в крайна сметка и аз с това се успокоявам (засега  ) - какво по дяволите толкова може да се случи, че съм се запритеснила- говорим за организационни проблеми . Ако е здраве или друго важно се провали- то така или иначе не зависи от мен, за да се нервирам.
В крайна сметка, връзката продължава и след тази дата, ако сме живи и здрави и умни, за да я задържим.
Най - много да забравим нещо или някой гост да ме издразни или аз него .....
Ще видим дали така ще мисля в самия ден обаче...

Аз до скоро бях много спокойна, даже броях дните до сватбата понеже вече 90% от нещата са готови. Даже си мислех ако някоя пловдивска булка има нужда от помощ мога и нейната свадба да организирам. Ама миналата седмица като стана гафа с фирьора и сега се чудя какво ли още ще се обърка, кога ще се обърка и дали ще мже да се реагира навреме. Незнам просто се плаша че в България нямаш никакви права и колкото и да си коректен пак си правят с теб каквото искат и то ненаказано. Дано само нещо не се скапе в последния момент, че съм организирана, но ако нещо не е по план се побърквам и за най-малкия детайл.

Ох..и мен ме притеснява това, че нещо ще се обърка.....и аз съм от организираните и не мога да чакам да се свърши нещо друг ден при положение, че мога днес. Но да речем младоженеца за него винаги има време..  има как да му обясня, че не искам нещата да се случат последната седмица преди сватбата  Искам вече да се облече за сватбата, искам да обсъдим за алкохола, за бутилките, за вс, но неее има време...

И аз да се оплача, че да ми олекне И при мен е така, когато искам мнение в избора на нещо все ми се казва има време или аз да реша. Е, да, ама всичко аз ли да решавам?!? Вярно, че повечето неща около сватбата са "женски", ама аз се обърквам вече и имам нужда от помощ или съвсем ще се стресирам

Цитат на: rady17 в 22.03.2012 13:13

Ох..и мен ме притеснява това, че нещо ще се обърка.....и аз съм от организираните и не мога да чакам да се свърши нещо друг ден при положение, че мога днес. Но да речем младоженеца за него винаги има време..  има как да му обясня, че не искам нещата да се случат последната седмица преди сватбата  Искам вече да се облече за сватбата, искам да обсъдим за алкохола, за бутилките, за вс, но неее има време...

Ох, миличка, не искам да се радвам на твоето притеснение, но е някак доста успокоително, че не съм единствена
Да им имам спокойствието на мъжете...

Аз продължавам да съм си спокойна, стресирам се от други неща, но не за сватбата. В крайна сметка, това е един хубав празничен ден, но със сигурност няма да си оскубя косата, ако някое дете развали нещо или пък се окаже, че нямам фризьор/гримьор - все ще се измисли нещо.
В крайна сметка идеята как трябва да протече сватбеният ден е само в моята глава, не вярвам да се получи точно така
80 % от нещата вече са готови, останалите, включително костюм за мъжа ми, са оставени за последната седмица преди Денят Х , надявам се да ми останат 1 или 2 дни да си почина, защото отдавна не съм излизала в истинска почивка.
Може би в предишния си живот съм била мъж и затова сега не се притеснявам много

manuella аз тропвам с крак и казвам че не искам само аз да решавам и обикновенно върши работа

Alleksia възхищавам ти се най-благородно аз съм голяма шаш и паника...сега не..обаче  няколко дена и в самия ден Х сигурно ще съм кълбо от нерви и тогава ставам много раздразнителна 

здравейте момичета на мен също ми остават малко дни ... в началото всичко ми се струваше на шега и че не става въпрос за моята сватба , но сега .... когато всичко на 98 % е готово ...не знам притеснявам се да не се обърка нещо в последния момент Проблема при нас е че сватбата тръгва от Свищов и завършва в Попово а ние живеем в Русе и сам самички си организираме всичко без агенция и родители коментираме си с моето мило , че най - вероятно ще ни остане това вълнение от подготовката  

И аз мисля, че подготовката е един от най-хубавите и забавни моменти от сватбата 

мен днес пак ме ядосаха, опитват се да добавят нашите някакъв тъп роднина, дето цял живот само поразии ни прави- канели го заради брат му, понеже той пък ни е близък и е готин човек. Категорично отказах, но естествено пак ме стресират.. тия ако продължават така и ако не бях аз да ги спирам, сватбата ни ще стане препълнена от... хора които не понасят, ама са поканили.

За списъка от гости от моя страна няма "излишни" хора, но от страната на милото - бих го коригирала малко  , ама не става да се намесвам в техните гости. Не исках на сватбата си да имам хора, които не познават мен или милото, но от неговата страна ще има такива, с които на сватбата ще се запознаваме....

Аз напоследък съм много спокойна... Някак си след като видях кое как искам да стане, поне план си направх. Родителите и от двете страни, нааааай-накрая разбраха, че не е добра идея да се месят и сегааа ме гледат в устата, ако спомена нещо за сватбата се включват, ако не спомена - мълчание   Единствено много се притеснявам за колегите на милото - ще могат да ми кажат колко от тях ще идват чак 20-тина дена преди сватбата Такава им е работата и ги разбирам, но ако ми останат примерно 10 куверта , 5 дни преди сватбата ще се пръсна от яд, че не съм поканила още приятели   Има много време до този момент обаче.  Сънища си сънувам перманентно, но като се събудя ми е  забавно, защото знам, че никога няма да се случат   веселите и положителни   сънища  
За гостите - родителите бяха остро притиснати в началото /оплаквала съм се вече  / и сега нищо не казват. От моя страна няма да има хора, които не познаваме и не са ни близки. Даже поканих едната първа братовчетка на татко със семейството й, защото ги обожавам, но сестра й с нейното семейство - не  Бях категорична, че хора които не знаят на колко съм години даже, може да са ми рода, но не са желани на тържеството.  От страна на милото, не познавам само някои от жените на колегите му, но това е нормално. За сметка на това познавам всичките колеги 

Аз скоро не съм сънувала нищо свързано със сватбата. Но пък при нас проблемите са-
нямаме още кумуве и чакам милото да се накани и да приеме, че понеже неговите близи хора няма да са сигурни за денят, ще трябва да поканим моята приятелка с нейния мъж (които са свестни)
още нямаме покани поради първата причина и плюс това поканите са 1 от най-сложните мисленки при нас (все още не се знае крайния резултат, но като ги имаме вече ще си отдъхна все едно голям камък ми тежи сега  )
понякога се нервя на тия подробности, друг път си викам на ума колко мн. го обичам и не искам да го тормозя и нещата ще се наредят 

Дразня се на себе си и че като имам нещо за правене и планове, нямам търпение да стане... все мисля какво трябва да се свърши и се вманиачавам. 

_Ezra_, няма какво да се дразниш на себе си... то май почти всички тук сме като теб. Все нямаме търпение да свършим нещо, все за нещо се притесняваме, вманиачаваме се, както казваш ти. Това е нещо нормално според мен. Особено ако с повечето от организацията се справяме сами. Мъжете изобщо не си го слагат, а и моя все казва "аз съм сигурен, че всичко ще е наред... нали ти се занимаваш"  Тези трепети покрай подготовката ми се струва, че ще се по сладки от самата сватба

то е така, но понякога ми писва и ми се иска да мисля и за други неща (аз имам за какво, но като че ли на моменти сватбата като тема взема превес)

А на милото не се сърдя, защото хич не съм очаквала така да се държи-да ме разбира, слуша, помага и дава съвети, не е като мен луднал, но определено се интересува което ме радва  защото не очаквах, че сватбата ще му бъде интересна.