Миличка avva_stz, много мъчно ми стана като прочетох постовете ти и също като goldi съм изумена от поведението им, но и аз мисля, че не трябва да отстъпваш, защото по постовете личи, че тая ще има да те тормози после за всяко нещо говори и с твоя човек и му обясни как се чувстваш, и че не това е най-важното във ВАШИТЕ отношения - има толкова жени, които виката на свекитата "мамо", а лъжат съпрузите си като за световно.Дано и твоето момче разбере, че важното е да се обичате и уважавате, а не как се обръщаш към родителите му, а и все пак след сватбта вече ТИ ще си неговото семейство и не е хубаво това иначе толкова чакано събитие да започва с кавга.

Пък в краен случай, ако не можете да се разберете, кажи и го САМО на годежа да миряса, пък после да се надяваме, че няма да обръщат чак такова внимание на това как се обръщаш към тях
Но само не се притеснявай, трябва да бъдеш спокойна и щастлива, все пак това е твоя си ден, а не нейния!

Оооо, благодаря ви за милите думи- това беше единственото, което ме поуспокои.    

Да ви кажа, минаха чудесно нещата. Моето мило се държа като мъж на място и в самия ден, когато ви се наоплаках, той само ме гушкаше и дума не обели за майки и обръщения. Чак на другия ден говорихме, но много спокойно. И той предложи да се обръщаме и двамата към майката на другия с "майко". Аз обаче казах, че с това приключвам и повече за никакви традиции не искам да слушам,пък да се сърди който ще.  Щото вееерно ми писна само да се разстройвам,егати! Ще се омъжвам все пак,трябва да ми е весело, а не да се тормозя!

И той говорил с майка си, която му обяснила, че въобще не е имала намерение да ме разстройва или да ми поставя ултиматуми, а просто да си каже мнението. 

И така, на годежа, посрещнах ги с целувки, но без никакви церемонии /милото им благодари,че споделяме този миг/, без обръщения и всичко си мина чудесно. Както и другите 2 дни от гостуването на нашите. Така че- излишни нерви само, ама за моя сметка! Ще ставам пак лоша, усещам аз...че нещо както станах мила и добра напоследък, така само ядове бера. 

И така, благодаря ви още веднъж,момичета, ако ви нямаше..не знам как..щях да полудея сигурно. Благодаря, благодаря!Дано вече няма такива дивотии, а да споделяме само хубави неща!     

Цитат на: avva_stz в 10.09.2007 09:09

Ще ставам пак лоша, усещам аз...че нещо както станах мила и добра напоследък, така само ядове бера. 

Абе доста се чудех, какъв съвет да ти дам в така създалата се ситуация...но ти сама достигна до съответните изводи, така че да ти се наредят нещата...някой път наистина не става с хубаво, колкото и да се стараеш...
Късмет и дано вече няма, такива проблеми

като четох постовете на Avva, все едно го бях писала аз.... Женени сме от 2 год, но аз така и нямам обръщение към тях, което е много кофти, признавам, но какво да правя като мразя да ми налагат мнение. То са сълзи, подсмърчания всеки път като се видим, направо ужас. Но аз си имам родители, които са направили всичко за мен и не мога на някакви хора да им викам "майко и татко"... съжалявам. Мислила съм за варианта да си представя че свеки се казва Мая и да и викам "Майче" ,така и тя щастлива, а пък аз ще знам всъщност какво  означава,  ама като се видим...и не става, не мога. но наистина трябва да измисля нещо, помагайте

Цитат на: rossi в 11.09.2007 08:51

Мислила съм за варианта да си представя че свеки се казва Мая и да и викам "Майче" ,така и тя щастлива, а пък аз ще знам всъщност какво  означава,  ама като се видим...и не става, не мога. но наистина трябва да измисля нещо, помагайте

Това е най-практичното решение, за което съм чела....много добър вариянт за запазване на социалния мир...

Мила Роси, две години без обръщения и сега тепърва ще променяш статуквото...  Но щом си решила, аз ти предлагам още по-разширен вариант- да й викаш "Майченце"- още по се отдалечава от "майко" в твоите очи, но в нейните уши ще звучи нежно.  И избери някакъв специален момент да го кажеш- например рождения й ден.  Така-всички доволни.
Аз с моя проблем...може пък на сватбата да се пречупя да кажа някое "майко", ще видя. Ако всички са добри с мен дотогава...ще помисля по въпроса. 
И няколко пъти забравям да отговоря на въпрос, който ми се поставя от вас- НЕ, СЛАВА БОГУ, живеем си отделно от родителите! Имаше намеци да ходим да живеем при тях, ообаче отрязах тези намеци буквално преди да беше довършено изречението.  И повече не смятам да се повдига този въпрос.  Извинявайте за агресията, ама наистина в мен се насъбира лошотия. 

