стреса е огромен,не само защото се занимаваш с капризни гости,не само защото с някакви действия и п0остъпки чак искаш да захвърлиш всичко,да теглиш по една м**** на всички,не само,че се разправяш с ресторант,фотограф и недай си боже да има спънки,булката вече ще е откачила.....аз 3 пъти променях бройката на хората в ресторанта,в петък последно звънкам и това е,хиляда пъти този задрасквам друг добавям,ама този нямало да идва с половинката си,ама на този 2 дни преди сватбата му се доходило до букурещ и отказва  в такива случай за мен е стресиращо и изнервящо това несериозно отношение,но има и такива хора,които не знаят какво  ще правят днес,камо ли утре,не се сърдя и не обвинявам никой ,който не иска да дойде,от там аз си вадя изводите,независимо дали става въпрос за приятели или родители

Петя, успокой се! Така е ври всички - има некоректни хора, които ще откажт след като веднъж са потвърдили присъствие. Вече сте толкова близо, че е по-добре нещата които са се объркали да им теглиш една майна и да си кажеш, че страхотна сватба ще стане и без тях. С фотографа и т.н. им дай да се разберат, че са поели ангажимент към теб и услугата никак не е евтина, така че все пак трябва да проявят професионализъм и коректност, освен че трябва да оправдаят и това че си ги избрала с качествени снимки.

Всичко ще е супер! Усмихни се и се наслади на прекрасния ден - поглези се малко. Делегирай ангажименти на някоя близка приятелка.

Vanity89, ma6ka_, аз съм подготвена изцяло, тъй като искам поканите да са с наша снимка, която имам вече обработена и текстове, които също са готови, но ми липсва усет за синхрон (колкото и да ме е срам да си го призная), затова ми се искаше помощ от приятел. Но съм си казала, че няма да се напрягам излишно и да се стресирам, знам че в последния момент всичко ще се нареди по мед и масло

petq1989, аз дадох окончателната бройка деня преди сватбата, тейбълкартичките ги занесе приятелката ми малко преди ритуала и пак имаше празни столове. Аз се притеснявах най-много от факта, че много от нашите приятели се отказа с глупави оправдания, но пък тези, които поканих седмица преи сватбата бяха на линия без да съм им искала потвърждение.
Вечерта преди сватбата съм изпушила половин кутия цигари и си поплаках даже по телефона на приятелката ми, защото си мислех , че ще имаме пенсионерска сватба, всички ще стоят по масите и няма да помръднат, ще им е скучно. Но то самия повод много освобождава хората според мен, водещия много бързо ни усети и млади и стари толкова се забавляваха, танцуваха и пяха, че накрая вече аз бях седнала и само им се радвах Да не говорим, че ме беше страх, че младоженеца или кума ще се хвърлят в басейна, а най-неочаквано е метнаха възрастни мъже приятели на баща ми на по 50+ години 
Знам, че сега ти звучи нереално, но няма какво да се притесняваш, важното е на теб да ти е хубаво, това е вашия ден

О, бройката е много, ама много неясно понятие! Аз бях предвидила 100 човека, като смятах, че ще има разни "навлеци", тъй като бях останала с впечатлението, че всички като чуят сватба се бутат за ядене и пиене на корем  
Да, ама не! Първо, за потвърждение и дума да не става, трябваше ние да звъним и да питаме какъв е отговора (изключвам близки приятели). Оказа се, че има много хора, които не обичали такива мероприятия!   останахме 85.
Относно бройката, да казах окончателната бройка в деня преди сватбата, но това не попречи в 8 вечерта да звъня пак да променям.... и да, на самия ден да сменя още 2 пъти бройката!!! Много побеснях!
Добре, че от агенцията за украса си знаят работата и бяха подготвени за този тип изненади, а и бяха в ресторанта докато не влязохме ние! Е, да и те направиха гаф, тъй като предния ден бях изпратила листа за настаняването на гостите с нарисувани масички и имената на гостите... Да, добре, но майка ми трябваше да пренарежда всичко, тъй като ги бяха сложили някак си огледално. Поне всички столове бяха украсени, но разбира се тейбъл картички няма как да се направят за 2 часа, или има...... но защо да се трепим след като някои хора очевидно не оценяват нашия труд!
И така, да всичко това е много неприятно, но е факт и колкото по-бързо се примириш, толкова по-малко ще се изнервиш накрая Въпреки, че при нас имаше доста гафове нищо не успя да срине прекрасния ми ден! Бях такъв непокист, че чак се учудвам от себе си! Няма как да помислиш за всичко така, че единственото което можеш да направиш да си пазиш собствените нерви  

