Ааа, крайно време е да оставя дипломатичността да ходи да си почива.
  Вижте какво разбрах аз от написаното на притеснените момичета. От една страна имате определени представи и идеи за брака. Вероятно много сериозни и строги, макар и не породени от лични пориви и желания, а  от външни впечатления. В същото време се тормозите, че личните ви разбирания са в разрез с това.
Бракът наистина е сериозно нещо, ама няма как да ви го обясня  Това е от онези неща, които от личен опит осмисляш. Преди него и аз не го разбирах  Обаче не е нещо, което ви задължава да ставате това, което не желаете. Вие взимате решението за подобна стъпка. Може да бъдете изключително стриктни и праволинейни, може да сте си щури и с бурни емоции. 
Има разлика между носталгия и липса на готовност да не правиш нещо, което сам си решил, че не е редно да правиш  Това имах предвид с цялата тирада в стил "Готови ли сте за брака, какъвто вие си го представяте".
Все едно  Важното е да останете верни на себе си, доколкото е възможно, и да стискате палци човекът до вас да направи същото 

П.П. Мале какъв сериозен човек ме изкарахте...Пък аз просто се оплетох в опитите да се изразя по-деликатно... В крайна сметка за мен е важно, че ви разбрах и наистина всички сте си прави за себе си 

Много сте  последно предупреждние и след това трия!!!

Момичета хванала ме е някаква треска или поне се надявам да е така  От седмица насам започнаха да ми минават някакви странни мисли през главата  Досега толкова се радвах и нямах търпение да дойде сватбата и всяка тръпка си я изживявах с радост,а сега незнам защо започна всичко да ми се струва безсмисленно започнах да се чудя дали не греша(а живеем заедно от 3 години и го обичам),какво ще стане след сватбата и дали въобще той е човека въпреки това не мога да си се представя с друг мъж или да си представя да имам дете от друг  Кажете ми това нормално ли е,че вече взех да се тревожа моля ви 

абсолютно нормално е точно това е стреса преди сватбата!!!  и аз минах през този период, спокойно, всичко ще бъде наред

Момичета,аз наистина изпадам в истерия.Миналата седмица,бъдещия ми съпруг си счупи капачката на коляното и сега ходи с шина.А идеята да оставим всичко за последния месец беше негова и сега всичко ще падне върху мен  .Надявам се все пак до средата на май кракът му да се пооправи и да се движи по нормално, а с останалото аз ще се справя някак-все пак само ще подпишем,а сватбата ще бъде по-късно,но така или иначе и това си е ангажимент.

Ох момичета и аз вече съм в криза.. Уж до вчера ми нямаше нищо тази вечер такъв кошмар сънувах..Че всички гости на сватбата ще са само 10 човека и това е и ми нямаше роклята ...Ужас ви казвам а аз не се шашкам лесно  Какво ми става....

Цитат на: debora в 12.04.2011 16:39

Момичета,аз наистина изпадам в истерия.Миналата седмица,бъдещия ми съпруг си счупи капачката на коляното и сега ходи с шина.А идеята да оставим всичко за последния месец беше негова и сега всичко ще падне върху мен  .Надявам се все пак до средата на май кракът му да се пооправи и да се движи по нормално, а с останалото аз ще се справя някак-все пак само ще подпишем,а сватбата ще бъде по-късно,но така или иначе и това си е ангажимент.

И седнал може да организира по телефон, и-нет или да връзва панделки за украси, да опакова, да надписва, да планира и т.н. Може да ти помогне достатъчно.