Оххххх много е сложно това с тези майки!!! Ние с моето момче сме женени от 4 месеца и живеем заедно със свекитата,но аз още по никакъв начин не съм се обърнала към тях!!!Много ми е трудно да кажа на други хора/освен на моите родители/ мамо и татко,а пък едновременно с това съзнавам,че немога цял живот да чакам да се обърнат към мен,за да им кажа нещо!!! Тъпа ситуация и много конфузна!!!Не че не ги уважавам и обичам,напротив!!!Даже към свекърва ми съм много привързана и на моменти,когато на нея нещо не й е наред и аз се чувствам гадно...,но ми е много трудно да й казвам "мамо" СКоро с моето момче си говорихме за това и аз му казах,че ми е неудобно и че имам някакси малко резерви по този въпрос!!!Той от своя страна не ме натиска да й казвам "мамо",но има нещо друго!!!Етърва ми казва на свекърва ми мамо и в общи линии аз нямам много избор по въпроса!!!В смисъл,че някакси ми се струва странно едната да й казва мамо,пък другата...не!!!Честно да ви кажа незнам какво да правя!!!Усещам,че от време на време свекърва ми иска да ми каже нещо по въпроса,но си замълчава досега!!!Предчувствам обаче,че скоро ще има разговор по въпроса...

На свекито отскоро взех да й казвам ''майко'' ама ей така ,все едно е името й 
Обаче на свекъра не мога да кажа ''татко'',ми от малка съм без баща(разделени са с майка ми от 10г),и от тогава не съм казвала на друг ''татко'',не си представям да кажа така на свекъра ,а и той е един такъв,а бе чужд ми е,незнам...

Аз си мислех, че никога няма да мога да кажа "майко" или "татко" на свекито и свекъра, но някак се пречупих. Реших да се пробвам, когато подписвахме.  Тогава някакси от емоциите и не го усетих как се получи.
Вярно е, че не й казвам "майко" много често. Даже са някоклко пъти оттогава

Мисля, че това с наричането на свекървата "майко" са пълни глупости от български произход, никъде по света го няма това, но това е друга тема. 

Цитат на: desislavka в 07.11.2007 16:15

Етърва ми казва на свекърва ми мамо и в общи линии аз нямам много избор по въпроса!!!В смисъл,че някакси ми се струва странно едната да й казва мамо,пък другата...не!!!Честно да ви кажа незнам какво да правя!!!Усещам,че от време на време свекърва ми иска да ми каже нещо по въпроса,но си замълчава досега!!!Предчувствам обаче,че скоро ще има разговор по въпроса...

Същаат работа!Даже мойта им казва "мамче" и "татенце" Много мразя лигавщини.Ако някога се пречупя ще им казвам "майко" и "татко", ама май ще е по име.Незнам!На свекърва ми ми е лесно да й кажа по име,но свекър ми малко ме респектира.Мислила съм и за вариант към свекървата да се обръщам със "свеки", а към свекъра със "свекър ми".Напр:Свеки, искаш ли...... или Свекър ми,искаш ли....

От своя страна свекърва ми като се обръща към всички останали /двамата си сина и етърва ми-първата и снаха/ им казва "маме,еди какво си", а при мен е "Деска,еди какво си" !Никак не ми помага да се пречупя да й казвам мамо!!!Ама няма значение  Както казах вече много е сложнооо....

Цитат на: desislavka в 08.11.2007 12:03

От своя страна свекърва ми като се обръща към всички останали /двамата си сина и етърва ми-първата и снаха/ им казва "маме,еди какво си", а при мен е "Деска,еди какво си" !Никак не ми помага да се пречупя да й казвам мамо!!!Ама няма значение  Както казах вече много е сложнооо....

Пак същата.тия двете да не разделени сестри близначки Това го писах и в една груга тема.На етървата "маме,това,маме онова", а на мен по име. Даже и ми бърка името при положение, че реално аз съм първата снаха /но не и официално/

Имам същия проблем, не мога да се пречупя да им казвам майко и татко. Само един път като си заминаваше свекървата й казах "чао маме ... /името/" и това беше и тъй като явно не се виждаме често, не се получава - еййй кофти е но не мога   А даже свекъра, той си заслужава, но не става ли не става.
Скоро говорих с мъжа ми по въпроса, той каза както искам да им викам и по име и както си преценя - ей много си е готин  не ме насилва по никъкв начин, а и те не са повдигали никога въпроса. И явно и затова и отлагам и не се и насилвам 
Смятам, че имам едни родители, които наричам така, а тези си ги уважавам, но ... 

Момичета, аз поне с това си нямам проблем, още на самата сватба с Моята душа говорихме и той, каза както искам така да ги наричам. След сватбата на другият ден говорих със свекъра и свекървата и казах, че сме решили да им казвам "Леля Мими" и "чичо Неци", така се казват, тъй като от години ги наричам така и сега не мога да си обърна езика на 360 градуса. Аз съм на принципа, че няма значение, как ще се обръщаме един към друг, важното е да се уважаваме! 

Цитат на: mehandjijska в 08.11.2007 15:49

Аз съм на принципа, че няма значение, как ще се обръщаме един към друг, важното е да се уважаваме! 

Много точно казано!  И аз в това отношение нямам проблем, дори свекърва ми сама повдигна въпроса и каза, че не държи да и казвам "майко". А и да иска не мога да го кажа. Аз имам едни родители и на тях казвам "мамо и тате". Милото ми също се обръща към майка ми на име. И всички са доволни и щастливи.