на едни наши познати детенцето викало н абаба си по име и майка като питала защо така и бабата казала ами защото зет ми ми вика така.и цялата тази случка мама я разказала на свекито и тя казала  "охохооххохоох тези нови моди край нямат" и се нацупила.явно няма да е доволна да и викам по име

какво те интересува  - все пак живеем в 21-ви век. Тя и моята няма да е съгласна  ама ще свикне. Ще се сърди известно време ама ще й мине. (поне се надявам). За това сме си говорили с милото и той е на моето мнение, което е много важно и съм сигурна, че ще застане до мен, ако се наложи.

аз на милото ми казах да говори с техните, както аз говорих с нашите и те си му казаха : "както решиш така ще ни наричаш ако искаш татко, ако искаш дядо , ако искаш бай Георги, ако искаш чичо както ти си решиш", същото му го каза и майка !!!!! и му казах да говори и той с техните да ми кажат ч е епо-лесно така , ааз какво да и кажа "не мога да ви наричам майко и татко" !!!  а и наближава денят !!!

Ами не знам момичета - за мен проблемът беше как ще кажа на друга жена(колкото и да я уважавам и обичам) "мамо" и сега, когато вече съм омъжена, положението е такова - на бащата на милото казвам татко(по негово желание  ), на свекито - Крис, мойто мило пък казва на мама "супер мама", а на татко му казва дядо за майтап... Но пък и на това май много не се държи при тях...
Защо някой да ви казва как да наричате някой друг... Нали е както всеки си го почувства,иначе се губи смисъла..

Цитат на: Bulechka_TS в 20.06.2007 21:31

Нали е както всеки си го почувства, иначе се губи смисъла..

Много точно казано!!! Съгласна съм!!!

Здравейте на всички!
Ние се разбрахме със свеки и свекъра още когато им казахме че ще се женим! Свеки каза че задължилено ще си говорим по имена и няма никакъв проблем да им казвам по име! СУПЕР!
Щом са съгласни, аз също съм ЗА 

Ние с моята свекърва така и не се разбрахме за това.
Аз се обръщам към нея с име, не съм сигурна дали и харесва, но и тя към мен не се обръща никак.
Казала ми е името 2-3 пъти откакто живеем заедно.

аз казвам на неговите родители "майка "и " татко" .И той казва на моите родители същото,така се разбрахме ден преди сватбата   мисля,че е справеедливо.някакси не ми върви да им кажа по име,все пак това са хората ,кооито са отгледали моят мъж,и заслужават уважение.А пък и те много се радват за това,че им казвам така

Момичета, направо ми бръкнахте в раната с тази тема.
Изчетох всички мнения, но не намерих моя случай- при мен проблемът идва от това, че МИЛОТО НАСТОЯВА да ги наричам "майка" и "татко". А проблемът е, че аз съм отрасла без баща, майка ми е всичко за мен. Така че на баща му мога да кажа "татко"- не съм казвала така на друг човек, но майка муу,ах,майка муу....
Не мога, милички, не могаааааа       А вече 3 пъти се карам с него по темата. Аз досега им говоря без обръщения,обаче те му се бяха оплакали един път, че им е криво така. И работата е там, че са такива традиционалисти, особено майка муу...и къде ли все намира как да ме клъвне зад гърба ми...     
А милото, само като му споменах да я наричам по име, подскочи и се развика. Ама на него му е лесно- иска да вика на моята майка "баба", ама така и аз мога на неговата-нали не е "майко". 
И най-лошото е, че сега в четвъртък майка ми идва с брат ми да правим годеж, а свеки се постара да обясни, че след първата наздравица трябвало да се обръщаме към тях по нов начин. И ми обяснява, че нея съм можела "да я карам по тънката лайсна", цитирам, ама за баща му не знаела как ще се разберем. И това го казва пред милото-мека, душа ви казвам...ама с един страдалчески тон, един вид "Ами, на мен сърце ми се къса, но ти както решиш."

Моля ви, какво да правя, чувствам се насилена и се вбесявам, не понасям да ми се налагат чужди виждания. А милото не ме разбира. Четвъртък е след 2 дни! ПОМОЩЩЩ!

Уха...тук сериозна драма май се развива...
Аз мисля, че за да има мир трябва и двете страни да направят компромис, за да се продължи напред...иначе...само караници...които няма да доведат до нищо хубаво.... Незнам помислете, говорете...разберете се , но само вие двамата и не допускайте никой да се бърка в решението до което ще достигнете...това е мила...говорете само двамата без да си поставяте ултиматуми...кажи му всичко така, както си го написала тук, не мисля, че няма да можете да се разберете и да разрешите проблема....!!!

