Evalina, наистина си в много кофти ситуация... Трудно ще получиш рационален съвет как да постъпиш. Аз съм на мнение, че баща ти е прав по отношение на едно нещо - любовта наистина не е задължителна и не следва само от кръвната връзка, а се доказва с действия ежедневно. Затова е съвсем логично да не го обичаш след като е наранил теб и майка ти и не мисля, че си длъжна да го приемаш след като той открито те пренебрегва. Според мен най-добре е да говориш директно с него и то не сама, а заедно с годеника си за тежест и кураж. Дай му да разбере, че си достатъчно силна и нямаш нужда от него и че от него зависи как ще се развиват отношенията ви за вбъдеще, защото ако в момента те притеснява само сватбения ти ден, то след време ще има доста по-сериозни неща - имоти, наследства, децата ти... Остави избора в негови ръце дали да бъде твой баща или не.

Здравей Evalina искам да ти кажа ,че аз съм в горе долу същата ситуация ,скарана съм и с майка ми и с баща ми и не говоря с тях от 1 год.
Те са разведени отдавна, майка ми си има любовник , а баща ми е алкохолик и няма да ти казвам какво ми е с такива родители...Ама както и да е моя съвет е направи си сватбата и хич да не ти пука ,ако не искаш не кани баща си ,щом ще ти е неприятно -Няма да си разваляш деня ,заради някои хора  я..
Аз няма да ги поканя ,нито единият нито другият,защото според мен това ,че са ме създали не им дава правото да бъдат на най-щастливият ден в живота ми,защото съм страдала много заради тях.Но това е мое мнение разбира се ,трябва ти сама да си прецениш как да постъпиш 
Успех ти желая!

lilkada, благодаря ти за този съвет. За съжаление вече съм говорила с него - сама, без годеника ми. Баща ми ми обясни, че държи на мен (но не и на майка ми!!!!), но заради мен няма да се откаже от другото семейство. Те са му били много скъпи на сърцето. Мен много ме е яд на цялата ситуация, защото не отива да живее при тях - те са доста хора в малък апартамент и за него няма никакво място. Не се изнася с любовницата и децата й на квартира, понеже той трябва да им поеме разходите, а няма чак такава възможност... Въобще дразня се, понеже отива там, за да се позабавляват и после се прибира в къщи при майка ми, за да ни трови живота с безразличието си към нас. В интерес на истината той по никакъв начин не ме е обидил или наранил пряко (косвено, както се вижда го прави), при всеки разговор ми обяснява да го разбера, че аз съм му била дете и той нямал да се откаже от мен, но и от другите нямало - в това е твърд и категоричен.
На мен главата ми не го побира как може да вярва, че ще го разбера, как може да си мисли, дори, че може да бъде разбран, как му се струва нормална цялата ситуация, въобще каква е тази ценностна система - думи нямам. Той ми казва - като станеш на моите години ще разбереш  .
Пак стана малко дълго - но идеята, че с разговор ще се разберем е изключена. Той си вярва на 100%, че постъпва правилно. А пък аз дори не искам да опитам да го разбера или да му вляза в положеието - ако започна да разбирам и толерирам подобно поведение, какво семейство въобще ще почвам да градя.
panteryx, мила, четох постовете ти. И на теб не ти е лесно, но както се вижда ти си силен човек. Исках да те питам, ти кога скъса окончателно връзката с родителите си или това ще стане посредством факта, че няма да бъдат поканени на сватбата ти. Аз знам, че ако не поканя баща си, това би значело повече никога да не си проговорим. Не знам дали съм готова на тази стъпка. Твоите родители как реагираха, когато разбраха, че ще се омъжваш и те няма да присъстват на това събитие?

Значи връзката ни се скъса много отдавна ,но преди 1 година нещата се влошиха много изпокарахме се и въобще не искам да ги виждам,въпреки ,че са ми родители ,няма как да се оправят нещата между нас.Иначе преди няколко дни ми се наложи да си взема кръщелното от вкъщи и накарах брат ми да се види с майка ми да ми го вземе,защото нито тя ,нито аз искаме да се виждаме.
Тя не се интересува дали ще я поканя или не ,така че май май некак не е реагирала 
Иначе за това ,което трябва да направиш дали да го поканиш или не, си помисли добре дали си готова да не си проговорите вече,но моя съвет е отново да гледаш себе си ,не позволявай на никого да се възползва от теб и да те натъжава,защото веднъж като решат да ти се качат на главата много ще си патиш

