Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето"

[Rou]

Аз също съм още тук  Може след месец два да се преместя но за сега изчакваме.

 prin4ipessa според мен си подходила много отговорно а и като гледам колко много обичате живота с твоя любим мисля че е много добре да изчакате да се насладите на пътувания и един на друг и после да мислите за това.

[ina_lemon]

но решението ни щеше да е подвластно на някакво временно настроение, а не разумно обмислено, както и двамата искаме.

И какво лошо ако е плод на емоция...... То пък с тези планове и сметки виж колко хора се докараха в положение,в което датата на мес.цикъл е черна като смъртта от желание да не се състои. Съгласна съм,че все нещо не  е наред, че все нещо иска още да бъде дооправено, финансите да се стабилизират и т.н и т.н. ...... обаче за какво тогава питам аз са се състояли сватбите ни, ако не заради тжова.Едва ли на някой му е пречело семейния живот без брак, нали.Може да ми е крайно изказването, не е с цел някой да бъде засегнат, сори ако се е получило, но просто аз наистина, мамка му, мисля че така единия иска, другия не, после ще стане обратното и в крайна сметка винаги единия от двамата ще бъде този, който "подхожда отговорно" и така докога?

[prin4ipessa]

мисля че така единия иска, другия не, после ще стане обратното и в крайна сметка винаги единия от двамата ще бъде този, който "подхожда отговорно" и така докога?

Ами отговора е лесен: докато се почувстваме И ДВАМАТА готови. Аз лично не съм се оженила с мисълта, че веднага след това ще почна да бебеправя. Всеки има различни причини да се жени - някой заради изненадваща бременност, други заради чуждо гражданство, трети поради финансова стабилност се чувства готов да направи тази стъпка. Относно коментара защо трябва да се жени човек, щом и съвместно съжителство без брак е достатъчно, бих казала, че на мен психологически не ми беше достатъчно. Исках да сме най-официално семейство, исках да овенчаем любовта си с брачен съюз, да отпразнуваме любовта си заедно със семейства и приятели (може да ви звучи глупаво и тривиално, или пък да ме помислите за луда), но това беше причината да поискам брак, а не огромното желание да се разплождам. Всяка двойка сама преценява до кога да се продължи с изчакването, но не смятам, че изчакването и "отговорното подхождане" към тази МНОГО ВАЖНА СТЪПКА е нещо осъдително, за което трябва да се чувствам неудобно от хорското мнение. Така че кой каквото ще да си приказва, това си е наше решение и не смятам че едно семейство трябва да бъде считано за такова само когато има деца. Едно семейство може да се състои от двама човека дори цял живот (на някой хора им се случва, независимо колко много искат деца)

[ina_lemon]

Ето, че се засегна. Такаааа. Сега никой не коментира решението ти или вашето такова да не правите бебе, естествено че разплождането си е ваша работа.Имах предвид, че след като твоят човек ти е предложил да правите бебе, може и да значи, че в този момент той е бил готов.Това имах предвид, в общи линии, не се връзвай толкова, излишно е. А че семейство и от двама души може да има, разбира се че може, и разбира се, че има, това не е нова информация за никой.Нито пък някога съм казала че детето е нещото, което осмисля живота, прави човека по истински и бла-бла. За мен да има човек дете изобщо не е въпрос на живот и смърт, факт е ,че щастието може да бъде намерено и в други неща. Дано не си навиеш на пръста сега, че съм против изчакваките и това, всеки да усети момента сам за себе си, защото ще сбъркаш.Имах предив само и единствено това, което момчето ти ти е казало. Май по-обстойно го споделих обаче, сори за което... 

[prin4ipessa]

Дано не си навиеш на пръста сега, че съм против изчакваките и това, всеки да усети момента сам за себе си, защото ще сбъркаш.Имах предив само и единствено това, което момчето ти ти е казало.

Не, разбира се, далеч съм от мисълта, че си против изчакващите или против нещо друго. Не мисля че тук във форума има хора, които да са против едните или другите (кои всъщност са едните и другите - и аз май се обърках  ). Просто не знам, страх ли е, какво е, ама готовността за бебе още никак не ни е цялостна и затова предпочетох да отклоня спонтанното предложение на душито, за да не се поставя после в позиция за която самата аз не се чувтствам готова - позицията на бременна, която няма нищо против да е бременна, но не се чувства готова да бъде майка. Всъщност ако трябва да съм съвсем честна, повече ме стресна внезапната промяна в позицията на душито, отколкото самото му предложение. Някак си ми дойде като гръм от ясно небе и не знаех как е правилно да реагирам, но това беше най-адекватната реакция, която успях да измисля. Просто много държа да обсъждаме обстойно такива важни решения преди да ги вземем (може би съм твърде педантична в това отношение, но съм такава, какво да се прави  ). Някак си като че ли загубих способността си да вземам спонтанни решения след като се омъжих, защото вътрешно знам, че вече решенията ми не засягат само моят живот, но и нечии друг. Страха да "оплескаш" (казвам го само илюстративно) само собствения си живот е много по-незначителен, отколкото страха да знаеш че има някой "вързан за теб", който също ще трябва да търпи последствията от решенията, които вземаш. Не знам дали въобще успях да го обясня... 

