърва ми на име, но никога - мамо.
Е какво да ви кажа ситуацията е съвсем по различна. Живея в чужбина, свекърва ми е на около 60 години, не мога да си пречупя устата и да й кажа Герти (Гертруда). Попитах я дали ще я притеснява ако и казвам Мамо, тя беше малко стресната, но поласкана. Съпругът й е починал преди повече от 10 години, Даниел е едно дете, а собствената ми майка е на повече от 1000 км. Тя е единствения човек, на които мога да разчитам и тя се е доказала в много ситуации и затова реших да я удостоя с титлата Майка. Майка ми не се сърди, даже напротив, радва се. Въпреки че, двете не говорят един и същ език, се разбират на универсалния език на майките - например, свекърва ми вси ми се кара, че ходя боса  у дома, а майка ми кима в съгласие. Даниел от своя страна обожава майка ми, двамата се глезят и се научи да й вика майкЕ  .

Представено по този начин е много сладко и хубаво . Но ,когато свекървата не заслужава тази титла е много трудно да използваш думата майка . Има много случаи в ,които свекървата е по добра и от собствената майка . Тогава нещата са много различни .

Нина, да сладко звучи и ти си права. Титлата "мамо - майко" се дава за изключителни заслуги. Съпругът ми е на 36 години. Когато й казахме, че ще се женим, тя така се зарадва и ми каза нещо изключително мило "Аз, толкова много години те чаках, как да не се радвам". Прие ме, въпреки че съм чужденка, въпреки че тогава почти не говорех немски и винаги ме е подкрепяла.А сега колко се радва, че ще има внуче.

Цитат на: mgoranova в 05.11.2010 16:58

Нина, да сладко звучи и ти си права. Титлата "мамо - майко" се дава за изключителни заслуги. Съпругът ми е на 36 години. Когато й казахме, че ще се женим, тя така се зарадва и ми каза нещо изключително мило "Аз, толкова много години те чаках, как да не се радвам". Прие ме, въпреки че съм чужденка, въпреки че тогава почти не говорех немски и винаги ме е подкрепяла.А сега колко се радва, че ще има внуче.

Ох ,дано все повече такива хубави неща да четем спрямо свекървите . Пожелавам ви винаги да сте толкова щастливи ! 

Искаше ми се да напиша нещо за свекървите като прочетох какво сте писали. Една моя приятелка се омъжи, вече има дете, живеят със съпруга й при родителите му. Тя така и не се пречупи да каже "майко" на свекърва си, но една вечер бяхме у тях на гости и свекървата дочула за какво си говорим (а именно за това обръщение) и дойде и каза пред всички, че уважението не е начина, по който тя се обръща към нея, уважението е нещо много повече и тя знае, че го има със сигурност, без значение от мнението на някой. И я разбира! Това ме впечатли тогава и исках да ви покажа, че не жената трябва да се стиска и да има напрежение "Да кажа ли мамо, да не кажа ли?!", свекървата не е по-малко част от ситуацията.
Аз не знам дали някога бих казала на бъдещата ми свекърва "мамо", но поне знам, че е чудесен човек, който никога не е бил срещу мен и съм сигурна, че няма да бъде, напротив - подкрепяла ме е, когато съм имала нужда и е правила за мен неща, които дори не съм очаквала, нито съм си помисляла, че би направила за мен. Заслужава да я нарека "мамо", но не знам дали аз ще стана готова да го изрека.

Монетата винаги има две страни.

По мое време имаше два варианта: майко или нищо. Моята майка ме посъветва да казвам майко и да го кажа колкото се може по-скоро след сватбата. Каза ми да и напиша писмо и да го започна с "мила майко". Когато е на хартия, няма значение какви чувства изпитваш. После и го казах по телефона и когато се срещнахме, вече ми беше по- лесно да ми се пречупи езика. Най- интересно беше, че тя се обърна към мен със "синче". Помислих, че нещо се е объркала / тя беше като мен сега - майка на двама сина/ и по навик говори така и се разсмях от сърце. После ми обясниха, че в македонския край това било най- милото обръщение. Виждахме се рядко и не сме имали време да се скараме, защото  в нашата къща тя беше гостенка, в тяхната - аз. Криво ми беше, че не ми помагаше при отглеждането на децата, то просто нямаше как. При по- напечени ситуации тя се измъкваше с "то не от лошотия, мале, го правя, а от простотия". Върви и се сърди, ако можеш - сърце не ти дава при това оправдание.  Етърва ми така и не каза майко и татко, обръщаше се към тях чрез трето лице -"кажи на баба си...." Сега чух една млада колежка да говори за свекърва си, като я нарича майка Петя. Много и се радвам, че хем казва тази толкова трудна дума, хем не е само "майка ми", което е запазено само за нейната си майка. Гледам и в "Листопад" има обръщение "майко Нурдан" и съвсем не звучи лошо.

