Яна, съжалявам, че така вашите родители се опитват да се намесят, но знаеш, това е "стар тертип", че който плаща, поръчва музиката. Разбира се, не е необходимо винаги да е така, но родителите както каза панда и мариола, искат да се похвалят, да се покажат, че женят детето си, горди са и затова искат да поканят родословието и до девето коляно. Образно казано. Не, че искат да ви налагат, но това са техните разбирания. Такова притискане е неприятно за младоженците, особено когато те си представят сватба в по-друг кръг от хора. Например, нашата сватба не я плащат роднините, ние сами си финансираме всичко, и въпреки това срещнах натиск от страна на майка ми (тя ми е и майка, и баща за съжаление), че трябвало да поканя и други от родословието, да ги "уважа", колкото и близка да не ги чувствам. Стана така в един момент, че въпреки, че не съм била на сватбите на тези мои далечни роднини, понеже не съм в Б-я, тя понеже защото е била, поканени били, трябвало и аз да направя същото. Макар, че говорим за нашия бюджет, и нашите пари, с милото. Е, не и "скърших хатъра", поканих ги, те пък за съвпадение отказаха да дойдат, защото преди известно време имаха поминал се човек в семейството, беше се минало време, та ако наистина искаха, можеха да дойдат, но не; е, малко е грубо да кажа, че се радвам, че така стана, защото наистина не съм си близка с тях, но поне сега и аз съм мирна, и майка ми; Трябва, както казва панда и мариолка, да намерите начин с любимия ти, да им покажете на родителите, че уважавате тяхното мнение, но все пак това е вашата сватба, и ще се чувствате по-добре ако вие си определите списъка с гостите. Аз например накрая след като майка ми подхвърляше вече безумни идеи кой можел още да дойде, поканен така да се изразя, "по задължение", директно я рязах; казах й: този и този не познавам, не ми е приятен, това е моят ден, и аз имам правото да реша кой да дойде и кой не. И моля те, Яна, недей да позволяваш натиска на семейството да ти развали настроението. Те не го осъзнават, но това влияе директно на теб; и вместо да си го таиш в себе си и да пишеш колко ти е болно в тази тема, кажи тези неща на семейството си. Те са хора мъдри, наживели се, ще разберат. И без стрес! Това са наистина хвърлени нерви на вятъра, които никой няма да ти върне! Усмихни се и кажи: "Няма пък, гостите ги определям аз!" Дали вашите ще кажат в отговор на това: МИ няма пък да има сватба!?.... Съмнявам се

Прегръщам те!