Аз май скоро ще се преместя в бебеправещите
Въпреки че сега ни се строи жилището,смятам,че не би било причина за отлагане на малкото съкровище

renka вярно, че е трудно, ако не всичко е наред с жилището, а бебето дойде, но пък много родители гледат деца в студентски общежития и пак се оправят. По-скоро успех в начинанието, ако решите да е сега, а другото ще се нареди само.

  Цоп, и аз в този клуб. Чесно да ви кажа нямам търпение да започнем да работим по въпроса за бебчо, но засега сме решили да мине сватбата, да мина през доктора и .... започваме. Постоянно се заглеждам по колички, ровя се за кошарки и бебешки нещица. Дори с интерес следя бебешките теми на нашите съфорумки и така се вълнувам.... Е, момичета пожелавам на всички  късмет, за да се сбъднат плановете ви и в най-скоро време да нападнем съседния клуб на бебеправещите!!!! Прегръщам ви силно

Късмет и на теб Оля и наистина дано скоро се преместим в другите темички, че там ще е доста по-забавно.

Здравейте, мили момичета! Регистрирах се наскоро в сайта и днес реших да пиша за първи път. Реших да пиша в тази тема, защото напоследък често мисля за бебче, а в момента така сме цъфнали и вързали, че нямам думи да опиша. Аз съм без работа -готвя се за конкурс за младши магистрати - а милото само подхвърля, че не иска да чака да стане на 30, за да имаме дете и това ме тормози! А за себе си мисля, че не е сега времето, въпреки че ми се иска, защото за момента професионалната ми реализация е на първо място. Общо взето ми е каша като на всики вас, но ще се справим!

Моля, не пишете само с главни букви!

Добре дошла Summer,

И все пак за правенето на бебе няма подходящ момент.....винаги ще има нещо, което ще те спира.....

И все пак.....за едно бебе трябва и двамата да сте съгласни...така че си помисли, кое е по-важно за теб!

Мила Summer, разбирам че сега не е подходящия момент за теб, но повярваи за едно бебе сметки не трябва да се правят, и ние бяхме така уж аз трябаше парво за завърша магистратуеата си и после ,ието вече колко време се опитваме а нестава. АКо питаш мен не си правете планове а се отдаите един на друг и всичко ще се нареди

Ехоо здравейте  Приемате ли ме във вашия клуб 
И аз като всички тук искам да изкачаме от финасова гледна точка. А и живеем в таванска гарсониера, две стаички, без тераса, с малки прозорчета  Абе на нас двамата ни стига,защото почти не се задържаме в къщи, но за едно малко ангелче би било немислимо в този дом А милото изплаща заем, голям, което значи че посмъртно неможе да се нагърби с ипотечен, а и е съмнително че ще му дадът ипотечен при толкова голям заем  И незнам....майка му и баща му са на първия етаж в 3-стаен апартамент с трапезария и куненски бокс и две големи тераси...там искам да гледаме бъдещ бебо  Уж обещаваха че като се оженим ще си сменим местата (демек те ще се качат на 4-ти етаж, а ние ще слезем на пърия, но изведнъж им се стори много високо и немогат да се качват по стълбите) ... И незнам какво чудо трябва да стане за да се оправим и да си купим наш дом, голям, уютен и просорен...
Слънце и аз като теб често чета в Бебеправещите и си поплаквам....но наистина мисля че това е правилното решение за момента  Милото и той иска бебе и то много... и го виждам че му се плаче , когато неможе да направи нищо за да осигури нормален дом за семейството си 

Добре дошли в клуба на summer и Гери!!!! Уважавам личните ви причини да сте именно в този клуб, а не онзи на действащите! Но, въпреки това напълно подкрепям казаното от a_iordanova - бебетата не ги носи щъркела по график и няма такова понятие като подходяш момент. Да, за съжаление все ще се намери нещо дето да куца...
Гери, мила, на детето няма да му е нужна собствена стая в близките няколко години, така че хубаво си помислете колко добре ще стои до леглото ви една кошарка....
Summer, щом си заложила на кариерата, може би сама ще усетиш кога си готова за голямата крачка....
От все сърце желая успех и на двете ви!!!!!

Таня е права че ако чакаме идеалния миг за бебе-то няма и да го дочакаме!!Много уважавам хората,които искат стабилност и увереност че ще се справят с бебе преди да се заемат с него!Аз лично не съм от тях!!Нито съм на  допустимите години нито имам финансова независимост но прецених че ако първо завърша,после започна хубава работа и докато се издигна в нея и всички фактори са налице.....ще мина 30те и може така и да не дам на себе си и мъжа си толкова обичаното,желано и чакано бебе!!Разбира се всеки сам преценява за себе си!!Ето ние живеем в 60квадрата имаме една стая,хол и кухня!!Справяме се!Не сме цъфнали и вързали материално,нямаме автомобил/няма и да имаме/но мисля,че на бебка ще и осигурим няй-най-най важното,което могат да датат едни родители на детето си-любов!! Защото и най-богатия да си като детето ти не усеща топлина и обич за мен не си добър родител!!Извинявам се че се намесих разсъждавам на глас!!Всички вие ще си прецените колко да чакате!Но за мен няма по-прекрасно нещо от това да усетиш малкото същество а след това да го прегърнеш

ами и аз де се запиша в клуба на изчакващите , ами да ви кажа незнам какво искам и аз, значи моето мъжле само ми дава зор, сега бил момента, но аз все се дърпам. Първо защото пия едни хапчета които не мога да спра изведнъж , а ако ги спра се страхувам да нямам пак кризи  / нервни / и да навредя на детето, и второ пустото му не съм готова, но то май никога не идва този момент когато ще съм на 100% готова, абе ще видим. То си е божа работа всичко, но за сега мисля да изчакаме.

Хайде и аз да се оправдая...
първо сега ми предстой да уча за АКУШЕРКА
Второ покрай сватбата останахме без една стотинка и сега милото така е заглъзнал с тоя заем, че работи само за него (това е 100% истина) ..да кажем това са неща които до няколко месеца ще са влезли в релси
Другото коеото много ме подразни е че майка му и баща му предлагат да си продадат апартамента за да си купим къща и да живеем с тях На което аз казах "не"  Сега изниква вариант да си купим къща на три етажа, като примерно и моите родители си продадът апартамента и така всеки ще си има етаж от къщата а и ще имаме двор! Аз много се зарадвах на тоя вариант, но милото каза, че не му харесва Стана ми много обидно, че настоява да живея с неговите родители, а той с мойте неще! Както и да, това май не беше за тая тема  Иначе нито годините ми ме притесняват (21), нито това че ще уча (мога да прекъсна и после да продължа), но повярвайте ми наистина искам за нашето бебе нещо сигурно! Искам да мога да му купя всичко от което ще има нужда! Искам нормален живот , а не бохемски....неискам да трупаме милиони, просто искам да имаме пари за днежните човешки нужди на ...ТРИМА 

Благодаря ви момичета за топлото посрещане в клуба и за милите думи! . Много ви благодаря за бързите отговори, предизвикахте доста размисли, които ще споделя с милото. Още веднъж благодаря ви, вие сте страхотни!!!!!

Герганче, моят съвет по отношение на живеенето с родители е -  НЕ. Самички е най-добре, казвам го от личен опит живели сме сами, а сега живеем с неговите родители и извода е ясен, нали! Но всеки има  право на мнение.