Аз, познавайки се, изготвих няколко превантивни анти-стрес правила:
- възможно най-рано да започна организацията, за да не ми се струпа всичко наведнъж и накрая (започнах от ноември, сватбата е юни);

- отделяне на внимание само на нещата, които ще бъдат забелязани (критерият беше какво аз помня от последните сватби, на които съм била -

нито ритуалните чаши, нито ритуалните свещи, нито разните му там възглавнички за пръстени, кошнички за пари, тинтири-минтири и др. начини да ти вземат луди пари не влязоха в топ списъка);
- обстойно изследване на форуми, сайтове, онлайн магазини и пр., преди да изляза в реалния свят да резервирам ресторант, да търся рокля и пр.
За съжаление, не можах да избягам от себе си.

Аз съм прекалено подробна, изчерпателна и с пристъпи на натрапчивост. Всичко трябва да се изследва, премисли, анализира.

И се получи:
- ранното започване на организацията ме накара да си мисля, че има мноого време за всичко и така се застоях на всеки детайл безумно дълго;
- я, в този сайт за подаръци за гостите какви хубави чаши има..., а, ама то имало бокали, сребърни чаши, златни чаши, кои ли да избера?

И поканите са много интересни, какъв избор само!

- дали да не взема по-веселяшки за приятелите и по-класически за роднините? Да не забравя само да съобразя панделките на поканите с панделката на шампанското за гражданското, че ужас!
- форумите, сайтовете и магазините са хиляди, аз трябва да изчета всичко! Не, няма нужда, това е последното мнение, което прочитам и последната рокля, която поглеждам...Ами ако следващата е моята?
Така сега лягам и ставам с мисълта кое да отхвърля днес, за да отпаднат няколкостотин сайта за гледане. Надявам се скоро да ми дойде до гуша и да започна да гледам по-леко на нещата. Пуста ми натрапчивост....