Аз съм напълно съгласна със Zahira. Много по-лесно е да им кажеш майко и татко, отколкото с месеци или години дори да се чудиш как да се обърнеш към тях, и за всички да е очевиден проблемът. Пък и това много ласкае и радва родителите на другия (ако искаш да ги ласкаеш, де

. Аз лично започнах да ги наричам така след сватбата, но все пак признавам, че има още едно притеснение, така че се обръщам към тях така по-рядко, понякога просто не ползвам обръщение, докато свикна.
Разбира се, изход е и да ги наричаш по име.
Не мисля, че това с обръщенията трябва да се приема толкова "на нож". Ами нали повечето момичета си сменят фамилията след сватбата, и се отказват от името на майка си и баща си, а взимат това на свекъра и свекървата - за мен примерно това беше много по-трудно (та в резултат мъкна едно тире

). Да ги наричам "майко" и "татко" е за мен израз на уважение към тези хора, а не че ги считам за родители или нещо подобно. Аз също имам много силна връзка с родителите ми и не мога и да си помисля как едва ли не имаш още едни родители. Тези обръщения са защото ги уважавам и харесвам. Та това е толкова мило! Жалко ми става, като чета за разни "свекървища", които едва ли не насилват момичетата да им казват така, и нещо, което би трябвало да стане естествено, става насила и дори с отвращение някакво...