Хм ... Това майко Нурдан ми хареса . А на собствената майка само майко . Много добър вариант . Трябваше по рано да ни го кажеш щеше да е по лесно сигурно . Аз също нямам проблеми с моята свекърва ,но това ,че не гледа малкия много ме дразни . А живее на 5 мин.  от къщи .

Нина, не знам как точно стоят нещата при вас, но според мен до известна степен трябва да си благодарна че не гледа малкия като знам на едни приятели на момичето майката как разлигави детето- научи го да го държи в ръцете и после тя като си тръгна беше един рев едно чудо, че и те след това  постоянно го държаха в ръцете си, научи го да му огаждат като се тръшка по земята  и сега продължава да си предава инатите, а вече е на 3 години почти, е кажете ми какъв мъж ще бъде това след 20 години. Подобен пример имам и с детето на братовчедка ми, които живеят също при леля ми, т.е. при майката на момичето.Та съдейки по тях, просто предпочитам моите деца здраве и живот сама да си ги гледам и ако не успея да ги възпитам добре, да обвинявам единствено себе си за това. Така че това е нож с 2 остриета - от една страна бабите и дядовците помагат, но от друга - ги лигавят и после тия деца се качват на нашите глави. Нямам нищо против да помагат в отглеждането на внуците си, но без да ги лигавят прекалено. Да знам, че са им мили, но всичко трябва да си има граници.
И един съвет от мен към свекървите и свекърите. Никога не притискайте децата си за внуци. Както моята свекърва постоянно намила на братът на съпруга ми и жена му че крайно време било да имат деца. Те са достатъчно големи, за да решат сами кога искат да имат деца, това засяга единствено тях  двамата. Друг е въпроса, че това може да се окаже деликатна тема за тях, ако се дължи на проблем, в някой от двамата или и в двамата и просто децата ви да не искат да ви безпокоят с подобни проблеми. Все повече са двойките с проблеми, по този начин ги карате да се измъчват от това и ще си влошите отношенията, защото в един момент ще избягват да се срещат с вас, за да не повдигнете пак тази тема. Имайте търпение и когато му дойде времето ще имате внуци.

Цитат на: anitta в 06.11.2010 17:41

Нина, не знам как точно стоят нещата при вас, но според мен до известна степен трябва да си благодарна че не гледа малкия като знам на едни приятели на момичето майката как разлигави детето- научи го да го държи в ръцете и после тя като си тръгна беше един рев едно чудо, че и те след това  постоянно го държаха в ръцете си, научи го да му огаждат като се тръшка по земята  и сега продължава да си предава инатите, а вече е на 3 години почти, е кажете ми какъв мъж ще бъде това след 20 години. Подобен пример имам и с детето на братовчедка ми, които живеят също при леля ми, т.е. при майката на момичето.Та съдейки по тях, просто предпочитам моите деца здраве и живот сама да си ги гледам и ако не успея да ги възпитам добре, да обвинявам единствено себе си за това. Така че това е нож с 2 остриета - от една страна бабите и дядовците помагат, но от друга - ги лигавят и после тия деца се качват на нашите глави. Нямам нищо против да помагат в отглеждането на внуците си, но без да ги лигавят прекалено. Да знам, че са им мили, но всичко трябва да си има граници.

И ти си права .  За сметка на това пък е много добра и повече угажда на мен от колкото на сина си .

Ох и аз съм във същата ситуация не знам как да се обръщам към свекърва ми и един ден споделих с милото и той хоп и отишъл и я питал ,защото мен едва ли не ме било срам.
А тя остро отказала да и викам ,,Майко,,  еми сега какво да ви кажа не и викам никак, просто се обръщам към нея и директно и казвам ,каквото имам да и казвам !