Оле Вики много неприятна ситуация, нашите не настояват и почти не правят въпрос за обръщението, докато баща му постоянно ме подкача, но с усмивка и щипане по бузките "айде бе Гери никога ли няма да се обърнеш към мен по някакъв начин?" 
Вики а твоя съпруг решил ли е как да ги нарича?

Ами според мен е по-склонен да им вика майко и татко въпреки, че възрастовата разлика помежду им не е като да са му родители, първо, че наште са много млади, но пък и бабо и дядо ми е някак неестествено. Според мен най-добре да си им казва по име, въпреки, че не знам как би се приело.

На мен ми е смешно като някой мъж каже на тъста и тъщата бабо и дядо или майко-татко,а разликата да е примерно 10 години Колкото до случая на Вики-ами баща ти си е прав,щом ти казваш на новото семейство майко и татко,и баща ти иска така да му казва зетя.
Много е гадно това,че ти си по средата и всичко рефлектира върху теб

Вики, много е неприятно така  При нас ситуацията с възрастта е подобна. Нашите са много млади ( майка ми е на 44, а пък вторият й мъж ( който аз приемам за баща ми ) е на 38 и половина. Мъжът ми 2008-ма навърши 30    Аз съм писала вече защо се обръщаме на име към родителите на другия, но и да не беше така, би било безумно да им каже майко и татко, камо ли баба и дядо 

Вики седнете и поговорете с баща ти,обясни му твоите доводи и ако не възприема поговори и с мъжа ти - защото всичко отнасяш ти,ако трябва присламчи и майка ти и им заяви,че в твоето положение не трябва да се затормозяваш с глупости<което си е и истина>.

Ама то не е до възрастта. Просто след сватбата такава става роднинската връзка! Дори и 15 години да е разликата мъжа ти не може да каже на всяка жена "бабо" и на всеки мъж "дядо". Както едно дете не може да каже на всеки "мама" и "татко". 

Абе не е точно така, има си значение възрастта  На родителите на моя мъж зет им примерно е по-възрастен и спокойно си ги нарича "Иване" и "Ирина", те нито имат нещо протива, нито нищо, даже не е кой знае колко възрастен ....да кажем на 36-37, а те на 50 и няколко. Аз съм на 21 и никога не мога да им кажа по име......заради възраста, даже на комшийте им викам "чичо и лельо", незнам така съм възпитана 

Абе и ти си права  Явно има много фактори В крайна сметка живота си върви и ние трябва да се нагаждаме и да не си причиняваме излишни тревоги

Незнам какви са тея поверия или как да ги нарека и аз незнам да се вика на родителите на булката баба и дято... .... та нали по често булката е по малка от младовенеца...и както се случва в много случаи нейните родители за по млади...Това за баба и дядо го отхвърлям на 100%....
Колкото до това как булката ще вика на родителите на супруга си си е неин личен избор...Моята майка например много се натъжи като ме чу да казвам на неговата Майко...на мен ми стана много тежко и затова ги наричам по име...незнм на тях дали им харесва ама не бих допуснала да видя още веднъж тъжното лице на маика ми...

А защо се е натъжила майка ти?!  Тя няма ли син, да я видим нея един ден  Шегувам се, да не те засеган нещо  Ама все пак това не озачава че обичаш другата жена повече от майка си, все пак е само обръщение 

Аз ви бях казвала веднъж вече, че на техните им викам мамо и татко, даже на майка му й виках "мамо" още преди да сключим брак. Но разговорите за баба и дядо ме подсетиха да ви кажа как се справя Фабио със ситуацията. На майка й вика по име. А пък баща ми е голям мераклия да има зет и като се оженихме къде на майтап, къде насериозно вика "А сега кажи на Фабио, че от днеска нататък се казвам "Дедо". И така Фабския му вика дедо и е много смешно с неговия акцент 

Цитат на: Gergancheto в 06.02.2009 14:12

А защо се е натъжила майка ти?!  Тя няма ли син, да я видим нея един ден  Шегувам се, да не те засеган нещо  Ама все пак това не озачава че обичаш другата жена повече от майка си, все пак е само обръщение 

Брат ми е на 12 години (това междудругото)
Не я зная защо толкова навътре прие нещата , но .....
Само обръщение е , но напоследък си мисля че трябва да си го заслужи човек , да се обръщаш така към него... незнам и аз вече ... 

Хоп да се разпиша и тук.Да ви кажа чесно момичета,аз нямам никакво намерение да казвам майко и татко на бъдещите ми свекър и свекърва ,ама абсолютно никакво,те просто не са си го заслужили с нищо.Доколкото до това милото как ще казва на нашите/те са в повече от добри отношения,направо мога да си кажа,че го обичат и глезят повече и от мен /най-верояно по име,не защото няма да иска да им каже майко и татко,а защото първо за мен е неестествено да казваш мамо на някой друг от родната ти майка,независимо какъв роднина ти се пада,и второ нито ние нито нашите държат на такива обичай,даже татко се шегува,че не иска да му викат дядо,за да не го правим преждевременно много стар.за мен това са си някакви стари поверия,нали все пак най-важното е всички да бъдем сплотено и добро семейство,да се уважаваме и обичаме,а не как ще казваме.

Ето ме и мен, само аз не съм се записала.
На мен ми беше ужасно трудно въпреки че знам че трябва да се казва майко и татко пък и дядо ми все ме ръчка да казвам(родителите ми са разведени от много години и с думата татко имам много лоши спомени, а по късно той почина) Милото казваше на майка ми по име, но след като подписахме тя заяви, че трябва да и казва или майка или пак на име понеже е на 44 г и не се чувствала баба, само внуците трябвало да и викат така, с което мен ме издразни че така го притисна, ама сега той и вика майче както вика на неговата си майка или мамо Веси, след което майка ми се разтапя и аз какво да правя казвах на име после казвахме мама Котка и двамата така и викахме и после и аз почнах с "майче" и до сега не ми е лесно но гледам да не се замислям много, правя го защото на милото му е важно както го усещам, но е направила някой неща с които ме е наранила и продължава с изцепките та това майче никак не е искренно Но за баща му сигурно никога няма да мога да му кажа някак си, толкова далечен и студен го чувствам, той е домоуправителя за мен, с милото се държи така сякаш всеки момент ще му свали гащичките да го напляска, все с един критичен заповеден тон че едва се сдръжам да не му направя забележка, а към мен никак не се обръща даже не ме поглежда само издава някаква заповед ако трябва нещо да се свърши, как да му кажа на този човек татко, абсурт. На име не мога да му кажа понеже е на 69 години, а аз на 25 не става, и така рядко се обръщаме един към друг и без обръщение. Казала съм и на милото и на майка му, че просто ми е ужасно трудно и не мога, ако успея някой ден добре ако не това е и те не претендурат