28.11.2007 17:07
и аз съм съгласна със Сабинка,
порадвай се малко на малкото съкровище и се забавлявай
порадвай се малко на малкото съкровище и се забавлявай


Била съм вече на такова парти и знам какво ще стане!!! 

) е създадена да бъде майка!И съм сигурна,че всяка една от нас в тази тема(макар и аз да не съм активна тук-чудя се за коя тема съм
) ще бъде чудесна майка и каквото и да говори вътрешно си мечтае за бебче,но всяка си има своята причина да изчаква....Аз разбирам и двете страни...Защото от една страна много искам да си имаме бебче,но от друга и аз съзнавам,че вече нищо няма да е същото и каквото и да си говорим жената е най-потърпевша....(извинете ме за израза).Аз вече съм "на възраст"-26 и половина и съзнавам,че ми е време....но от друга страна и аз се ядосвам на пискащите и глезени деца....И се питам дали и моето ще е такова,а аз погълната от него ще стоя с доволен поглед и ще казвам "моето е най-най...."
Освен това съзнавам,че в професията също ще изостана....в моята професия всеки месец у дома е голяма крачка назад...Но пък в момента и без това съм у дома и би могло след 2г. примерно да започна сериозно след като детенцето вече поотрасне,защото иначе какво-сега да напредна и после съвсем няма да е надобре!
Така че въпросите са много и всеки съди по собствения си живот!
Разбираемо е да се вълнуват и да говорят предимно за това,но май не е много редно темите да са САМО за това....Все пак животът продължава и земята все още се върти!НО.....може би и ние мили момичета ще сме същите....
Дразня се и от друго!Наистина вече незнам докъде ми дойдоха всички въпроси от сорта "бременна ли си?а защо не си? а кога ще си?а работите ли?а как го правите?"
На първо място не е тактично!А ако имаме проблем?Ако сега не желаем?Ако си е наша работа? 

но това не винаги е възможно
. Родих синът си на 22 и тогава всички си мислеха че е твърде рано, защото все още учих и двете си образования. НО се справих и то съвсем сама, защото в София нямаме роднини. Сега съм на 30 и все се успокоявам че има време, но май истината е че децата трябва да се появат когато им е писано и когато майката е настроена че трябва да посвети поне 1 година от живота си на бебето. И да не забравяме, че появата на нов живот си е Божа работа и колкото и да работим по въпроса детето се появява тогава когато трябва 

Това беше нашия период, в който ние бяхме НА ТАЗИ ВЪЛНА. Година две след като това за нас вече беше минало, всички други си купиха апртаменти и се почна същото нещо.Но ние вече бяхме минали по този път и не ни беше интересно че само за това се говореше и изобщо, загубена история.
и като се съберем навън на кафе става един авто-бебе-парк с колички и само приказки за кремчета, попари, хумани, памперси и квото се сетите, от което на мен ми писва, но не защото ми е противно, а защото това Е ТЕХНИЯ ТАКЪВ ПЕРИОД. Аз съм далеч от това още и не ми е интересно след първите 20 мин вече. Събрали сме се да се видим а не можем.


. Правят го несъзнателно. Най-хубавото е че процеса е обратим
.![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Може и да не съм прочела всичко де....но едва ли някоя от нас си мисли,че може да се меси в избора или съдбата на другите
Естествено,че всеки сам си решава,затова е и тази темичка!А и за приказките-сигурна съм,че и ние много ще четем и ще говорим на тази тема(все пак и със сватбите ни беше така),но просто сега не ни е тема номер 1 и мисля,че знаеш как е...Все пак всяка бременна преди това е била "небременна" нали? 


Цитат на: didi_vla1983 в 05.12.2007 14:47
Момичета от клуба, незнам защо така сте се настроили против хората, които имат деца или говорят на такива теми.

Абе дето се вика така или иначе всички сме в кюпа, родили сме се жени..... Поздрави! 
Така или иначе аз страшно обичам деца,въпреки,че все още нямам свое!!!