ivaiva, честито за новата работа! А за изчакването - може и по-малко да е, мисля, че и 6-8 месеца вършат работа (поне законово, за да можеш да излезш в майчинство), така че споко, ще мине много бързо и няма да усетиш. А и покрай новата обстановка, колеги и т.н. ще си доста заета и няма да ти остава толкова време да мислиш 

да, фиданка, няма да мисля за това няй-вероятно,  а иначе за работата ще трябва да изчакам наистина поне година - много е отговорна позицията и няма да мога да прекъсна дейността.

Но ще разкажа за работата в някоя друга темичка, че да не ме бият модераторчетата

иначе бебчето много го искам и като се установя малко направо мисля да говоря с работодателя и да го планирам с тяхно знание и одобрение

Здравейте момичета,
от колко време съм във форума вече, а чак сега видях, че има такава тема. Мечтая за бебе повече от две години, минах вече през всякакви фази. До моменти на вманиачаване, мерене на температури (ето така пробно), четене на всякаква литература, форуми. Често ми се е случвало да ми се плаче от нежелание да чакам повече. Първо моята половинка беше много далеч от тази идея, допреди година и малко беше на мнение, че ако забременея ще правя аборт :-О. После реших да сменя работата, да изчакаме малко, сега чакаме да мине сватбата. Въпреки, че го искам толкова много и се чувствам все по-зряла и подготвена, все има някаква бариера вътре в мен. Но сега ролите са сменени и половинката ми изгаря от нетърпение да дойде момента и да започваме с опитите  .

Здравей gingerina,
Може би е по-добре, че сте "сменили ролите", защото колкото по-малко го мислиш и се измъчваш дали ще стане, толкова по-трудно ще се случи. А и щом ви предстои сватба, можете да поизчакате до тогава, и вече след това ще му мислите 

гингерина мила не съм само аз и ти си се вманиачила като мен ама нищо неможе да се направи когато стане и така аз сам голям песимист за тези неща

Еййййй, тази тема тотално е замряла.Не считате за нужно да потвърждавате че още сте в този клуб ли,мацки, или вече не останаха момичета тук? 

О, Инче - тук сме си
все още сме в клуба "Господ ние пази, но и ние му помагаме"
Просто не пиша, защото нищо ново - ако не си сменя работата, бебе преди октомври - ноември 2009 няма как да стане.(нямам застраховка за раждане) Е то ако стане случайно - няма да го върнем де, но може и в БГ да се наложи да раждам, а не ми се пътува с корема в n-ти месец 12 часа в самолет и после обратно с бебе на ръце...та за сега това ми е Небременлийския отчет 

Ами хайде тогава аз да се запиша колкото и да е чудно,че правя такъв обрат Но понякога в живота се случва така,че се завърташ на 360С Та и при мен стана малко "каква я мислех,каква стана"
Та аз се записвам тук(не за много дълго надявам се), защото първо се наложи да поизчакаме по някои мед.причини с бебеправенето и второ започнах нова работа,която много ми харесва и смятам малко да поработя върху себе си и кариерата,а после с кеф да си почина и да си гледам бебчето!
Така че ето ме официално при вас момичета!

Тоничка 
Добре дошла и се надявам за малко да си при нас и да си те изпратим по живо по здраво 
Най-важно е да си направим бебешорите с любов един ден, пък то когато е писано ще стане!
Винаги ще има все някаква причина за отлагане, просто трябва да разграничим основателна от неоснователна и да познаваме себе си + партньора си, за да знаем кога е дошло "времето"...и да не ни притеснява факта, че еди кой си имал 5 деца...да са му живи и здрави - ние също ще имаме - няма къде да избягаме...
после дупе да ни е яко

Мерси Ани! Определено гледам само себе си и моя си живот и нямам никакви притеснения!То само си знае кога да дойде,а до тогава е най-важно да се чувствам добре и да не си вкарвам филми в главата Положението в момента напълно ме удовлетворява,така че споко!А и времето е пред нас,та ние  сме едва на "16"

хаха, Тони 
Вярно, че сме на "16" !   Аз бях забравила! e аз след 5 дни ставам на "17"... но и това не може да ме стресне! след "22", ако закъснея вече ще се притесня...май... моят ще е на 27 - тамън "ще е пораснал вече"

Аз също съм тук 

Тук няма сякаш какво да си пишем... може би трябва да се обменяме историйки за пиянски вечери или какви противозачатъчни взимаме... или пък как напредваме в кариерата че то май това е главната причина повечето да сме тук 

Аз съм твърдо тука и крепя темата!  Няма мърдане още поне 1-2 години, защото сме се нагърбили с работа, учене, доброволни активности и направоооо 
Rou, голям смях ме напуши, иска ми се да можех да споделя опит за пиянски вечери, но някакси и за това не ми остава време  ...

сега малко по-сериозно и от моя страна по темата.
както написах в по-горния си пост - всеки си има своите значими причини.
аз си мисля, че при мен не е кариерата (но май се лъжа?!?).   предполагам никой няма да ми повярва, че си мечтая за нормална работа с всички бенефити - здравни, пенсионни и тн. и само това.
НО за съжаление реалността е, че трябва да си стегна четирибуквието за кариера, за да ги получа тези неща, за да мога спокойно да си позволя да родя дете, а не да се шокирам от сметката от раждането като старт - от 10 000 до 100 000$, ако недай си боже станат големи усложнения (на никой не пожелавам, но е възможно)

и аз съм май на сух режим - в събота моя мъж си излиза на бар с наши познати без мен, защото аз си останах да си доработвам частния проект...идваше ми леко да се гръмна, но гонех срокове...следващия път и аз ще изляза!

Май съм позакъсняла и аз да се регистрирам в темата
За съжаление,аз си имам всичко,но поради здравни проблеми не мога да бъда активна "бебеправеща"
Но дай Боже след някой друг месец и ОСНОВЕН гинекологичен преглед и евентуално недай си Боже лечение,се отписвам от тази тема
Когато искаш нещо наистина много и силно,нищо не може да те спре-аз съм на това мнение