Диде и ние сме така и ми е супер не комфортно... направо ужасно ми е така, а искам да им викам "майка и татко" ама немога е така отведнъж да почна 

Аз татко казвам, някак си по-лесно ми е, но майко, много по-рядко.

Gerganche, мисля си че ми намеква, защото знае, че ако можех да им казвам така, отдавна щях да съм го направила.. и че ако ме попита аз ще му кажа, че не мога и ще му стане кофти... НЗ много ми е сложен тзи момент..

Мда, то и милото ми, докато намери как да ми подскаже, защото, очевидно го бяха притиснали, направо се изпоти. Предполагам, че и на любимите ни им е трудно, защото и те в повечето случаи осъзнават, че това си е поизживяло времето, но в същия момент, не искат и да строшат хатъра на родителите си.

Тъпо е, наистина, но в края на краищата, човек замижава и се прежалва. Пък когато му дойде времето, ако имаме снахи, ще си спомним този момент и няма да ги караме да вършат такива работи в името на традицията.

Аз, въпреки категоричното ми неодобрение на тази традиция, както казах и преди, просто реших да не поставям милото между чук и наковалня и смятам след сватбата да смъча някак си нужните обръщения.

Добре, че поне при нас, успях да убедя милото, че майка ми е съвременна жена и не е нужно да й казва "бабо". Хихик. 

Ох момичета, и аз съм в същото положение като вас. Все още немога да си измисля обръщение кам бащата на милото. Може би щеше да ми е по-лесно ако моя баща беше жив да кажа "татко" или нещо подобно, но сега направо не мога да измисля как да се обръщам. Опитах на име обаче всички се вцепенихме като излезе от устата ми и повече не смея. Иво напарво скочи от дивана, свекъра ми му падна ченето като на герой от анимационен филм, а жена му се ококори. Ужас ви казвам. С майка му на милото не се виждаме така, че обръщение не ми трябва. Иво се обръща към майка ми с "маман". В началото се обръщаше по име, ама му беше много смешно и я пита дали може да й казва така. А тя умря от кеф. Сега вече година и нещо след сватбата всеки път като й извика и тя се размазва.

И накрая моля за съвет все пак как да се обръщам към свекъра си. Казва се Константин. Ако ми помогнете ще съм ви много признателна.

Аз им казвам Чичо и Лельо, естествено избягвам да се обръщам към тях, ама като се наложи. Осем години им викам така, не мога да се пречупя заради това, че сме се оженили, пък и те не са си правили труда да ми кажат нещо от рода на маме или тате, тъй че, сега като се роди бебека ще е лесно, баба ти и дядо ти

На мен ми е много гадно ,защото свекървата и свекъра както съм казвала и преди са страшно мили и добри хора.Дори не повдигат вече въпроса за обръщението,защото след годежа се разбрахме,че както си решим ние така ще се обръщаме.Да не се чувствам длъжна с това майко и татко.Аз пък много искам да им кажа така, защото те го заслужават наистина.Но този мой език как не се обръща 

Здравеите!и аз да се запиша в тази тема!и на мен ми е трудно това с обръщението!хората ми казаха да ги наричам както ми е удобно,а ми е още трудно!нямам нищо против да им казвам маме,тате,ама.....аз и по принцип като си говорим зат ях с милото се изразявам с "мамето...",но за сега не съм се престрашила!а те са толкова мили,че отдавна са си заслужили тези обръщения,ама и аз съм есна претеснителна!

има вече такава темичка :
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35.0.html

Иначе аз не мога да си "обърна езика" да ги наричам мамо и татко, още повече че те по никакъв начин не са си го и заслужили де  Моите родители са едни и само тях наричам мамо и татко. На свекитата карам на име, също както съм казала на мъжа ми да се обръща към моите родители 

Аз първия път си поех дъх, затворих си очите и казах на свекърва ми "майко". След няколко дни почнах и с татко, но беше много по- лесно. Всеки път им светваха очичките като го казвах и с течение на времето и аз почнах да се кефя. А пък  и свекървата ме  гледа като истинска майка, например когато съм болна, или ми шие дрехите, или чисти и готви по май вкус, а не по вкуса на собствените си деца. Според мен да неречеш свекърите си майко и татко не е отживелица, или старомодно, а израз на уважение и обич. Поставяш ги на нивото на своите собствени ридители. Така мисля аз.

Бих могла да се съглася, но все пак е важно и те как се отнасят с теб  В твоя случай, щом се държат добре и се грижат и за теб, а не ти лазят по нервите и не ти тровят живота, ок. За съжаление обаче не при всички е така 

Здравейте,момичета!И аз да се разпиша!
Моите бъдещи свекър и свекърва (както вече съм споменавала) се държат ужасно с мен,докато моите родители боготворят милото.
Когато решихме да се "бракуваме",нашите се разбраха с милото да има казва по имена(или пък чичо и лельо),както на него му е удобно,и той беше много доволен,че му дават свобода!
Но,когато дойде реда аз да се разбирам с неговите родители,те казаха,че държат на "майка и татко". Ако бяха ме предразположили по някакъв начин,поне да ги уважавам (не да ги обичам) до сега вече да съм го направила,но на мен все не може да ми се обърне езика.
С мама и тати (моите родители)днес си говорихме и те изразиха мнението си (което аз поддържам),че не е важно как ги наричаш-важното е какво стои зад тези думи...
Извинете,спирам,че май поста ми стана дъъъъъъълъг 

Ама какво лошо има да ги наричате по имена-нали така се казват?!!Защо се обиждат.ако на батко ми не му казвам "батко" той няма да се обиди въпреки,че ми е батко,а свекърите се обиждат,че не им викате "майко и татко",въпреки ,че те не са ви майка и татко.Постъпете както ви е удобно и не се чувствайте виновни,защото не сте.

Честно да ви кажа, се учудвам, че при много от вас, свекърите държат да се обръщате към тях с майко и татко. Аз нямам познати, а много се ожениха скоро, който да се обръщат така. А още повече пък мъжете им да викат бабо и дядо на тъстовете