Здравейте момичета май и ние се решихме исмятаме след около месец да започваме
Само да мине сватбата че да не оплескам роклята 

ами и аз съм тук, ама половинчо не знае  не искам в следващата година и половина да забеременявам, а той казва, че така планове не се правели, защото детето е чудо, магия и не знаем кога Господ ще реши да сме възнаградени с него..и сега само и само мир да има съм казала ок, като ти се оправи статута и дойдеш при мен, намериш си работа и почваме с бебеправенето..но май ще гледам да избягваме дните на овуто..знам, че е подло така, но и той като не ме разбира 

аз не искам защото ми предстоят доста пътувания и престой в друга държава където ще съм сама...вярно, че държавата ми е втората "родна" и медицинското им обслужване е перфектно, но все пак..ако ми се случи нещо няма да си го простя  а и по самолетите в един момент вече спират да взимат бременни, мисля след 6тия месец, но не съм го проверила и ако ми се наложи все пак да пътувам какво ще правя?!   

Цитат на: maj4eto в 25.06.2008 12:33

Здравейте момичета май и ние се решихме исмятаме след около месец да започваме
Само да мине сватбата че да не оплескам роклята 

Майче,

И ние сме като вас значи, чакаме сватбата да мине и започваме.
т.е. от понеделник 
И после вечеее - Божа работа

Малее didda ми то не останало и вечи ще те пращаме при бебеправещите и дано и там не се задържяш дълго

За съжаление след като преминах през клуба на бебеправещите и този на бъдещите майки сега трябва да се запиша тук Казаха ми след миседа да се пазим от 3 до 6 месеца, въпреки, че след абразио много лесно се забеременявало. Аз самата след всичко, което преживяхме имам нужда малко да се отърся от случилото се, защото ми нанесе голяма травма на психиката имам чувството, че ако не го забравя може да  рефлектира по някакъв начин върху евентуална бъдеща бременност.

Zahira няма да се притесняваш Ще видиш че всичка ще се оправи и ще ни се похвалиш скоро
Моя приятелка и тя беше преминала по твоя път но след само 2 месеца бебка беше вече на път
Ще ти стискаме палци

Здарвейте сладурки може ли и аз да се запиша в този клуб въпреки че май няма да се задържа в него  защото смятаме още на медената седмичка да почваме с бебеправенето пък и да се успокоим след сватбата  пожелавам успех на всички и като гледа май много станахме тези които чакат да мине сватбата

Захира, мила, болката ти е голяма, сигурна съм, но трябва да продължиш напред и да дадеш живот на едно, може и две дечица, които ще те радват, ще ти се усмихват с беззъби усмивчици и ще ти помогнат да забравиш..ако не напълно, то поне да притъпят болката ти 
моето мнение е да не го отлагаш много, една нова бременност би разсеяла тъгата ти и би ти вдъхнала нова радост 

Zahira, пожелавам ти много късмет и здраве! всичко ще се оправи, ще видиш, и няма как, трябва да продължаваш напред! Дано бързичко да те изпратим от този клуб към една щастлива и здрава бременност с най-прекрасния край!

Здравейте и от мен. Моята сватба мина точно преди месец, но за съжаление се присъединявам към бебеизчакващите. Въпреки че аз съм готова вече да си имаме бебче, съпругът ми настоява да изчакаме и то с около 2 години, което на мен ми се струва доста Причините са, че все още нямаме собствен дом (живеем при родителите му). Но според мен това не е истинската причина - мисля си, че не е напълно готов ... Малко кофти се получава така, когато единия иска, а другия все още не - и двамата се чувстват неразбрани. Аз за сега съм все още търпелива, запълвам си времето с любими занимания и гледам да не мисля за това. Как се справяте вие с подобни ситуации. 

Здравейте и от мен в това клубче!
И аз съм от тези, които чакат ама и те не знаят какво чакат. Сега чакаме сватбата да мине. Това е последното измислено оправдание. Реално погледнато и ремонти и работа и каквото и да било друго са все оправдания, а времето си лети... В един момент почвам да се притеснявам за възрастта и дали няма да окаже някакво негативно влияние върху бременноста или преди това за забременяване...

привет светли, и да не се задържаш дълго в тази темичка.. това с ремонтите ми е до болка познато, сватбата мина, а се плаша да не ме обхване някакъв работохолизъм.. много приятелки забавят плановете за бебе докато не "свършат този проект, онзи проект", а времето си тече.. сами ли си го правим сложно... уф 

Ъъъ..здравейте..и аз пак се появявам тук... 
За това с чакането-ами сега..не можем да започнем преди октомври,защото тогава планираме да теглим кредит за жилище, после следва обзавеждане, после пък не е желателно да раждам преди другото лято, че отскоро съм във фирмата..и като се замисля, то цял график се получава!  А то така с графици май-май...  И не знам кога ще дойде моментът да си кажа "Хайде, дойде му времето." Вие поне знаете какво чакате... 

Fenix , сладурка то никога не идва ред да кажеш: "Вече съм готова, искам бебе." Винаги изниква нещо, което трябва да се оправи, дали ще е жилище, работа или нещо друго. Аз си мисля, че нещата ще се наредят от самосебе си. И ние сме с едни планове, кога да започне, след кое и т. н. Но в крайна сметка - както дойде. Но и аз си оставам тук за сега.