Заедно сме повече от 3 години и половина. Досега се обръщах с чичо Тошко и леля Мими (трудно и рядко се случваше). Сгодихме се в средата на август т.г. (под сгодяване нямам предвид годеж, а предложение с пръстен и ДА   ) в моя град Бургас. Дни след това го обявихме в Сливен на неговите хора. И още на следващата сутрин, баба му ме пита:"Ти сега как ще викаш на Тошко и Марийка, пак ли леля и чичо, или майка и татко?" Аз  онемях. Попитах я:"Не е ли редно да се сменят обръщенията след сватбата?" А тя ми вика:"Не е то така. Вие най-важната крачка сте я направили. Леля и чичо може да ти бъде всеки на улицата." И аз й отвърнах, че ги чувствам като свои родители, но ще ми е трудно да сменя обръщенията. Добре ама си го наложих да стане и само дебнех моментите. А сега, а после, а днес, а утре.... - не става и не става. Нещо все ми пристягаше гласните струни. Обаче си бях казала, че, или ги сменям обръщенията сега, или чак след сватбата. Не върви след сгодяването да има викам докато мога леля и чичо, а в някой хубав ден (който няма да дойде) да ги сменя ей така между другото. И си викам на акъла, че ще карам без обръщения, докато успея. Да ама не върви така. И аз се пазя от телефони- да им вдигам и предавам, да им говоря в гръб и цял куп други ситуации. И накрая, чак след 2 месеца, като ми се обадиха за рождения ден се получи. Успях! И на двамата в един ден!  Само дето все още не сме се видяли, за да се упражня наживо.

ей душко сладка Alannah като ти чета поста и все едно аз съм го писала
и аз съм им казвала 2 или 3 пъти майко и татко все на такива празници като рожденни дни,обаче все не мога да свикна да се обръщам така към тях,а най лошото е че те искат
аз искам на име но те не го одобряват много

maslinka, някак ще се справим , ще е дълга и тежка борбата с нас самите 

Цитат на: mehandjijska в 08.11.2007 15:49

Аз съм на принципа, че няма значение, как ще се обръщаме един към друг, важното е да се уважаваме! 

много добре казано ...аз незнам как, но си пречупих езика в деня на сватбата, но въпреки това никак не го чуствам по този начин . Наричам я майко /наистина по-рядко се обърщам вече с обръщение/ , но за съжаление уважението е само защото сме майка и съпруга на един човек

Браво на вас!!! Наистина е много тъпа ситуация. Аз още не съм успяла да се прежаля  , а и честно казано не искам, ама пък как да им казвам?!
А те наистина много държат и на сватбата едни сцени правеха - "А аз сега коя съм?", "А аз сега кой съм?". И то едно лигаво и мазно. Ужас! Пък аз свекървата не я понасям /тя също, но е актриса и маже/ и ми е мъка да й кажа "мамче" - тя така иска.
Даже на сутринта след сватбата бяха организирали една роднинска среща, на която целта /според моите роднини поне/ е била  да им кажа най-после "мамче" и "татко". Обаче се получи много смешно, защото се включи и вуйна ми. На въпроса на свекъра Цецко "А кой съм аз сега?", тя се провикна - "Е кой си, Дон Цеце си!". На тях не им стана много приятно и свекървата се секна . Оттогава не сме се виждали на живо, а по телефона не коментират? Ама съм сигурна, че им е все едно, само за пред хората го правят.

Цитат на: danieIa в 05.12.2007 15:44

Браво на вас!!! Наистина е много тъпа ситуация. Аз още не съм успяла да се прежаля  , а и честно казано не искам, ама пък как да им казвам?!
А те наистина много държат и на сватбата едни сцени правеха - "А аз сега коя съм?", "А аз сега кой съм?". И то едно лигаво и мазно. Ужас! Пък аз свекървата не я понасям /тя също, но е актриса и маже/ и ми е мъка да й кажа "мамче" - тя така иска.
Даже на сутринта след сватбата бяха организирали една роднинска среща, на която целта /според моите роднини поне/ е била  да им кажа най-после "мамче" и "татко". Обаче се получи много смешно, защото се включи и вуйна ми. На въпроса на свекъра Цецко "А кой съм аз сега?", тя се провикна - "Е кой си, Дон Цеце си!". На тях не им стана много приятно и свекървата се секна . Оттогава не сме се виждали на живо, а по телефона не коментират? Ама съм сигурна, че им е все едно, само за пред хората го правят.

