09.02.2012 12:06
Снощи пак сънувах Деня. Отивах на грим и прическа в един гараж и фризьорката не знаеше как да ме направи, а беше 14ч. и сватбата започваше след няколко часа 


много навътре ги взимате нещата около сватбата
всички ще мине добре, ако нещо се обърка - пак ще мине, а след това ще имате повод да разказвате
и ще ви бъде тоолкова забавно как сте се шашкали сега 
но някак тези сънища са неизбежни.. 





Ама на кой му пука какъв цвят са покривките?
Еми ,ами незнам,започнах да си мисля глупости някакви,направо си се задушавам,някак всичко искам да мине вече,само като си представя как ще идват да ме вземат,как ще се откажа от фамилията ми,и ми пада кръвното,в същото време съм щастлива и тъжна
Знам,че ще отмине...
Първо беше ,че моята не ми става,после изведнъж се оказа,че са ни различни,почна едно обикаляне по магазините,накрая един продавач изсипа пред мен една чанта халки,да си харесвам,а аз все не можех да намеря две еднакви и ужаса беше пълен.Сега ми е смешно като го пиша,въпреки че беше доста реално и се събудих задъхана с вик.Май като цяло най-стресиращ ми беше момента докато си търсех рокля,само като си затворех очите и от толкова разглеждане виждах рокли
А и изследванията,като си правехме-жената ,която ни вземаше кръв още от вратата ни почна колко бил страшен сифилиса и как,ако бременната имала,трябвало да прави аборт и такива гадории,чак и мъжо се поуплаши.И докато минат тези няколко часа и станат готови ,не ни свърташе на едно място.Още букета ми не е пристигнал(уж до края на тази седмица,като не ми казаха със сигурност дали ще е готов дотогава),болерото го чакам
А само като си помисля,че остава една седмица и все едно ток ме хваща-и ми е хубаво и радостно ,и едновременно с това притеснено,много притеснено 
По-лудото е, че кумата ми и тя, а не бях споделяла за моите
Та днес се обадих на гримьора (и фризьора) и утре ще се уточним за дена Х! Дано ми се разкара от главата. Аз още рокля нямам, ама грима сънувам...шматка пълна! 
Знам, че организирам нещо много хубаво, нещо за което съм мечтала, но не мога да не мисля колко бързо лети времето...
А това определено ме натъжава...