Evalina, здравей.
Прочетох постовете ти и виждам, че си много объркана, затова и аз искам да ти дам един съвет и може би една малко различна гледна точка. Това разбира се не означава, че не те подкрепям или че оправдавам баща ти, напротив, смятам, че постъпва изключително несправедливо с теб и че не заслужава обичта ти...
Но ето я и моята история - сигурна съм, че ще те накара да се замислиш за много неща..
Моят баща беше алкохолик. Бил е майка ми неведнъж, държал се е непростимо и грозно и с мен, когато се напие. Като малки много го обичахме със сестра ми, играли сме си с него много, но с времето, пораствайки и започвайки да разбираме някои неща, го намразихме.. Стигна се дотам, че не искахме и да чуваме за него, срамувахме се от него, не го търсехме по никакъв повод.. Той се присещаше да се обажда от време навреме по рожденни дни и това е. Изричала съм думите "Аз нямам баща" неведнъж. Тогава си казвах винаги, че един ден когато вдигна сватба няма да каня баща си, защото ще ме изложи и не го искам на този важен за мен ден.
Но преди две години се разболя от рак. Болестта се разви толкова бързо, че докато разберем от какво е болен за един месец почина.. Беше ужасна трагедия и вече две години след това все още не можем да се възстановим от случилото се. Мъчно ми е много и ми липсва страшно много. И е наистина ужасно как разбираш, че нещо ти липсва, едва когато го загубиш.. И някак си като загубиш близък човек си спомняш само хубавите мигове и забравяш за лошото. Сега съжалявам за всичко за което съм го обвинявала, защото разбирам, че в края на краищата всички са хора и понякога грешат, а той наистина се опита да се поправи последните една две години, и преди да почине поиска прошка на майка ми и на всички..
И какъвто и да е бил, винаги си остава моят баща и аз винаги ще го обичам.. Сега ужасно съжалявам за нещата, които съм си мислила за сватбата и той наистина ще ми липсва на този ден, много ми се иска да можех да го споделя с него...
Затова моят съвет е - каквото и да решиш за сватбата, няма значение, решението си е твое - само недей да таиш омраза, защото идва момент в живота, когато тази омраза се превръща в горчивина и съжаление... Особено ако тази омраза е към близък човек.
Дано да съм успяла да ти помогна, стискам палци всичко да се нареди, за да си направиш сватбата на мечтите

Момичета, благодаря ви за тази подкрепа и съветите ви 
sonja, знам, че ако нещо се случи с баща ми всичко, което сега си мисля за него ще бъде пречупено през друга призма. Човек е така настроен, че в зависимост от ситуацията може да "си спомня" хубави или лоши моменти. Просто сега съм толкова афектирана и не го искам на този специален за мен ден, но замисляйки се, не го искам по-скоро защото искам по този начин да го накажа за всичко, което ни е причинил.
Понякога като гледам приятелките си или като чета из нета колко била силна връзката баща-дъщеря, направо го намразвам заради това, че никога не се е опитал и не се опитва да изгради тази връзка. Имам приятелка, която не минава и ден без да се чуе с баща си, за да си поприказват надълго и широко на кой как е минал деня... Просто ми е мъчно, че аз никога не съм изпитала подобно нещо... Връзката на майка ми с баща й, лека му пръст, също беше изключително силна... Успокоява ме само мисълта, че съм видяла и другата страна на монетата и това ще е най-силния фактор, който ще ме кара да направя всичко възможно, за да могат децата ми един ден да имат такава силна връзка с техния баща и мой съпруг. Предполагам, че всеки човек, имал проблем с някой от родителите си (или и с двамата) трябва да е много силно мотивиран, за да не бъде пренесено нещо от това, което той е изживял в бъдещото му семейство. Така някак цялото изживяно огорчение би имало смисъл.
Вече извън горното, пожелавам на всяка една от вас най-страхотната сватба. И още веднъж благодаря за милите думи 

Аз пък вчера направо получих за първи път в живота си сърдечна криза от крясъците на родителите ми по мен по повод най-дребните детайли относно сватбата /в случая беше текст на покани, които дори не са отпечатани и им казах, че ако толкова искат ще ги променя/. Днес съм болничен. Минава ми през акъла въпреки всички платени капара да ходя да се женя тайно. Но надали ще го направя, защото тогава сигурно инфаркт ще ми докарат.

Цитат на: Hecate в 22.02.2012 17:20

Аз пък вчера направо получих за първи път в живота си сърдечна криза от крясъците на родителите ми по мен по повод най-дребните детайли относно сватбата /в случая беше текст на покани, които дори не са отпечатани и им казах, че ако толкова искат ще ги променя/. Днес съм болничен. Минава ми през акъла въпреки всички платени капара да ходя да се женя тайно. Но надали ще го направя, защото тогава сигурно инфаркт ще ми докарат.

