Мен майката на годеника ми още от първия ден каза да й казвам по име (Дагмар  ), но аз не мога да й кажа така, защото ми се струва малко неуважително, а и името не ми харесва и все я гледам в очите като искам да й кажа нещо, за да не трябва да си измислям обръщение хаха  . След сватбата няма да й казвам майко, нито някаква друга варияция на тази дума. За мен това са отживелици и се радвам, че бъдещите ми свекъри също мислят така. Разбирам се с тях и те много ме харесват, но не бих могла да им кажа майко и татко  . Другата им снаха така се обръща към тях, но въпреки това говори лошо за тях и те го знаят. Отношение е важно, а не обръщанието в крайна сметка. 

Леле чета тук ужасни неща ,аз от неговите родители не мога да се оплача ...бъдещата ми свекърва беше толкова добра чак се ччудех понякога дали не се преструва,беше изключителен човек,за жалост тя почина преди около 2 месеца и не може да ни види като булка и младоженец,а толкова много искаше тая сватба,толкова се вълнуваше и с радост пазарувахме... Докато аз имам проблем с моите родители... никога не съм очаквала такова отношение от тях ,понеже съм и едно дете.Имам чувството ,че въобще не се радват за предстоящото събитие...остават 2 месеца до сватбата ,не са ме питали нищо свързано около нея.Майка ми само повтаря ''Това не е шега,това ти е за цял живот ,хубаво си помисли,да не страдаш един ден''.Не са дали и една стотинка за нищо до сега  После си измислиха извиение-кого сме били питали за датата ,трябвало да се съобразим с тях  ,а те знаят от миналата година декември месец.Не взимат нищо на сериозно,повтарят само ,че съм припирала,че съм бързала а то остава месец и половина притеснявам се много да не накрая да кажат ,ами нямаме пари и да набуча родителите на приятели ми с капарото и нещата ,които са купили

Силваки, доколкото разбирам, вие ще правите сватбата с пари от родителите и на двамата, така ли? А защо? Намалете малко гостите, не се увличайте в разходи и си вземете някакъв кредит на ваше име - ще го плащате една-две години, но вие ще си прецените колко ще харчите, вие ще си преценявате как и с какви темпове ще върви подготвката по сватбата ви... Твоите родители сигурно много те обичат, обаче явно егоистично те държат под напрежение, за да покажат, че ще се съобразяваш с тях. Извинявай, ама това ми прилича на последен опит да вървиш по пътя, който виждат те за теб, знаейки, че след сватбата ще си по-самостоятелна и независима, защото това е естествения ход на нещата. Мъчно ми е, че чета такива неща, защото очевидно това те разстройва, а пък най-криво е, когато човек е притиснат от пари, обстоятелства и най-вече родители, които натякват грижата си. Все пак... не можете ли да справите сами, със собствени средства, някакъв овърдрафт или малък потребителски кредит? Ако пък в случая по-скоро не вземат достатъчно на сериозно подготовката ти и това си е по-скоро, защото са спокойни характери, вземете се съберете цялото семейство, обяснете, че се тревожите и опитайте да направите някакъв график, без който да разберат, че сватбата няма да е каквато я искаш и ти е криво. Един месец не е чак толкова много време, действително.

Чери дрийм, аз бих споделила идеята си със свекърите - един вид да са част от това, което подготвяш. Не да помагат чак, но един вид да им е споделено и да не научат на самата сватба. Така ще се чувстват съпричастни и може да не възприемат нещата като "аз на теб, ти на мен", а пък за тях ще остане някое хубаво пожелание с танц например. Идеята ти за фенерите е много хубава! Другият вариант е заедно всички родители да пускат балони и така все едно това да е изненада за всички им - за едните в знак на уважение, за другите - като част от годишнината им. Недостатъкът на втория вариант е, че така ще се поразмие изненадата само за твоите родители, но ако ще се съобразяваш със свекърите, май е неизбежно.

На мен идеята ми харесва! Все пак имат годишнина и са ти родители. Ако свекърите имаха празник и за тях щяхте да го направите (или поне така им кажете хаха). На сватбата на брата на милото, една леля на булката имаше рожден ден и я поздравиха с песен и й дадоха малка торта. После пък след 12 часа поздравиха един братовчед на булката, който на следващия ден имаше РД. Еми никой не се обиди. Все пак като имат празник и са ти близки и ги обичаш нормално е да ги уважиш и да направиш нещо специално за тях.  

silvaki а защо изобщо разчиташ на подкрепата на родителите си след като не се отнасят подобаващо и не увацават решението ти?   Аз на твое място щях да направя скромна сватба и нямаше да им поискам и стотинка! Те и да ти дадат пари за сватбата след това ще ти го натякват цял живот, като са такива. Съжалявам много за свекърва ти! Ако бях на теб не бих товарила семейството на годеника си прекалено, защото все пак са имали скоро погребение, а то си струва пари... Дано всичко се оправи!

