Момичета, темичката е супер. Как не съм я видяла по рано.  Изчетох я цялата и хем ми е смешно, хем ми се плаче, че и аз съм в същата ситуация. Милото вече казва на моите родители баба и дядо и те така се кефят, а майка преди все казваше, че не била баба, ама да я видите сега - грее 
Аз на неговите родители никак не казвам все още, но май ще трябва. Пред мен все си говорят "тате, направи това..." мамо, дай онова", че направо не зная.  явно ще трябва да се престраша  . Ако има някой който е намерил, начин да го каже, нека сподели опит. 

и аз се чудя какво ще правя 
на милото баща му е на 60 год , а аз съм на 24-как ще му викам по име, та той е на годините на дядо ми  както се казва, някак си не е уважително, а пък "татко" няма да стане  и тогава....какво правим ))))

И aз съм си още в това положение....никакво Сега на Явор баба му е тука и тя жената си е със старите виждания и като седнем на масата и тя "герганче я подай хляба на баща ти" и той човека само ме гледа и се подхилва, аз почервенявам като домат и ....просто вече не издържам така, да ги чакам да се обърнат за да им кажа нещо (
И майка му ми вика "айде маме да идеш до магазина" и аз гледам като теле. Вече незнам, а с времето става все по трудно и по трудно 
Въпреки че ....както и преди съм казвала те просто държат да им викам НЯКАК, както и да, не държат на конкретно обръщение, но аз смятам че заслужават "майко и татко" и както Mariqnkata е написала "той баща му дядо може да ми бъде как да му кажа по име,не става" 

Еххх, пустите му традиции! 

Всичко си е до хора. При нас нещата стоят така. Аз заявих на милото, че не ща да чувам нищо от сорта на "бабо" и му казах, че ще си й казва както си ще. Ако иска на име, ако иска както иска и той си и казва лельо Надя и така. Иначе понеже и казваме Мечо Пух и той понякога й казва така. Обаче, тя е прогресивна и не й пука за тези работи.

Виж, неговите родители са друга бира. Те са традиционалисти и там така не става. Другата бъдеща снаха даже вече си им казва "майко" и "татко". Аз съм леко суеверна и не смятам да го правя преди да сме се оженили официално. При мен решението е дипломатично и удовлетворява и двете страни. На баща ми винаги съм си му казвала "тате" никога "татко", на майка ми също винаги съм казвала "мамо" или "Пухе", никога "майко". "Майко и "татко" съм ги наричала два или три пъти, когато съм им била сърдита и дори съм се карала с тях. Така че, за мен "майко" и "татко" не са ми важни думички и спокойно мога да си наричам външни хора с тях.

Това, което ме озадачава в тази традиция е, кому е нужно това лицемерие? Защото, да ме прощават всички, но...не е възможно да обичаш свекър или свекърва колкото баща си и майка си. Въпреки, че моята свекърва си мисли, че едва ли не сега е голямо щастие за мен да имам свекър, след като видиш ли, баща ми е починал. Пак повтарям, много ги уважавам. Обичаме се и нито се караме, нито има неразбирателство между нас, но със свекърите може да си много добър приятел и дори най - добър приятел, но никога не могат да ти станат родители. Затова на милото, когато ми предаде, че баща му иска така да йм казвам, аз си му казах точно така "все ми е адно как ще им казвам, както искат, така." Тоест, те са наясно, че това е, защото, те си го искат така.

Да не говорим за понякога странните ситуации, в които се изпада. Ето, при нас например, понеже другата снаха казва "майко" и на свекито и на своята и аз като почне да говори "майка така, майка онака", изпадам в почуда за коя от двете става дума. Освен всичко друго казва на приятеля ми "батко". Ми, аз цял ден като бяхме заедно веднъж и като ми говореше "батко това направил, батко онова" и чак на края на деня като се обърна пряко към него се светнах, че всъщност тя наистина няма по - голям брат. Ами объркващо е. Разните "како" и "батко" ще ги отсвиря. Нито аз ще казвам на брат му и приятелката му "батко" и "како", нито пък моя брат ще казва на приятеля ми "батко". Глупости на търкалета.

И накрая се сетих за свекървата на майка ми, една много мъдра жена. Когато за  първи път отишли при нея на гости, тя викнала майка ми да си поговорят и й казала така. "Виж какво, дай да се разберем така. Не е възможно ти да обикнеш някога мен,колкото обичаш майка си. Не е възможно и аз да обичам теб, колкото обичам дъщеря си. Обаче, дай да се уважаваме." Те нито веднъж не се скараха и не се погледнаха накриво, защото се уважаваха, а не защото са си казвали "майко" и т.н. А познавам много хора, които и "майко4 и "татко" казват, а иначе не могат да се гледат.

здравейте и от мен , скоро ще се омъжвам , с приятеля ми сме заедно от 4 г.и половина , досега на родителите му съм казвала чичо и леля. От както им съобщихме за намерението ни за сватба , баща му ме подпита как ще им казвам татко и майка нали ??!!! Един два пъти ми казва майка ти ....?? За мен е трудна такава стъпка, на чужди хора да казвам майка  и татко, аз имам едни родители и други неискам . Традиции!! Които иска да ги спазва , но аз на хора които не са ми близки няма да таткосвам или мамосвам.Както вие казвате трябва да го почувствате . Нали така .....

