Има, има още изчакващи, не се безпокойте!  Много са, ама не си признават, че то при такъв бейби-бум, всеки го е срам да си признае, че изчаква 

И аз съм още тук , ама хич не искам..... Тоя моя мъж е голям смотльо  .

за Принчипеската знаех, че си тук - ти си още бебче


ааа, Даниелче, не така за момчето
днес трябва да се обичате

Аз в тая тема поне още година и половина ще стоя, така че се подготвям вече психически да посрещам и изпращам много хора, които са се включили и тепърва им предстои да се включат, но така е в живота...трябва за някой неща да се изчака подходящия момент, независимо колко дълго 

тъй, тъй - хубавите неща стават бавно 

поне след година ще сме вече експерти в областта

Аз също съм тук, още си пия анти-малерийните хапчета после месец и половина да ми се изчисти организма, и може би след това... както каза свекъра ми - още само се упражняваме 

И ние сме още тук, но напоследък се пазим все по-малко.. да не каже, че не се пазим изобщо, но и не сме толкова сериозни в бебеправенето.. Казваме си, че както е писано така ще стане 

Ох, поуспокоих се малко!
Такъв бейби бум и тук, и на работа .....и започнах малко да се притеснявам за себе си . Да са живи и здрави бъдещите мами и ние, като му дойде времето да черпим опит от тях.

И ние ще сме тук до май месец и после се захващаме по сериозно 

И аз съм тук...доколкото зависи от мен, че милото ако може-да сме почнали досега А аз искам да поизчакаме.Още повече сега с тая нова работа. А и честно казано, аз не се чувствам готова-и колкото повече ми говорят всички, толкова повече се дразня- още малко график ще ми сложат и крайни срокове!
Е, да, ама аз искам да си поставя основите на стабилна и добре платена работа, не да чакам мъжа ми да ми дава 10 лв за през деня! А няма как да постъпя на такава работа и след 6 месеца да заявя-ми,аз такова..малко съм бременна!!! Така че-изчакване от мен! Ако иска да се жени за мен в крайна сметка, ааа-ма-хааааа! И все пак съм на 27, не на 37, въпреки че все по-често започва да ми се говори на колко години съм! Егатииии хората!

Ава, не се ядосвай. Аз също необичам такива напомняния (на мен рядко ми се случва, предполагам, защото съм по-малка - на 23 г., но много пъти съм ги чувала за други хора). Според мен всеки може да си прецени кога е момента и външна намеса в това решение е крайно неподходяща. Лично аз не се чувствам готова. Мисля, че ми трябва още малко време докато наистина поискам да ми се случи. А и така се е получило при мен, че нямам близки, които да са с малки деца, освен братовчедка ми, която не живее в София. Някак си се чувствам много неподготвена и мисля, че не осъзнавам какво точно е да имаш дете.

и аз се надявам да успея да си сменя работата, защото тук вече няма развитие.
и като авичка смятам, че не мога да отида на новото място и да съм бременна след няколко месеца.
за нас изчакването с бебеправенето ще е поне година и половина
и аз искам да съм стабилна, просперираща и  независима по време на бременността, а и смятам, че така и за беби ще е по-добре

и аз ще се присъединя към вас,защото аз много искам ама тоз моя неще и неще не бил готов 

Щом така се усеща, значи наистина е по-добре да изчакате. Бебето е сериозна крачка и променя целия живот на човек. Затова трябва да е 100 % сигурен, че го иска и кога точно го иска 

абе знам ама и той постояно ми повтаря че иска а пак ми казва има времв има време много ме нерви с това има време и понякога се караме доста щото сам доста нахална за това и само припирам