Аз съм нещо среднооо....хем си гледам брояча на профила...хем ми се вижда, че осатава все по-малко времеее ии все ми се вижда, че има още много и нищо не е готово 

Цитат на: manuella в 13.02.2012 17:34

Аз пък нямам търпение да дойде деня и само си гледам брояча на фотоалбума 

Ох,и аз съм така Смешното при мен е,че много добре знам колко дни остават,но въпреки това всяка вечер след 12 часа си го проверявам,луда работа
А пък от притеснение ,според зъболекарката ми,почна да ми расте поредния мъдрец,не мога да си отворя устата и съм с адските болки,даже е подуто,а другите не ги усетих кога пораснаха Дано мине до няколко дни ,че да не съм булка-бобър.

И аз нямам търпение  да мине, че да се отдам на лятотооооооо (май него го чакам повече от сватбата)   Или просто знам, че имам време и когато видя пр. 1 месец ще ми стане лудница

Аз също хем искам да идва по- бързо, хем знам, че след това ще ми липсва подготовката.



gothic_queen, ето я твоята сватбена тема. http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31266.0.html

Момичета не знам за вас ама мен почва да ме плаши вече, че ще взема да оплескам организацията. Вас мъчи ли ви това чувство? Списък имам с бюджет, разчет на времето и пак ми се струва, че е малко времето. Другият месец ще ходя за рокля и тогава ще изперкам тотално 

Мен не ме притеснява. Аз си направих график с какво трябва да се свърши, кога точно и от кого. Сега само отмятам свършените задачи и се чувствам спокойна. Какво толкова може да се обърка. Няма непоправими грешки.

Tsutsi, не се притеснявай толкова. Наистина няма непоправими грешки, а и сигурно не си единствената, която се занимава с организацията. Аз например постоянно държа в течение и се съветвам с майка си, след това със свекървата, кумата и една-две приятелки, както и сватбената агентка. Така, че пропусна нещо, ще има кой да се подсети.

Здравейте, дами!
Tsutsi, това е от хубавите притеснения! Дай Боже повече такива! Аз засега съм спокойна, но като наближи датата ще треперя сигурно и на сън. Като отидохме в ресторанта да го запазим и такива емоции ме връхлетяха, когато го видях... Лампите бяха угасени, беше притъмнено и сякаш той ни чакаше... Много плача... Почувствах се като малко момиче в Холивуд, колкото и смешно да звучи в името на един ресторант... Но за мен си е така.
Много се вълнувам, а като се притесня и треперя и плача....
Голяма гледка ще съм... 
Аз те съветвам да се поуспокоиш, разсейвай се с нещо, знай че от притеснение можеш да изпуснеш и забравиш нещо, а като си спокойна всичко ще е по вода. Стискам ти палци, предполагам си по - напред от мен, аз все още нищо не съм захванала и ето ни тук - отивам в ресторанта и ми казват, че има само 2 свободни дати... А мъжо като ме питаше казвах "Има време, има време... "
Е, да... ама няма! 
Леко се самопрецаках, стискайте палци сега да нагодим всичко! Че май аз съм си за притеснение!
А на вас само приятни емоции!

Последните коментари не бяха по темата преместени са  тук

Аз си мислех, че съм силно момиче и стресът няма да ми се отрази, но вече втора поредна седмица приятелят ми ми разправя как сядам в леглото в съня си и му разправям я за ресторантите, я за украсата 

Ние също се притесняваме доста с бюджета, така че ще обмислим внимателно и спокойно всичко, най-вече списъка с гостите, и дано успеем да направим този ден много щастлив и красив

Аз имам всички предпоставки да съм в луд стрес, тъй като сватбата ми е след по-малко от 2 месеца, а младоженецът ми е в чужбина до 3 седмици преди сватбата  Та, за 3 седмици (по-точно уикендите само или вечер) трябва да поръчаме халки, да вземем уроци по народни танци, да уточним всички с ресторанта, да му изберем тоалет, да раздадем поканите на неговите приятели и да уточним точната бройка, да разпределим местата по масите, да имаме ергенски партита и още доста неща, за които сега не се сещам

Обаче още не ме е хванала паниката. Мисля си, че всичко горепосочено може да се събере в 2-3 дни- един ден ще поръчаме халки и ще говорим с ресторанта, един ден за да измислим неговото облекло, няколко вечери уроци по танци, по телефона ще питаме несигурните дали ще идват...

Остава ми само да измисля украсата, докато съм сама, това ми се вижда много трудно. Агенциите ми се виждат нереално скъпи, а и често променям вижданията си (наскоро по препоръка на агентка добавих цвят бордо като основен цвят на сватбата). Остават и доста дреболии като торта (това също с младоженеца, забравих), бутониери, късметчета, подаръци за мъжете...абе, ще има стрес, но според мен ще е чак към края, когао видя колко далеч съм от сегашните си лежерни планове

Пък вие ме учудвате с този стрес 3-4 месеца преди сватбата...имате толкова време...Какво толкова има да се прави

Мен тази нощ за пръв път започнаха да ме мъчат сънища - нямам прическа, ресторанта не работи, много съм дебела и не влизам в роклята, халките са ужасно грозни , като се събудих ми трябваха 5 мин да се опомня, че това е само сън 

Tsutsi, ужасен кошмар  Аз напоследък съм спряла да сънувам, но пък преди да заспя много мисля за събититето 

То аз само за това мисля 

Цитат на: Tsutsi в 13.03.2012 12:15

Мен тази нощ за пръв път започнаха да ме мъчат сънища - нямам прическа, ресторанта не работи, много съм дебела и не влизам в роклята, халките са ужасно грозни , като се събудих ми трябваха 5 мин да се опомня, че това е само сън 

Доколкото знам, по българските поверия да сънуваш, че си много дебела, е на много здраве и късмет, така че да не ти пука

Ние продължаваме да водим дискусии с родителите си за датата и за още един куп важни неща, още нищо не сме решили, а приятели и роднини вече ме натискат да кажем окончателната дата, че една част от най-близките ми хора живеят в чужбина. Ок, разбирам, че трябва да си купят билета по-рано, за да им е по-евтин, ама като кажем, че не сме решили още и че темата е много чувствителна, защо продължават да мрънкат Толкова ли много искам близките ни хора да проявят разбиране...

Ужасно е изнервящо, все едно ние сме решили да се правим на интересни и за това не им казваме.
Не знам дали и другите имат такива проблеми, ама аз имам усещането, че ще утрепя някого или ще се изпокарам с всички (в тази бройка и с бъдещия ми мъж)  .