Наистина някои майки са прекалено обсебени от децата си и единствената им тема за разговор е само и единствено детето-чудо. Това ще да е търпимо и разбираемо /макар и леко досадно/ ако не поставяха нямащите деца, а не дай боже да кажеш, че на този етап не планирате да имате скоро, в една доста обидна категория на втора ръка хора, които нищо не са постигнали и си пропиляват живота. Ужасно да усетиш, че си попаднал под кръстосания огън на някоя-друга маниачка, смятат че никоя градина, баба или който и да е не би могъл да гледа отрочето й, и на жената основна цел в живота й е да се посвети само на детето/децата и сигурно ако не беше задължително училището щеше да го гледа до пълнолетие у дома. Имам приятелки с деца, с едно, с две, кумата има бебе на четири месеца - винаги знам кага са били болни, на кое кога му е поникнало зъбче, каква задача имат за домашно от детската градина, но в същото време разговорите и за други неща не умрели и те са същите приятели както преди, просто с децата темите стават повече, по-разнообразни, но не се взаимоизключват

И аз се включвам в "изчакващите"... смятаме след месец и половина два да се захващаме, причината е че януари ще ходим в Белиз, и трябва да взимаме таблетки против малария и ще трябва да се поизчисти организма от химикалите...

Но колкото се може по-скоро след това се захващаме...

Във връзка с обсебването от идеята да си имаш дете, аз съм леко тръгнала на там... решихме с мъжа ми че като родя за една година ще се приберем в България, и в момента очакването ми е на половина от това че искаме дете, и от това че ще си бъда във Варна за по дълго от седмица  ... все пак ще гледам да не ми става фикс идея.

така, така и тук съм изпуснала голямата дискусия.

вярно е това с периодите, но човек трябва да е адаптивен според мен. Аз като се срещна с приятелка, която говори само за бебето - поизлушам, поизслушам и "нежно" се опитвам да бутна темата на друга посока, която пък ми е на мен на сърце

момичета да не би всички да преминахте в другите клубчета и да съм останала самичка тук.
аз реших да започна едно допълнително учене от февруари - още една причина за изчакването

Иве не се безпокой - не си сама тук - и аз съм все още в тази тема, надявам се да не е за дълго!!!

Ето ме и мен да се разпиша...Откривам още момичета, които като мен са с много смесени чувства... Аз май не се чувствам много готова, малко страшно ми звучи. Знам, че като му дойде времето, чувствата ще се променят,но засега...
И ми е много неприятно,защото всички около нас само за бебе ни говорят. Един път даже ми стана толкова криво,че казах на милото, че се чувствам като инкубатор, в когото всички са вперили очи кога ще излюпи нещо! Е аз съм не само бъдеща майка, в крайна сметка! Сякаш забравят, че съм и човек, жена, бъдеща съпруга, дъщеря...

Не е уреден и въпросът с жилището..ужас просто...а като се замисля и за финансите като изляза в майчинство, с тая масова практика на осигуряване на минимална...А ако сменя работата не върви след 1 година да кажа-ми излизам в майчинство.. Неясно ми е много...

оле авичка, всички имаме подобни терзания.
И все си мисля, че ще му дойде времето и нещата ще се наредят от самосебе си

спокоооооооо и ние сме все още тук !!!

И аз съм тука бе, мацки.... Къде нарочно, къде защото още няма с какво да се похваля, но съм си тук.Това по-го чувствам като мой клуб, отколкото бебеправещия  

Ех, ти с философията на моя мъж, че нещата от само себе си... Аз не мога така-свикнала съм да планирам всичко! А как да планирам подходящия момент за бебе?!   А и годинките си текат. Даже ми се иска близнаци-направо наведнъж, не 2 пъти да минавам през това!
Мислим след сватбата да теглим кредит за жилище-чака ни апартаментът на дядо, но човекът да си е жив и здрав, няма да го чакаме да... не ми се споменава. И сега представям си вноски по кредит и аз на майчински ...и разходи за ремонти и обзавеждане... и като добавя и спирането на професионалното ми развитие и година и половина залостване у дома... Ще се побъркам. И си мисля-тъкмо ще си опресня немския, или ще си сложа брекети на зъбите /не ми се смейте-много са криви, от години им се каня! / и някакви такива.
А милото толкова силно го иска. Даже като съм неразположена и ми се надуе коремчето,той само му се радва, че е като във втори месец, и само го гали и целува...да ти дожалее направо.

хей, авичка,
ти да не четеш мислички, бре мила.
точно както и аз си ги мисля нещата.
ние вече теглихме кредит и както се похвалих в една друга темичка се нанесохме на Коледа в новата къща.
и тия неща с развитието ме тревожат и какво ли още не, но ми се струва, че като се случи, колкото и да ми се иска да го изпланирам, нещата ще се подредят сами.
Имам си детска стая и всяка сутрин я поглеждам с малко тъга, но за сега не мога да се реша

avva_stz на твоят бъдещ съпруг май му се иска да има бебче....Не се притеснявай мила, всички сме на кръстопът и се чуим как да свържем двата края, и жилището, и финансите....и т.н.За съжаление а така в "нашата Майка България"

михаелка,
права си миличхка, че можеш да го оставиш, при мен не може да е на мама, но не е въпроса само в парите, а и в развитието - изобщо как ще реагира работодателя като кажеш, че си бременна.
ще бъдеш ли все така високо ценен кадър или ще те измести някой - а това си е проблем

Михаела, никой няма да позволи да оставя бебо на 1 месец, ане съм сигурна, че и аз го смятам за правилно-АКО ИМАШ ИЗБОР,разбира се! Аз се радвам, че милото поне дойде на моята, че като порасне бебо за детска ясла-да отива на ясла! Не да ми става лигоч от баби и дядовци, като се покаже навън да се разболява, щото няма изградена имунна система, и да е антисоциален/на, щото не е ходил/а на детска градина! Гледам, че с племенника на милото се случиха точно тези работи! /Мале,какви глупости пиша... /.

Ивайва, абе и аз това си казвам, ще помисля още малко, поне до някаква насока да стига, да видим с апартамента какво ще стане, пък ще спрем да се пазим и квото дойде-такова. А за работодателя-ама моля те,на поредното интервю ме питаха деликатно и заобиколно нали няма да постъпя и след година да забременея  Един такъв работодател го направих на сол, такава лекция му изнесох за патриотизма и демографския срив, че взе да се изчервява, да сумти и заеква 

Диди, мъжът ми иска не, ами направо си умира за бебе! Той обожава деца и децата него-даже някъде бях казвала, че на морето вместо да зяпа голите каки, той се втренчил в дечицата и се закача с тях, и те му се радват....за племенника си пък умира!А с тия пари..знам, че всеки ще помага, но не искам да сме зависими! За грижи да помага някой-да, ама не и да се гърчим ние и да чакаме на финансова помощ от родителите си.