Всяко семейство само си решава и определено е по-добре ако по доброто устройване-дом, работа дойдат първо и после детенце. Но ако тези неща са далеч в бъдещето както нашия случай не съм съгласна.
Ние за сега живеем в САЩ, понеже мъжа ми учи, остават му още 2 или 3 години, най верочтно няма да останем да живеем тук, в БГ имаме малък апартамент, който може да свърши работа на първо време, но се нуждае от основен ремонт

аз напуснах добре платената си работа в БГ, за да сме заедно с любимия, имам още 3 изпита да взимам за да завърша в БГ, имаме сватба да правим юли месец, не съм осигурена нито в БГ нито в САЩ и по груби сметки, за да има всичко което се води за сигурност и ако здравословно всичко е наред, дай Боже, ще можем да си имаме първото ни дете след 4-5 години най-рано. Ами аз тогава ще съм на 30, кога ли ще можем да имаме второ.
В такъв случай седнахме и поговорихме с мъжа ми понеже и той разсъждаваше също като твоя
Gergancheto напълно удобен момент за бебе никога няма да има, все излиза нещо-училище, ремонт, малко жилище, уволнение или напускане на работа и т.н. Най- важно е да сме живи и здрави, бебето не иска милиони, както си казала, вярно е трябва да имаш пари за основните неща и не дай си Боже да се наложи лекар, ама те растат толкова бързо и дрехи не им трябват толкова много, имам приятелка която е купила има няма две бодинца за своето, всичко и е от бабите, от приятели. Имам предвид че дете се гледа и с много и с малко пари, важно е любовта и възпитането което ще му дадеш. И така не знаем какво ще стане, лесно ли ще ние е, трудно ли, дано сега на пролет си взема изпитите и мине после сватбата и почваме с бебеправенето, той Господ си знае работата.
Всеки сам си решава, но времето си лети, за мен това е най-голямото щастие на земята и съм готова да го гледам сама, мъжа ми да работи, аз да работя през ноща когато мъжа ми си е в къщи, или там както се измисли, решение винаги има, не искам да се лишавам от такова щастие заради страха от неизвестното.