И аз съм на мнение, че колкото и да се стараеш, накрая пак оставаш неоценен и в крайна сметка единствено на теб ти правят впечатление гафовете. И все пак стресът е неизбежен!

Ние с моето момче както сме я подкарали...всеки ден задраскваме по 2-ма от списъка а имаме още 2 седмици до сватбата... както се притеснявах че няма да ни стигне мястото в ресторанта, сега се чудя кои да каня в последния момент 

Цитат на: Sisinka87 в 21.07.2013 16:54

Ние с моето момче както сме я подкарали...всеки ден задраскваме по 2-ма от списъка а имаме още 2 седмици до сватбата... както се притеснявах че няма да ни стигне мястото в ресторанта, сега се чудя кои да каня в последния момент 

При нас се получи същото две седмици преди сватбата. От първоначалната предвидена бройка паднахме почти на половина. Ние също обмисляхме кой да каним последния момент, за да покрием поне част от очакваните гости, но в последствие преценихме, че не бройката е важна, а кои са самите гости. Резултата надмина очакванията ми, така че не се тревожи и с по- малко гости пак ще е весело

знам че е така защото хората които ни отказват не са ни близки,но все пак не искам половината ресторант да е празен. от 130 човека останаха 98  и още 10 са под въпрос...

Момичета, на път съм да се побъркам. За по-малко от месец дядо ми почина, свекървата си счупи крака, мъжа ми получи някаква инфекция на окото и не могат да открият от какво е, за капак в петък кумата я вкараха в болница със съмнения за апандисит, после се оказа че е някакво гинекологично заболяване. Имам чувството, че всичко лошо се опитва да ни се струпа на главата месец преди сватбата. Истината е че не сватбата и подготовката ме стресират толкова колкото всичко случващо се около мен. Даже почнах да и си вкарвам филми какво още може да се случи. Почвам да си мисля, че съм пълно куку

tsve4e , така е, някога всичко лошо се струпва като изпитание в най- неподходящия момент /то не че има подходящи моменти за лоши неща/. В крайна сметка те вървят до три, пък ти имаш и бонус /кумата/. В този ред на мисли, повече няма какво да ти се случи . Не си куку, напълно нормално се притесняваш, но си кажи, че това е краят на неприятностите. Ние ще ти стискаме палци

Ох, svekarva, твоите постове винаги ми действат много успокояващо и ме карат да се усмихвам. Дано този "бонус" да е края, че наистина ще се пръсна по шевовете в скоро време.

tsve4e наистина е така...лошите неща вървят по три. на моя мъж дядо му почина и баба му категорично отказва да дойде на сватбата, другата му баба пък си счупи ръката...тръпна и откачам какво ще е следващото,но никое зло не идва само....
въпреки това гледай напред и мисли за най хубавия ден в живота ти,защото той няма да се повтори!!!

sisinka, благодаря за подкрепата. аз питах баба дали да отменим сватбата, но тя категорично каза, че няма смисъл. А не съм я питала тя дали ще дойде, но бих я разбрала ако откаже. Дано и при теб всичко мине наред и без повече тревоги.

tsve4e, на теб на истина как ти се е събрало, ужасно наистина! Но пък аз го виждам така- това е една не лоша, а ужасна поредица от злополучия, но сватбата е едно ново начало, вие ще си вземете лошото сега и след това живата ви ще е поредица от радостни моменти. а и не забравяй, че всички са щастливи и се обичат, когато няма проблеми, но именно трудностите показват колко е силна връзката, а явно вашата е неразрушима