[maj4eto]

Здравейте и от мен момичета
и аз реших да се запиша във вашия клуб д надеждата да ми помогнете и аз най накрая се реша
Аз напоследък само бебе ми се върти из главата и това е 
ь и на милото само да му кажа ХАЙДЕ и веднага готов
Само че ние сме в чужбина,на милотоработата му върви много добрер,а моето следване е в застой
Планираме ад 1,5 -2 год да се прибереме в БГ и всъщност сега би бил идеалният момент за едно бебче -тъкмо ще е поотраснало вече малко и ще мога и аз да започна работа
Напоследък все по често си говориме за това хммммм да почваме и ние с опитите след сватбата
но все още не съм 100% и затова реших да си споделя д вас

[Слънце]

Ами maj4eto , щом сте решили да почвате с опитите след сватбата, значи тъкмко ще имаш 3-4 месеца (на линийката ти пише толкова) да се начудиш и хубаво да си помислиш и после можете да действате  . А и вече ще сте "бракувани" и най-вероятно идеята за бебеправенето ще се избистрила още повече 

[maj4eto]

И аз се надявам да е така 
а и винаги съм искала да съм млада мама
а ако чакаме най-подходящия м омент да дойде-то май никога няма такъв

[Слънце]

И аз се надявам да е така 
а и винаги съм искала да съм млада мама
а ако чакаме най-подходящия м омент да дойде-то май никога няма такъв

И аз все това си повтарям, но въпреки всичко чакам "по-подходящия" момент 
Но поне си мисля, че няма да е зле на бебчо да му осигурим първо къде да живее 
Честно казано, ако имахме собствено жилище, сигурно щях да съм в другия клуб   
А другата причина е, че ми се иска да пообикалям малко по екскурзийки

[maj4eto]

да права си
но толкова много двойки чакат и чакат и така години минават
    хмммм искам да се събудя една сутрин и да кажа ХАЙДЕ МИлО!!!!!

[Слънце]

да права си
но толкова много двойки чакат и чакат и така години минават
    хмммм искам да се събудя една сутрин и да кажа ХАЙДЕ МИлО!!!!!

Пожелавам ти да ти се случи! И вярвам, че точно така ще стане. Надали има хора, които са си насрочвали дата по календара и са се подготвяли от години за точно този определен момент. росто ще го почувствате 

[kleo_20]

нашето изчакване или по-точно на милото изчакването беше докато ми предложи мисля че донякъде решението за бебе беше взето еднолично от него  :girl_impossible:просто в един момент ме постави пред свършен факт и каза "не искам вече да се пазим" и докато аз кажа гък/защото в такъв момент не знаеш как да реагираш/и беше свършил работата това беше преди година и така се реши въпросът че няма за къде да се пазим...не е инало обсъждане въпроси "ако" или "ама" имаше само "ако стане и когато стане добре дошло"ее то не ставаше и за това решихме да посетим лекарския кабинет и добре че! но идеята ми е че всеки сам за себе си трябва да прецени кога се чувства готов кога го иска и кога най-вече може да го направи!както казва Принчипеска това е много важно и отговорно решение не може да се вземе с лека ръка!но пък от друга страна е и много интимно и лично когато стане спонтанно!!има жени които казват"оо аз искам докато съм млада да си родя дете/деца и да приключа и да си живея вече с отгледани деца а не да ми е тепърва на главата когато най ми се живее :girl_impossible:други пък искат стабилност сигурност и т.н но пък така изпускат момента защото реално винаги ще има "но" "ако" и тем подобни пречки!!и все няма да сме "готови"пак казвам всичко зависи от двойката!всеки сам за себе си може и трябва да си реши кога е настъпил момента!!ето аз ще бъда "млада майка"и не не чувствам напълно готова за това което ме чака!!зная че всичко ще се промени коренно но до там тепърва ще има да се уча и да се приспособявам!!!

[Слънце]

Ти си сладурка, Клео, и знам, че ще се справиш. А то всеки така или иначе трябва да се научи, дори и да не е млада майка, щом е за пръв път винаги ще е малко странно и непознато.
А ние, котио изчакваме все още, когато се решим, ще се учим от вас, които вече ще сте минали по този път. Въпрос на време е кога и на нас ще ни се случи 

[barbaliok]

Здравейте, ние с милото искаме мн бебче...но засега ще бъдем в тая тема,защото и на двамата ни предстой защита на дипломни работи, а и се надявам смяна на моето работно място и сватба...но мн искаме...и моето мило отначало ми викаше не съм готов..но сега вече и той мн иска..и само ми показва разни бебчета....така че момичета не се претеснявайте...все някога и вашете момчета ще кажат хайде миличко да си направим бебче ...

[ivaiva]

ох момичета, аз съм на нова работа от май.

това ме радва от една страна, но от друга... ще останем тук още поне година