cherry_dream, идята е много добра, много мило от твоя страна Sandri, обаче е права, че може би е по-добре да говориш и със свекърите, за да бъдат и те съпричастни в тази изненада. Това е по-добрият вариант, отколкото да разберат на самата сватба според мен

Silvaki, миличка, това, което се случва с родителите ти и аз не го разбирам. Обикновено даже когато е само едно дете, родителите го глезят повече и има всичко за него. Е, поне доколкото е възможно де Не знам обаче как може да не се вълнуват Моят съвет е да говориш с тях за парите, защото това не 100-200 лв, а доста повече и в крайна сметка ти трябва да знаеш дали можеш да разчиташ на тях или не

Само да поправя Веси, че не съм аз писала, да говори със свекърите. Деничка беше  . Но разбира се и аз съм ЗА споделянето преди това, защото ако разберат едва в деня на сватбата със сигурност ще им стане неприятно. Мойто впечатление е, че свекървите често се чувстват пренебрегнати и са много чувствителни, та трябва поне да се осведоми, за да свикне с идеята  .

Мерси момичета за съветите и подкрепата... какво да ви кажа,говорили сме за това хиляди пъти,обаче те винаги казват едно и също''да ,ще оправим нещата,има време,да не се припираме...'' а пък то няма никакво време  не искаме да теглим кредит ,защото евентуално след сватбата ще  се пробваме за ипотечен кредит.А за по-малко гости ...не се получава особено ,защото сме включили най-близките си хора и приятели,приятелят ми има доста роднини,имаме доста прияятели и всички се познават ,ако поканим едните ,а другите не ...ще се плучат сърдения,понеже постоянно поддържаме връзка с хората

Не искам да наливам масло в огъня, но е възможно родителите ти да реагират така, защото не одобряват напълно избора ти. Дали мъжа, дали акъла и възрастта ви, нещо ги притеснява и затова са приказките да внимаваш, че е за цял живот. Но, дали е едното или другото, ще трябва да се постави въпросът ребром, по-добре без младоженеца, за да си кажат по-спокойно възраженията, защото на тези пари разчитате и то в близко бъдеще. Ако възраженията им наистина са към младежа, ще е добре да реагираш сдържано, защото едно емоционално избухване само ще ги убеди, че са прави.

А въпросът дали да се женим, или да ни оженят родителите си е отделна тема

И ние имахме 33-годишнина на следващия ден, след сватбата на сина ни. Много приятно ми стана, като ни включиха при рязането на тортата и за нас беше първото за гости парче, обявиха го по микрофона лично, не чрез дисководещия. Второто парче беше за нейните родители, като двойка с най- дълъг семеен стаж от присъстващите. Хем си остана изненадата, хем нямаше обидени. Център на тържеството са младите, нужен е съвсем малък жест, защото "староженците" може да се почувстват също неудобно от прекалено внимание.
По отношение на обръщението, научих нещо много важно, но за съжаление късно. Колежка, с католическо вероизповедание, ми каза, че при тях на годежа задължително се пита момата и момъкът как ще се обръщат към родителите на другия. Който има нещо против, си го казва още тогава и не бива да има очаквания или разочарования /повярвайте, те наистина са и за двете страни/. Тук коментираме обръщение предимно към свекърви, но едва ли и на мъжете им е лесно, /или на нас приятно/ да кажат на майките ни "бабо". Да не говорим, че някак върви на свекърва да кажеш на име, ама на свекър....трудна работа. когато всичко е предварително ясно, май ще е по- добре!

Темичката ме подсети, че отдавна се каня да питам бъдещите ми свекъри как искат да се обръщам към тях - смятам, че това е решение, което е добре да вземем заедно - "майко и татко" сигурно ще е точно толкова странно за тях, колкото и за мен, поне в началото.

Когато се запознах с бъдещата ми свекърва, още на същия ден ми каза да й казвам по име, и това е.  Тя е голям образ (моята зодия е  рогат добитък  ), добре се разбираме (пу-пу). А бабата на Мъжът, и тя е голям образ, ми каза да й казвам "бабо", ако искам аз. Е, супер за мен, така си и казвам.  Всичко си е до договрки и най-вече до това що за хора са свекърите. Голям късмет е да попаднеш на свестни свекъри, които да не ти се месят в живота. 

Аз не бях чувала до сега,че на майката на булката,младоженецът трябва да вика "бабо"    За мен това е повече от остаряло и смешно..нещо като децата да викат на баба си "стара майко" 

Да, ама в нашия край е така. Баща ми като се оженихме каза на Фабио, че от днес името му (на баща ми) е  Дедо. А майка ми я нарича по име.

Аз на техните викам "мама и папа", както ги наричат той и брат му, и на тях (на техните) им е много драго.