Хм, аз имам наблюдения за нашето семейство. Бащата на майка ми никога не е харесвал баща ми, защото имат различни политически възгледи (за мен това е адски тъпо, но дядо ми си е такъв) и съответно никога не станаха близки, за да им вика баща ми "майко" и "татко". Родителите на баща ми пък обратното, винаги са приемали майка ми много добре и тя съвсем естествено започнала им вика "майко" и "татко". Когато запознах родителите ми с бъдещия зет, майка ми каза "За мен той е част от семейството и ми е като син". Много се радвам, че го одобриха и харесаха и макар, че езиковата бариера беше проблем (а моя милост едва смогваше да превежда), всичко мина добре. Тук се обръщат по име към родителите на половинката и това е съвсем нормално. Пък и майката ми не държи той да й вика "майко", все пак всеки сам усеща тези неща за себе си. И все пак мисля, че дори да ви се струва "неуважително" да се обръщате по име, по-добре е така, отколкото никак. А най-добре е да съберете кураж, мили момичета, и да седнете да си изясните този проблем със "свекитата". Кажете им как се чувствате, какво мислите и изслушайте техните позиции и мнения по темата. Чудесен повод да изпробвате качествата си на дипломат

Няма как да си "пречупите езиците" да им викате майка и татко, ако не станете емоционално близки с тях. Едно от нещата, които научих в този живот е, че за всеки проблем има решение и че единствения начин да се намери решението на по-заплетените казуси е просто с един открит РАЗГОВОР. Недомлъвките не са решение според мен.