Ние не живеем там и мъжът ми е категоричен, че трябва да я продадем и да си купим нещо по-голямо. Само че не виждам как и кога ще стане това.  Но като краен варият ще си останем в гарсониерата де. 

и аз мисля, че е по-добре да се понапънете и да се вземете нещо по-сериозно и ние сега сме в нещо като гарсониера(2 малки стаи с боксче). Хем си давахме пари да си я стягаме, хем правехме и големия етаж в новата къща.

При тези цени на недвижимите имоти и както скачат всеки ден направо не ми се мисли.  А ние и нямаме никакви спестени пари като за начало. Затова ми се иска поне да видим сега какво ще правим, ще купуваме ли, ще продаваме ли и тогава да правим бебета. Не ми се иска нещо след като вече имаме дете и тогава да се местим, да правим ремонти и т.н.... Но от друга страна ако така мислим постоянно това значи да нямаме деца, защото все нещо ще излезе и пак децата остават на заден план. Направо не знам.  За това не ми се мисли, ще ми се пръсне главата вече! 

Тук като гледам най-големия ни мотиватор в темичката е Ивето. Иве, аз май усещам как ти първа ще напуснеш темичката и ще се присъединиш към бебеправещите, щом вече даже си имате готова детска стая, усещам че няма да издържите с изчакването още дълго.  Хайде обявявам награда за първата напуснала клуба - въздушна целувка  или усмивка по радиото  - което от двете си избере!

хехе, миличка Принчипеска, права си, че сме напред и наистина ви мотивирам да си пишем по въпроса. Но не защото скоро ще станем от бебеправещите, въпреки, че така ми се иска
Булечка, не се отклоняваме от темата, разнищваме причините за изчакването и възможните решения на проблемите. Ако мислиш, обаче, че е против правилата, казвай какво да поправяме

За съжаление нашият проблем е изцяло в мен, аз съм тази, която страда, че не се е установила и доказала професионално, обществото все още дискриминира жените и им поставя разни правила - кога да родят, ако родят не ги взимат на работа или не ги повишават - ужасно е и не знам как ще го превъзмогна

Та, Принчипеска, затова ви пиша, за да видим как са нещата при всяка една и дали това, което си мислим е общовалидно или има начин да се промени. ОХ само ако знаето колко много ми се иска един малък бебо, като племенника ми.
Вижте го

Мдааааа, гледам аз сега тука няква нова тема и си викам, ми че то все едно ме вика направо Ина, Ина ела тук.  Ха, ми ще дойда ми, как няма. И аз съм в клуба, ама всъщност знам ли и аз вече в кой клуб съм. Освен съвсем да омажем положението и да спретнем и трети "Между изчакването и бебеправенето" . 
Мацки, тука съм и аз засега, не защото нищо не правим по въпроса, а по скоро защото нито си го слагаме на сърце нито нищо. Просто не се пазим.
Но като че ли ми е по комфортно да съм в изчакващите отколкото в правещите и шашкащите се защо, мамка му, пак не стана нищо.

аз ще кажа само едно "евала", миличка ина.
Браво на вас, на мен не ми стиска дори да си помисля и за миг, че няма да се пазим и видиш ли ще се случи нещо, което не е на 100% планирано.
Абе ужас, направо като си гледам само колко са ми противорецхиви постовете се хващам за главата - луда работа

Абе честно да ти кажа, ние сме заедно от 4 години и няколко месеца и сме се пазили винаги. След сватбата и то не веднага свалихме Господин Презерватив, и сега каквото и когато сабя покаже. Но като се замислиш и двамата имаме постоянна работа, живеем в собствено жилище, аз съм почти на 30год. , вече съм и госпожа и няма за къде да се дърпам още. Обаче мамка му, все още се радвам на гостите от Червения бряг и просто каквото и да стане на датата все ми е готино. А ако и сега ми дойде пак ще е супер, защото ще мога да си празнувам Нова година както си му е реда - с пиенето на корем с цигарите и т.н. Ако ли пък не ми дойде - пак добре, ще имам лятно бебе. Ха ха ха. Луда история съм и аз ама айде.

И аз съм като Ина в междинния клуб.Пък каквото стане.

прави сте,
но аз имам чувството, че от първия път ще стане, направо дори от една капка и после ще има

Еееее, чак пък  едва ли ще има. И ако ги има ще са от радост. Но както каза Ина - каквото и когато стане (макар ние още да се пазим). Причините бих казала са много - нямаме собствено жилище още, на работа (поне при мен) не е мнооого сигурно, малко егоизъм от моя страна и се в този ред. Но рано или късно ще се предам. Макар да ми се иска и на мен един сладък бебо, поне за сега се радвам на чуждите.

Немога да повярвам,че съм пропуснала тази темичка!!!
Е, както и да е и аз съм в този клуб по ред причини и терзания от моя страна!!!Съпругът ми няма никакви колебания по въпроса и даже преди няколко вечери като се прибирахме той ми каза "Мило,айде като се приберем да си направем едно бебе!!!Какво ще кажеш?" Миличкият ми той...

Деска, и моят така говори, много ми е сладък
нооо...
ще видим

Цитат на: ivaiva в 15.11.2007 16:34

Деска, и моят така говори, много ми е сладък
нооо...
ще видим

ей че съвпадения, много са сладки нали !!!! моят пък като види някой съученик че има вече 4- годишно лапе и казва "малееееееееее на този , колко му е голямо лапето, а пък ние още нямаме" !!!! и ми става едно такова милоооо !!! до скоро не мислеше така, а все повече го хващам в бебешка крачка, даже миналия ден както си се гушкахме и си призна, че иска бебе !!!! за което много се радвам !!! явно така да се каже е узрял вече ))))))