tsve4e, съчувствам ти за неприятностите напоследък.. Ако ти е възможно, съсредоточи се върху хубавите случки и емоции в дните до сватбата и се опитвай да мислиш, че всичко ще се нареди (в което впрочем наистина вярвам. От нерви само лоши неща стават. Аз например съм от тези булки, които страшно се притесняват, дори понякога имам усещането, че изпадам в някаква нервна криза, пада ми кръвното, замайвам се, заболява ме глава, започвам да повишавам тон на близките безпричинно. Последната седмица и при мен не е цветуща и вече всеки ден се чувствам зле, дори се наложи да ходя на лекар заради въпросните състояния. Естествено, всичко се оказа от нерви..Полза обаче от нервите няма, после някак нещата се нареждат, може да не е станало идеално, но все пак.. Онзи ден бях изпаднала в някаква паника (за роклята си, за ресторанта и т.н. и т.н.) и ми прилоша отново. Тогава си казах просто, че дори в идеална сватбена обстановка, никой не иска да гледа тъжна, болна или тресяща се от нерви булка и някак спрях да се ядосвам. Дано младоженецът поне може да ти бъде опора в настоящия момент, защото моят поне е доста "уравновесен" и някак даже с присъствие успява да ме успокои. Само бъди максимално спокойна, всичко ще е наред.

tsvet4e, дано отсега нещата при вас вървят на добре и по-добре. Най-искрено ти го пожелавам. Успокой се и с любимия човек се опитайте заедно да превъзмогнете лошите неща, които са ви се случили. Много терапевтично действа една малка разходка заедно след залез слънце. Просто излезте и обиколете квартала, ако нямате градинка или парк наблизо. Не мислете за нищо, само си кажете, че всичко ще е наред...

tsve4e, съчувствам ти!
Постарай се да мислиш позитивно и как това ще бъде един прекрасен ден!

И аз много се бях ошашкала преди 2 седмици. На милото майка му нещо се разболя, 1 месец и повече крила от нас за проблема, минаха още 2 седмици докато личната я прати на изследвания, 1 седмица седя в болница, 1 седмица не можеше да се подобри, оттогава 2 седмици вече е по-добре.
По същото време баща му и той с проблеми, и той по изследвания, 1 седмица в болница, 1 седмица уж процедури, които онзи ден се оказаха, че не помагат, а трябва друго лечение. Сега пак ще ходи да лежи в болница.
Дни наред се депресирах, че сватбата ще искат да отменим сватбата и т.н. Аз трябваше да съм най-силната и да давам кураж, а в същото време криех на мен колко ми е болно, че оставам на заден план...

Ох как ви разбирам! Остават ми 2 дена до сватбата и през последните 2 седмици почина един от най-близките ми приятели, бащата на годеника ми счупи ключица, разболях се от гнойна ангина(онзи ден!!).Дано това е всичко. От тук нататък желая на всички ни само хубави емоции ! Горе главата, защото и стресът няма да ни помогне.

Оллеле сега се гледам един пост и отдолу пише - остават ми два месеца. Ау като се стреснааах...кога мина това време, колко неща имам да върша...

В началото, когато сватбата беше толкова далече го раздавах голям непукист. Сега ви чета и виждам мислите си написани от вас (но още се държа!). Половинката доста ми помага в балансирането и макар да не се меси дразнещо в нещата, на които държа да бъдат точно така, успява да да намери решение в точния момент и да ме успокои.
Ние имаме 3 напреднали бременни с термин точно в нашия месец. Сякаш като казахме, че ще се женим и всички заработиха усърдно по въпроса за бебе през септември  Искаше ми се да имам хвърляне на букет, пък се оказва, че само 3 "участнички" са подходящи. Те пък ми казват, че не искали да ги излагам.. някакви такива драматургии. Но на фона на вашите наистина тежки ситуации моите са бели кахъри!

Колкото по-малко обмисляне на сватбата преди да се случи, толкова по-добре. Аз си бях непукист до края, за голяма своя изненада и добре че бях така, голямо удоволствие носи.

А иначе хвърлях моя букет чак в клуба, нощес, на момичета, които си бяха там и не ги познавах, понеже всички дружки на сватбата бяха женени + една мацка, която не иска да се омъжва поне още сто години. 

Дръжте фронта и си представяйте сватбата само дотолкова, доколкото тая мисъл ви носи удоволствие. Започне ли човек да обмисля всяка стъпка как ще се случи и да се опитва да преживее всичко предварително, за да постъпи правилно, си съсипва радостта с несбъднати очаквания после.

Хихи, даваш ми такава хубава идея! Изводът значи е да се импровизира във всяка ситуация с оптимизъм 

последната седмица преди сватбата е ад под небето. баща ми се върна вчера от израел и колата се развали на връщане от летището,та 800 лв назад. братовчедка ми която е и шаферка си идва от англия 2 дена преди сватбата и дори незнам какво ще правя ако има проблем с роклята и трябва да се преправя. на всичкото от горе брат ми и жена му за малко да си изпуснат полета заради безхаберието на посолството ни в англия...от което пък майка ми изпадна в нервна криза.да не говоря за гостите които се колебаят дали ще идват или не.(не ги разбирам какво толкова го умуват)
как да съм непукист? кажете ми?

Sisinka87 , нали вие с младоженецът сте тук, спокойно. Сватба ще има и всичко ще е както си му е редът! И да не е с тази рокля шаферката, ще се намери какво да облече....

Аз вярвам, че след всяко лошо нещо, идва нещо още по-хубаво. Съдбата ни изпраща изпитания.
При мен също вуйчо ми почина на 3.07, на сватбата няма да е минало и 40 дни. Но хора, живота продължава, толкова ми натякваха няма ли да се жените -10 г.
От 60-70 гости останаха 50 вкл. оркестър и видео. Но майната му, нали ще съм булка 

При нас стрес и напрежение има от първата седмица, в която започна да се говори за организация на сватба... родители- едни идеи, младоженци- други... разминавахме се във всичко- дори в идеята коя година да е сватбата та... аз- рев, рев... реееев )
Сега ни остава месец и 10ина дни до сватбата и продължава да е напрегнато, младоженецът да е ошашкан, булката- стресната ))) не искам да мисля за последната седмица преди събитието

ros4e ако знаеш колко бързо и неусетно минава изобщо няма да се притесняваш толкова. и аз бях кълбо от нерви особено последната седмица, но искам да ти кажа че дори да не стане точно както си си го мислила пак ще е хубаво...при мен нещата се объркаха още от взимането ми от вкъщи но освен мен никой друг не беше разбрал за фала.  най важното от всичко е ти и младоженеца да се забавлявате  и на всички гости ще им е хубаво!!!!

Не знам при вас, но при нас най-големите нерви идват от майките, особено моята. Много се шашка и за мен е голям психически тормоз. На баща ми даваме точни задачки и човека с една дума разбира и изпълнява Но майките винаги оспорват, защо така, защо не онова. Добре че плащаме почти всичко сами и можем да се наложим да е точно както НИЕ искаме, иначе мнооого компромиси трябва да правим.

Sisinka87, така е... всички казват, как минава като миг...Ще е хубаво,да- с това се успокоявам- в крайна сметка- това е празник и все ще е приятно... 
vesta, така е... почти при всяка сватба май е така и при нас не е изключение, само че ние поемаме само личните разходи и малките такива и трябва да се съобразяваме доста...няма как