Леле, това наистина е сериозно. Гледай да не се тормозиш толкова. Изживей си хубавите неща покрай сватбата. И пази здравето си!

Hecate мила разбирам те....понякога и на мен ми се налага да им припомням, чи това е моята сватба и ще е както аз искам и си го представям

а ти по-често им казвай да не те тормозят..

Проблемът е, че ме докараха физически да ми е зле и да имам чувството, че умирам. Утре ще ходя на ЕКГ. Заявиха ми, ние тези покани на роднините няма да ги дадем, искаме други, обиждаха ме, въобще не ми се мисли. Вчера мъж ми като ходи до тях в 2 сутринта за лекарства /майка ми е фармацевт/ и за първи път в живота си бях с адски високо кръвно, днес ми се извиняват и друга песен пеят ма айде...

аз съм много краен човек, що се отнася до нарушаване психическата и физическата цялост на някого, ако бях аз (не препоръчвам, просто казвам за себе си ! ) , щях да тегля чертата и да се оженя тайно.
толкова ли са по-важни роднините им от теб ?
най-малкото не са поканени нашите на църковната церемония, след като имаше изказвания от типа на- какво значение има коя е черквата, направете го удобно за нас, пък вашите спомени в конкретната черква нямат значение..

Какво толкова сте написали в текста на сватбените покани, че така да се ядосат вашите? 
Моята майка, като и казах, че ще се омъжвам ми каза с най-леден глас, че сега не му било времето, тя нямала пари да ми помогне ( плащаме си сами сватбата) , да съм го отлагала нататък във времето и куп такива. Аз и отговорих, че ако не иска да не идва на сватбата - няма проблем. Ама после се наревах в къщи на милото  И страшно, ама страшно и се ядосах , даже бях решила наистина да не я поканя на сватбата. Милото ми каза - недей така, тя ти е майка, все за теб най-доброто мисли и т.н. Добре, че ме успокой, че като нищо нямаше наистина да я поканя ( винаги съм във война с нея от как се помня) А тя като усети колко ме е наранила се обърна на 180 градуса чак. Родителите често пъти не си дават сметка, колко сериозни са пораженията , които могат да окажат. Съветвам те да се успокоиш, явно си мислят, че го правят за твое добро и да им кажеш , че това е вашата сватба, като им дадеш да разберат, че истерии няма да търпиш. Успех 

Красива Булка - и аз съм така, но всичко в живота минава толкова бързо. Всеки ден си повтарям, че ще правя нещата с радост, колкото и да ми трепери под лъжичката.
Пък и в работата ме ядосват толкова много в момента, че да компенсират, чак ми се иска да я напусна 
Успех с ресторанта 

Hecate каво толкова ти казаха, та чак ти стана зле?  не мога да си представя от едни покани толкова да ескалират нещата...  най-вероятно причината е друга, нещо ги притеснява и това е бил само повод  или просто ти си по-чувствителна и си ги приела по-навътре нещата...а може и двете 
Tsutsi е права - трябва да си по-твърда! щом не сте финансово зависи от тях (ако те плащат-търпиш, нямаш друг избор..) и сами си плащате-ще стане по начина, който е удобен за вас; както на вас ви харесва  ако някой си позволява да излиза от добрия тон (чисто приятелски съвет и мнение) и се опитва да се налага - трябва да му дадете ясно да разбере, че решавате вие, не той. Ако му е чак такъв проблем-да не идва 
родителите понякога са властни, смятат (дори без да го осъзнават), че "децата" не разбират, че го правят грешно (каквото и да е), че те знаят как... 

Ох... и аз имах няколко момента с малко повече,  от бъдещата ми свекърва. Халките трябвало да бъдат гладки, да няма ръбове.Не можело да ме возят в черна кола, последните няколко думи от поканата да сме ги били махнели (за последното съм съгласна....) О и украсата аз ще си я платя, защото според вс е ненужен разход (аз реших да си я платя сама) те пък ще ми кажат  И само ако чуя някой да се изкаже за украсата на ресторанта   

rady17 различни хора-различни мнения  лошото е само ако ти ги натрапват...  това, че не мислите еднакво за някои неща не означава че единя е по-прав от другия.. въпрос на вкус  не им обръщай внимание и си отстоявай позицията  ако мъжа ти е до теб и те подкрепя ще се справите с всички досадници