И моите родители са отдавна разведени, поддържам контакти с баща ми, но от малка не съм казвала думата татко. Така че, при положение, че на собственият си баща не мога да го кажа какво оства за свекъра ми. А и аз не мога да ги понасям със свекървата и добре, че милото не ме натиска изобщо по този въпрос. А и тя свекървата на няколко пъти се помълви, но аз категорично я отрязах, и си оставаме да се обръщам както до преди сватбата с лельо и чичо ......, а и милото си отсатва да казва на майка ми лельо ......, защото пък някакси направо по имена не ми звучи добре да им казвам. Но мила avva_stz  поговори с мъжа си мисля, че ти вече си номер едно в живота му и трябва да се съобрази първо с теб, а това че не им казваш майко и татко не означава, че не ги уважаваш. Представям си сега имате проблеми за това и той е на тяхна страна, а като дойде един ден бебе ще почнат да ви се месят и за името и пак ще имате разправии, така че направи като мен отрежи ги веднъж и повече не повдигайте този въпрос. Надявам се да живеете отделно от тях и да не ви вгорчават живота с други глупости, но и милото ти е за бой дето ги слуша и се карате заради тях

Милинки pleasure и goldi, много ви благодаря за подкрепата. 

Но нещата стават все по-зле. Вчера предложих на милото да казвам на майка му "маман". И той уж прогледна, каза,че наистина не може едно нещо да бъде казвано насила.
Да, ама като се видях с майка му и като й казах...тя като се разстрои...това било признак на неуважение, не смятала, че друга дума освен "майко" е подходяща, предложих й поне 4 други варианта-тя все ги отхвърляше. Накрая уж се споразумяхме за "мами", но с ударение накрая,малко по френски. И днес ми звъни сутринта в работата- била решила нищо да не й казвам, аз явно не съм я чувствала близка, какви били тия френски привкуси по нашите земи, хората щели да й се смеят,като разберат. 
И аз кат се разстроих, направо нервите ми се скъсаха, звъннах на милото, той пък се почувства гадно заради мен...После на майка ми звъннах, тя пък се изуми от такова старомодно отношение и ми каза "Ами, добре, де,като толкова се разстойва,викай й майко,какво пък толкоз, не се ядосвай." Милата ми мама
И оххх..... в понеделник ще ви разказвам какво е станало на годежа и какво съм решила.Само да няма циркове,че вечеее  отщя ми се и сватба и всичко 

миличка, направо ме шокира с това което казваш!!!! не знам какво да те посъветвам!!!!!  ще стискам палци да измислите приемлив за всички вариант,!!!!!!! понеже викам на моята майка "мамо" , не ми е толкова трудно да кажа на свеки "майко" , пък и я познавам от 5 г. вече  и я виждам толкова рядко и не ми се налага да го употребявам често.  чувала съм и за варианта "маме' което също не е "майко" и може пък да се съгласи свекито!!!!  искрено се надявам с помощта на милото ти, нещата да се наредят!!!!!

Мила avva_stz  аз направо съм изумена от поведението на бъдещите ти свекита, а и да ти кажа и от поведението на бъдещият ти мъж. Както казваш,че ти се е отщяло от сватба, представям си как ти се е свила и топка в стомаха за годежа. Аз обаче не разбрах дали ще живеете с тях или отделно, защото ако ще живееш с тия хора мога да ти кажа, че живот за теб там няма. Съжалявам, че съм така откровенна, но просто живеем в нови условия, с променени отношения между хората и направо нямам думи. Може да и викаш МАМИНКА, често съм чувала деца да казват на бабите си маминка , пък не вярвам свекито ти да не се съгласи на това обръщение, а пък ти ще си знаеш каква ирония влагаш в това обръщение. А относно мъжа ти ще му поставиш условие щом толкова държи ти да казваш майка на майка му и той ще казва майка на майка ти, а не баба и точка по въпроса и ще бъдеш безкомпромисна. Просто виждам, че твоята майка гледа да мине с доброто и да отстъпиш, и моята така ми говори, но аз например отстъпя ли ще ми се качат на главата. Моята свекърва е много властна жена, но аз съм и показала, че на мен нищо не може да ми казва, защото нито завися от нея, нито нищо. И никога не сме се карали, аз просто винаги съм казвала нещата такива каквито са и тя с течение на времето разбра, че другите може да ги контролира, но не и мен. Моя мъж например я слуша какво си приказва, но си прави каквото той си знае, само и само да не спори с нея, че оправия няма, но аз не действам така и съм си много добре. Но пък разликата при мен и при теб е, че моят мъж подкрепя мен. Много дълъг ми стата поста, затова свършвам, но миличка сега отстъпиш ли им, ще трябва да отстъпваш цял живот. Помисли си добре. Успех