Цитат на: tsvdionisieva в 20.01.2009 15:45

здравейте и от мен , скоро ще се омъжвам , с приятеля ми сме заедно от 4 г.и половина , досега на родителите му съм казвала чичо и леля. От както им съобщихме за намерението ни за сватба , баща му ме подпита как ще им казвам татко и майка нали ??!!! Един два пъти ми казва майка ти ....?? За мен е трудна такава стъпка, на чужди хора да казвам майка  и татко, аз имам едни родители и други неискам . Традиции!! Които иска да ги спазва , но аз на хора които не са ми близки няма да таткосвам или мамосвам.Както вие казвате трябва да го почувствате . Нали така .....

Той направо си ти е казал така да им викаш 
Много е неприятно наистина да ти се налагат някакви неща 
Аз лично бих помолила милото в подобен случай да обясни на скъпите си мама и татко, че не се чувствам комфортно да им казвам така. Освен ако не си им го кажа сама де - то насила хубост не става все пак и няма нужда да те измъчват 

Здравейте, мацки, аз мисля, че много теоретизираме на тая тема. То това е идеята де, всеки да си каже мнението, да си сподели, че и да си изплаче болката, ако нещо му тежи, ама според мен такива принципни положения няма. Родителите на мъжа ми, да са живи и здрави, са супер - нито ми се месят, нито ми дават тон, нито ми налагат разни работи - и да имат нещо да кажат, ми го спестяват. Аз високо оценявам, защото адски мразя някой да ми се меси и да ми дава тон. Та най-малкото, което мога да направя за тях, е да им кажа "майко" и "татко", и на тях им е приятно, пък и по-лесно. Ние живеем в различни градове, виждаме се три пъти в годината, нищо няма да ми стане толкова.

Колкото да това, че не можеш да ги обичаш колкото собствените си родители - момичета, не се сърдете, ама мислите ли, че някой го очаква или изисква от вас? Естествено, че човек има едни майка и баща и тях обича повече от всичко и толкова! Аз не очаквам от свеки да ме обича повече от дъщеря си, както и да се наричаме. За мен това е начин да им покажа, че ги уважавам, но естествено не е единственият начин и не е задължителен.

Здравейте, момичета, и аз много съм мислила по този въпрос. Все още не съм решила как ще се обръщам към тях занапред (сега съм на чичо и леля). Но определено не чувствам "мамо" и "татко" като моето обръщение към тях. Нищо лошо не съм видяла от тях, уважават ме, за което съм благодарна, но някак си......странно ми е. Май трябва да ги питам как биха предпочели да се обръщам към тях?!

Здравейте момичета, не ми стига стреса около подготовката за сватбата  , ами в момента съм изправена и пред следният проблем - бъдещите ми свекър и свекърва искат и очакват да ги наричам " мама " и " татко".Както и предполагате аз не искам.  Възрастни хора сме , имаме си имена,не разбирам защо се налагат тези обръщения.Казах на милото , че очаквам да нарича моите родители по имена, и че така ще се обръщам и аз към неговите.Обаче не, та не  .Чак се скарахме.
Предполагам, че той е между чука и наковалнята , но не мисля да отстъпя.
Тактично, но твърдо намекнах на бъдещата ми свекърва, че много ги уважавам и харесвам, но ще се обръщам към тях по имена.Аз родители си имам и в крайна сметка не сме  през 18 век, когато момата я качват на една каруца и повече не вижда техните, защото са далеч?!?
Надявах се да съм била пределно ясна, но сега чувам само подмятания, и това съвсем ме изнервя.  Просто незанам какво още да направя?!?
Вие имате ли този проблем и ако да как се справяте???

Не знам за това с внуците...баща ми беше по - голям традиционалист и въпреки че родителите на майка ми направо се чудеха защо им казва "бабо" и "дядо", той държеше така да се обръща към тях. Било традиция в неговия край и т.н. Но....ние с брат ми като малки доста се чудехме и направо си беше объркващо защо сега пък тати казва така, след като те на нас са баба и дядо.

Ох, на мен също ми е много трудно, да не кажа невъзможно, да наричам бъдещите си свекър и свекърва с названията които винаги съм вярвала че са само и единствено за моите родители! А и другия проблем -мойто злато преди известно време ме попита - "имаш ли нещо против да казвам на ваште майка и татко, понеже баба и дядо не ми харесва?" при което аз зяпнах  като одарена с мокър парцал.. и все си мисля, че го каза за да ми намекне, че е време за да наричамтехните така.. уф ! На някой случвала ли му се е подобна.. ситуация ?

А защо ще ти намеква, аз със моя мъж направо си говоря открито за проблема, че ми е трудно да използвам обръщение към родителите му, дори да искам да ги наричам "майка и татко" езика не мога да си го преобърна 

Гери и ние сме така нито той ното аз сме се обърнали някак към родителите 
Нито  на мен ми пречи нито на него ама на и аз немога да си превъртя езика и дакажа майко и татко направоооо
И си викаме ейтака направо започваме да говорим много тъпо се получава