И аз се записвам в този клуб с надеждата в най-скоро време да се преместя в "клуба на бебеправщите".Изчакваме не защото  нямаме финансовата възможност да отгледаме едно бебе,не защото нямаме условия...-да нямаме,но няма и да имаме и както казва Bulechka:"Точен и идеален момента за бебе никога няма!" все нещо ще те спира.Ние изчакваме с бебеправенето по здравословни причини,утре съм на гинеколог и ако той каже,че всичко е ок-започваме с опитите
Така,че мили момичета,не губете ценно време,защото колкото повече чакате повече трудности ще срещнете,а точният момент все няма да идва и по-трудно ще се решите на тази стъпка
Поздрави и прегръдки на всички

Добре дошли на Аничка и Мимето!!!!
Аничка, много добре те разбирам! Само човек, който си е имал проблеми с нервите знае какво е. Много силно се надявам твоите лекарства да са от по-безобидните и да се оправиш много скоро. Отпусни се и не го мисли много, много, защото (поне до колкото съдя по себе си) страхът винаги го има. Абе каквото и да е - депресирани или нервни трябва да се държим заедно, за да вървим по-лесно напред! Успех Госпожо!!!!
Миме, а на теб ти пожелавам хубави резултати и скоро заедно с теб да се запишем в темата на действащите двойки!!!!

Оля благодаря за топлото посрещане, само да кажа че си абсолютно права за това, че само човек който е преживял същото може да ме разбере, а страха наистина винаги ще си го има, като цяло тази година да чукам на дърво съм много по добре, миналото лято беше ад под небето, та се надявам нещата да се нормализират, за да мога спокойно живот и здраве да си изкарам бременноста, ако разбирасе успеем да си имаме бебче, защото то си е божа работа, много се надявам всичко да е ок.

Дано миличка Оля дано да са добри и аз ще се радвам за теб ако и при теб всичко е наред когато посетиш лекаря.Желая ти весела сватба и незабравим сватбен ден

Цитат на: ani4ka1710 в 12.08.2008 17:25

Оля благодаря за топлото посрещане, само да кажа че си абсолютно права за това, че само човек който е преживял същото може да ме разбере, а страха наистина винаги ще си го има, като цяло тази година да чукам на дърво съм много по добре, миналото лято беше ад под небето, та се надявам нещата да се нормализират, за да мога спокойно живот и здраве да си изкарам бременноста, ако разбирасе успеем да си имаме бебче, защото то си е божа работа, много се надявам всичко да е ок.

добре разбирам за какво говориш - когато решите да си имате бебче се посъветвай с лекарят ти. Той ще реши какво кога и как да пиеш без да вредиш на бебчо. Да не говорим, че радостта от бебето и бременността със сигурност в голяма степен ще изместят страховете ти. Всичко ще е наред. 

Е, момичета отивам по-нататък. Да ви кажа честно май никога няма да има подходящ момент.... затова решихме да вървим смело напред, пък детенцето да си дойде когато му е писано!
Целувам ви всички, ще ви чакам в съседното клубче!!!

за решението  дано скоро си имаме още една бъдеща мама, успех 

Оля браво за решението и от мен!  Успех!

Хей мацки вие кво се мъдрите и чакате още я бързо в другата тема

Мацки, аз не че много време бях в темата, ама все пак да кажа, че изчезвам в другата... В толкова планове и "ако"-та се омотах в един момент, че си дадох сметка- така не става..с толкова условности до 40 ще се кумя кога е най-добрият момент.  И реших- смело и безотговорно /условно,де  /- спираме да се пазим, пък каквото стане  И когато...

На вас- късмет и до нови срещи в другата тема. 

Феникс успех и да не стоиш дълго в другата тема! Браво за решението! 

Момичета,здрвейте!Реших и аз да се запиша тук.
На този етап и ние изчакваме,защото минах едно лечение за сваляне на групата.
Следващата седмица съм на преглед и ако мине всичко наред-остава още едно тримесичие и започваме и ни е с бебеправенето!

Писе, извинявай, ама каква е тази група, че нещо не ми стана ясно...
Успех и дано по-бързо се прехвърлиш в другия клуб! 

Цитат на: Kiksi в 01.11.2008 17:28

Писе, извинявай, ама каква е тази група, че нещо не ми стана ясно...
Успех и дано по-бързо се прехвърлиш в другия клуб! 

Еми за цитонамазката,мила!Бях 3-та група,което беше опасно и минах лечение един месец на процедури,та вече съм първа група. Ходя контролно на цитонамазка на всеки три месеца и ако трите контролни са ок,можеме да почване с бебеправенето!
Така,че стискайте палци!

Цитат на: Pisetata в 02.11.2008 11:45

Еми за цитонамазката,мила!Бях 3-та група,което беше опасно и минах лечение един месец на процедури,та вече съм първа група. Ходя контролно на цитонамазка на всеки три месеца и ако трите контролни са ок,можеме да почване с бебеправенето!
Така,че стискайте палци!

Боже, въобще не се сетих, че може да е за това... 
Миличката, 3-та група, направо  ти съчувствам, аз бях 2-ра, уж нямало проблеми, ама скоро не съм правила, а ти щом си стигнала до 1-ва -  , много се радвам за теб.
Като коментирахме в "Клуба на бебеправещите", се оказа, че първа група имат едва ли не девствените жени, т.е. среща се много рядко и затова 2-ра се считало за нормално, а щом при теб е 1-ва, мисля, че нещата са повече от добре! 
Дано и следващите ти резултати да са такива!!!  . Стискам палци. 

Аз май ще пиша паралелно и в двата клуба, защото уж, не се пазим много-много, ама не сме и много активни с бебеправенето, нещо взехме да не се чувстваме готови , дай, Боже да стане, ама не сме решили твърдо, че почваме активно да бебеправим.
То никога няма всичко да ни е наред, ама като че ли имаме някаква писхологическа бариера да преодоляваме и двамата, знам ли...

Интересното е, че аз като бях на 25-26, страшно много исках дете, независимо, че моментът сега е много по-подходящ в сравнение с тогава, така силно ми беше проговорил майчинският инстинкт.

Обаче напоследък изведнъж изчезна , чудя се да не съм се повредила нещо психически  , ама никаква следа не остана от майчинския ми инстинкт и това огромно желание да имаме детенце, което изпитвах преди.
По-скоро осъзнавам, че трябва да почваме заради възрастта - в края на този месец ставам на 29  , а милото миналия месец направи 30 (то при мъжете това не че е проблем, де).
И някак си може би това, че стрелките на биологичния ми часовник неумолимо тиктакат, ми се струва като някакво задължение и това може би ме кара да се чувствам така
Така искам пак да ми се възвърне прекрасното усещане от желанието да имаш дете, този майчински инстинкт, ама засега нищо такова няма...