6 години живях с бившото ми гадже и с майка му в София. Последните години тя беше болна от рак и макар хич да не ми беше по сърце, за да й стане мило докато е жива (едва едва) й виках мамо. После тя почина и не съжалявах.

Сега, когато ще се омъжвам наистина, бъдещата ми свекърва въплъщава до такава степен образа на майка на семейство, че отвътре си ми идва да си й кажа мамо. Даже понякога така й казвах преди още да сме говорили с него за брак. А тя ми викаше, че съм й снаха  Те нямат друго момиче в семейството и много ми се радват. Всеки път подаръци - всичко най-момичешко, розово, с пайети (ужас-въобще не е моя стил), но оценявам вниманието (и подарявам на приятелки). Та за да не се отклонявам от темата... ще си й викам майко и то с удоволствие. И няма как иначе - тя ми липсва повече от майка ми.

А за момичетата, които не го чувстват, но са длъжни съжалявам. Не се давайте против сърце, само защото традицията повелява ! Правете както ви идва отвътре. Но пък ако го усещате и езикът е този, който се противи си заслужава едно малко усилие в началото.

Ние с мъжа ми бяхме гаджета 7 години. От тях 3 живяхме задно. През цялото време казвах на родите му лельо и чичо. Когато се сгодихме официално, стана ясно, че свекървата държи да им казвам майко и татко. Беше ми много трудно, но се разбрахме с мъжа ми и той да казва така на моите родители. Е, първият път трудно ми се пречупи езика, но се свиква. Още повече, че нищо лошо не съм видяла от тях. А пък и на моите казвам мамо и бащатко, а на неговите майко и татко. Скоро обаче забелязах, че и на свекървата съм започнала да викам мамо. Но пък вече ми идва отвътре. Вярно, родители са си едни, но пък по-добре и другите да възприемем като такива. Но пак казвам - аз лошо нищо не съм видяла от тях и може би затова не ми е било толкова трудно.

  Аз винаги съм си мислела, че съм се разбирала с бъдещата ми свекърва и смятах, че ще я наричам "майко". Тя, обаче, категорично заяви, че искала да и викам по име и то галеното и  Как да го интерпретирам това, не знам.

хехе, и аз си мислех, че ще се разбирам със свекърите - не съм имала идея да ги наричам майко и татко, но сега нямам никакъе проблем, защото те не ми говорят след сватбата, а преди това не съм ги наричала никак.

Няма смисъл да търсиш някакви лоши помисли и подбуди у свекърва ти. Напротив, трябва да се радваш, че те приема толкова близко. Желанието й да се обръщаш към нея с галеното й име показва, че за нея нито възрастовата нито патриархално-йерархичната (извинявай за израза, ама това ми се стори най-на място) разлика е прекалено голяма или значима. Тя ти показва, че те приема за равна и близка, и още повече - не се опитва да замести майка ти. По-хубаво от това.... не мога да си представя.

Жената е със съвременни виждания и иска да се чувства модерна. Лошо няма. По-добре ли е да не искаш и да те насилват? Важното е да се обичате. Няма какво да му мислиш толкова  

охх моми4ета вие сте по-добре от мен. какво да ви кажа нашата връзка е вече 13 годишна, да не кажа 14, разбирам се прекрасно с родителите на любимия, обаче досега никога не съм изплозвала никаво обръщение към тях, знам, че е кофти и невъзпитано, ама какво да правя, така стоят нещата. Още по-принцип бяхме говорили преди години да им азвам на имена, обаче нещо ме притеснява и не знам какво е точно.
Мамо и татко няма да им казвам никога, това със сигурност знам, ама и по имена не мога да по4на да им казвам, катоо  не съм  го правила толкова години

Цитат на: ivaiva в 29.05.2008 12:48

хехе, и аз си мислех, че ще се разбирам със свекърите - не съм имала идея да ги наричам майко и татко, но сега нямам никакъе проблем, защото те не ми говорят след сватбата, а преди това не съм ги наричала никак.

Ама ivaiva, как така не ти говорят  ?

мило, ако ти заразказвам тук ще ме изтрият за
историята я има в темата за свекървата
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,313.1110.html

извинете за 

моята свекърва сама го направи на въпрос-как да и казвам.тя каза че по име е най добре,а ако ще си викаме на майко и татко,по-добре да е "мамо",защото "майко" било грубо.аз съм гъгласна с нея и моето майче не обича да и казвам "майко".засега никак не им казвам и аз.печени са хората,но мамо и татко засега немога да им казвам

На моето момче майка му е починала отдавна, т.е. аз свекърва няма да имам, татко му казал да му викам на име, а на мен ми е неудобно, възрастен е човекът, даже ми се струва, че по-лесно татко ще му кажа отколкото на име. Той пък на моите родители не знае как ще казва, все ми казва, то ще си дойде с времето, с времето, времето и накрая ще викаме, "Ей шшшш, ало..." Знам че на него му е невъзможно да каже на майка ми майко, защото му е болна тема, аз пък не давам бабо и дядо да им вика, а и той не иска, въобще, много неудобна работа, по едно време го майтапех, понеже ние си викаме котке, котьо и други подобни на родителите си да казваме Котката майка  и Кот баща

Може ли да попитам нещо. На мен какви ще ми се падат жената на девера, мъжа и децата на зълвата?

С жената на девера ти (т.нар. 'водите' двама братя) сте етърви, а за мъжа на зълвата не знам

Здравейте, най-после реших и аз да се включа. Имам проблеми с обръщението ми към бедещите ми свекър и свекърва. Свекървата е много свяста жена, но свекър ми меко казано не го понасям. Та още преди годежа той ми казва да им викам майко и татко, аз му отговорих , че ми е рано, но не мисля че въобще някога ще успея да го кажа. За мен това е много лично и трябва да го чувстваш, думите не значат нищо и не мога просто така да наричам други хора майко и татко, тъй като с мойте родители сме си много близки. Дайте съвет какво да го правя този човек?

Зълва е сестрата на мъжа ти,а нейният мъж мисля че ти е зет.