СМях с е от сърце на вуйна ти ..а чуствата ти са ми до болка познати

Браво на вуйната ти ! Ами те са си го изпросили.
На следващата семейна сбирка пак я вземи с теб и няма дори да  посмеят да ти задават тъпи въпроси

браво на вуйната
danieIa след darling я вземем аз твойта готина вуйна за семейната сбирка

мен пък свекъра ми постоянно вика"татковото................. бла бла,ти още не си ми казала татко,но и този ден ще дойде" а съм му казвала е на него 1път само,но все пак,а свекито е много готина и го рита под масата

Ами ние още и годеж офицялен не сме правили,ама то така се получи,че бебето започна да нарича майка ми "мамо" , никога не сме говорили на тази тема преди това,но наскоро като го попитах "Ама ти защо наричаш майка ми "мамо"?  И  той вика " Ама тя е МАМА,как да й казвам,тя е и моя майка!"  И аз....    За мен и по имена си е ОК,ама той като почна "мамо...мамо...мамо"    А на всичкото от горе му й харесва така да я нарича. Понякога дори без да знам,той хваща телфона и звъни на мамето и почти крещи на развален български "Мамооооооооооо,как си?" (той не е българин) и да си лафи с нея   Та май ще се наложи да си пречупа езика да кажа на майка му "mummy"    То пък и на дали ще се случва да я виждам по често от 1път на година-две, тя жената е на стотици километри. 
За "татко" нищо не споменавам защото с баща ми не сме от най-близките и малко пъто е бебето да му казва "тате"  а неговя баща си е отишал вече

Хммм... и на мене ми беше доста трудно в началото да казвам "mama" и "tata" особено като се има предвид, че и в началото почтни не се и разбирахме, милото превеждаше  След годежа ни когато те си тръгваха обратно за Сърбия на сбогуването, милото ме побутна и ми вика "Хайде сега или никога!" и взех и се престраших и им казах "Čao mama", "Čao tata" и то беше всичко. Чак след сватбата, а вече и понаучих езика, освен това и често се виждахме, се пречупих лека полека, но не беше и толкова трудно, защото всъщност те и "завзеха" мястото на моите родители (моите сега са на хиляди километри от мен  но свекъра и свекървата достойно тъй да се каже "ги заместват". Даже сега като говоря за свекърва ми я наричам "мама" и хората често се чудят кога е моята майка от Швейцария дошла 
А милото все още нарича родителите ми по име, то и рядко се виждаме с тях 

аз за пръв и последен път им казах майко и татко на сватбата!от уважение беше!свекър ми ми целуна ръката тогава страшно мило ми стана!каза ми че съм му вече дъщеричка  при все че си нямам баща да не ви казвам как се почуствах!!! от тогава не съм ги наричала така но просто не ги усещам особено свеки аз си имам една майка и не бих могла да наричам чуждата като своя тя и не ме предразполага!!ако се държеше добре с мен оки може би все някога щеше да ми дойде от вътре но при това отношение!!за мен  винаги ще бъде ТЯ!когато я спомена казвам "майка ти"или "майка ви" никога по име или маминка майчето маман майка или нещо такова

Честно казано трудно ще ми бъде след 9 години заедно да си извъртя езика и да нарека свекърва ми "майко" а свекър ми "татко" сега си ги наричам по имена така и ще продължа не вярвам те да изявят някакви претенции

Толкова са ми изкуствени тези работи с "майко" и "татко", думи нямам просто... Няма да се впускам в подробности, защото съм казала предостатъчно в тази тема.
След толкова сръдни и увещания от време на време казвам "майка" и "татко", но рядко като директно обръщение. Не знам за какво беше тоя зор- само за да кажа нещо, което не мисля?!?! Това е лицемерие!А свекърва ми по 100 пъти повтаря колко мрази лицемерието... това й е като мото направо
И ми е супер странно да чувам милото как се напъва да казва на майка ми "майко", толкова е смешно и противоестествено....не знам защо всички трябва да се насилват...театри...
Един ден,живот и здраве, не бих тормозила снаха или зет да си чупят езика да ми казват "майка", много ще ми е неприятно... Аз даже сега се опитвам да втълпя на свеки, че не искам малкият племенник да ми казва "чинка"- звучи ми като някаква екзотична птица... Нещо като "чик-чирик"  Нека ми казва по име, и без това така свикна детето, а и е много сладък, като каже "Мирааа".  Защо всички се обременяват с някаква изкуственост,не ми го побира главата!

И аз съм така. На мене даже не ми идва отвътре като говоря за родителите на Петър да кажа свекър и свекърва. За мен те са си Тони и Станчо. Това е. Родителите са едни и това са си моите. Ужасно обичам неговите, супер свестни и готини и забавни хора са, но по имена се чувствам по добре като ги наричам.

Ина, ти си късметлийка  , ама нас питаш ли ни?! Мъка-а-а-а-а!
Добре, че рядко се виждаме, ама сега за Коледа свекито ще идва и ще играем пак театър...Аз коя съм.... маменцето ли съм...