и ние изчакваме заради моите проблеми но се надяваме скоро да се запищем в другото клубче

Ей, момичета и аз се записвам в клуба, вапреки че имам голямо желание за бебче

И аз се записвам!!!  Но тайничко се надявам по-кратко време да съм тук !

Записвам се и аз!Засега изчакваме.Надявам се още малко разбира се!

и аз се записвам в това клубче  за сега в близките 1,2 години ще сме в това клубче 

За съжаление и аз се записвам тук, но се надявам да не е за много дълго 

и аз съм тук 

доста форумци имало като нас! Горе главите и не се притеснявайте скоро един по един ще се запишем и в Бебеправищите и после в Бъдещи майки! На всички ви го желая, както и на себе се разбира се!

Аз си мислех, че сме само 2-3 момичета в целия форум, а то имало доста момичета, които изчакват. При нас проблема е не само финансов, но е свързан с готовност за цялостна промяна в начина ни на живот. В смисъл, че със всичко ще трябва да се справяме съвсем сами, защото няма да има около нас баби и дядовци, които да помагат. Това ме плаши като че ли най-много. Появи ли се веднъж бебчето ще трябва един от двама ни винаги да е закован вкъщи с него. Няма да можем да излизаме с приятели, а за ходенето на университет за дълъг период от време съвсем ще трябва да забравя. Много го искаме, ама не ни стиска, дето се вика. Освен това във финансово положение, така сме я вързали, че направо сме цъфнали! 

Мен не ме притеснява това дали ще ни помага някой или не, все ще се справим някакси, макар че малко помощ не е излишна на никой. За момента най-големите ни опасения са свързани с финансите и това че все още не сме се установили някъде за постоянно. Искаме да се върнем в България, да си купим къща или апартамент, но за това е нужно време и пак средства.  Така че в момента на "голите ни задници" само бебе ни липсва. А така ми се иска... 

Благодаря на Булечка за хубавото ни клубче, аз лично ще се надявам на съжети от нея и дръгите мами
Милички Принчипеса и Наталия, имам подобни терзания на вашите.
Ние с милото сме завършили образованието си изцяло в БГ, а сега сме се захванали да си довършваме етажа на къщата, която татко построи на груб строеж, и за нас има един апартамент от 120 м2, така, че имам чувството, че всичко с надеждите за специализация в чужбина, което идвамата винаги сме искали отпадат.
Малко ви завиждам, че поне това ще успеете да свършите.
Имам обаче примера на девер ми и жена му - те живеят във Франция, девер ми се дипломира като доктор и вече работи, а жена му още е студентка. преди година и половина като разбрахме, че е бременна дори се скарахме с тях - не сте си уредили нищо и т.н. и т.н., дори не са сключили брак.
Но сега бебо ще стане вече на 1 годинка, и двмата ни казват, че се справят добре, работят, взимаха си детегледачка, бабата ходи да помага, и много се радват, че са се решили на тази стъпка.
И въпреки това аз за себе си най-много се страхувам как ще се развия професионално,ако скоро забременея. Просто не се чувствам стабилна в работата си - искам да постигна едно по-добро ниво, преди да отсъствам.
Ох, стана дълго.
А колко много искам бебче - имаме вече детска стая налепена с тапети на мечета

момичетааа, аз май също съм за тази темичка....
много ни се иска бебче, но пък и сватба ни чака юни месец и не ми се искаше да съм бременна, защото съм много емоционална и незнам как ще ми се отрази вълнението... , също и апартамента чакаме да ни стане готов, после обзавеждане...но в същото време ХИЧ не ни се чака повече...

Хайде и аз се включвам тук, какво да се прави! 
Аз също се надявам да не е за дълго, но каквото времето покаже