Момичета, пиша тук, защото ми се стори най-подходяща тема за това. Аз вече се чувствам като   , никакви стресове вече не могат да ме впечатлят. След последното, което ми се случи, вече не ми пука за нищо и съм решила просто да се радвам, че се омъжвам и то точно за НЕГО.Както вече споменах в една друга тема, преди два дни се порязах жестоко с кухненски нож, всъщност направо си отрязах част от пръста... А ми остава по-малко от месец до сватбата. Отаначало бях изпаднала в безумна скръб и шок, защото ситуацията наистина е плачевна и страшна и си мислех, че ще изглеждам ужасно с този обезобразен пръст... както бях писала в тази тема и преди, имах си огромен брой притеснения и без да ми се случва това. Но сега, след милярдите успокоителни слова, които чух, се почувствах много силна и определено мисля само за това как ще съм най-прекрасната булка (макар и с половинчат пръст) - Неговата булка Сега само се моля да успея да си направя всичките дреболийки, които бях решила сама да майсторя, това ми е най-тежкото, защото едната ми ръка не служи за нищо... Но относно това как ще изглеждам и колко съм притеснена за самото събитие, вече нищо не ме измъчва.
Така, че оставете грижите, стрес в живота ни винаги ще има. Важното е да почувствате положителната емоция от случващото се, защото в случая това е най-същественото. Все пак не сме булки всеки ден и заслужаваме да изживеем момента на 100%, каквото и да ни поднася съдбата! Успех на всички и бъдете положителни! Това от мен по темата! Съжалявам, ако се сметне за   , просто исках да споделя...

nonnita,спокойно  .Мисли си само за сватбата и за хубавите моменти,които ти предстоят.И аз бях изпаднала в истерия преди две седмици,но вече някои неща си идват на мястото.Лошото е,че ходя навсякъде сама,за да купувам нещата,които преди това бяхме харесали заедно.И аз бях кълбо от нерви,но знам,че всичко трябва да се свърши и просто го правя,защото и на нас ни остава по-малко от месец.Така,че горе главата  .

Благодаря за успокоителните думи, debora! Аз съм завидно спокойна, предвид положението ми. Наистина е много зле - вчера най-сетне се престраших да погледна какво съм си причинила и да ви кажа - мислех си, че е по-безобидно, но се оказа, че е страшно! И въпреки това, се държа и съм загърбила всички притеснения, знам, че ще се справя и не се притеснявам, дори нямам търпение да се минава по-бързо времето

Nonnita, недей се стресира, мила. Сложи едни елегантни ръкавички и си готова. Майната му на останалото, колкото и кофти да звучи!

Аз снощи си ударих ръката и може би ще ми излезе една голямам цицина, ама какво да направя....Не можеш да предвидиш всичко....

Аз вече започвам да сдавам багажа...Уж си казах, че след като сме го играли това упражнение няма да е такъв зор, ама да ви призная - в момента се чувствам още по- зле, откакто сключихме брак февруари...

Бях помолилал още в поканите гостите да потвърдят присъствие до 1 ви май и родителите го знаят това перфектно. Вчера и днес им казах тази седмица да започнат да се обаждат и да питат кой-дали-кога.
Никакво разбиране!!!!     И на двата фронта! Направо щях да падна! Какво ще си помислят хората, то това да не било казарма     
Казвам им:''Чакайте, бе, хора! Остават 20 дни, разбира се, че трябва да имам вече някаква яснота какво ще се случва с тези хора, особено от другите градове..'' Все едно на стената се говори...

Не знам...за пореден път се убеждавам, че хората в БГ не ценят времето на никой. При все че правиш сватба и всеки знае какъв стрес е итн, ти си длъжен да се съобразяваш с хората, а не те с теб. Една приятелка, която се омъжи във Франция каза, че 3 седмици по-рано е задължителен срок и който не предупреди навреме - просто не е предвиден като гост и не му се поемат разходи. Затова и хората се стараят да се възможно най-точни...А аз явно ще си скубя косите до 20ти май...

Hekseskud, ама въобще не си струва да си скубеш косите. Както и да ти прозвучи, при нас 10 дни преди сватбата 5 "сигурни" гости се обадиха, че няма да идват, а 2 дни преди сватбата още 5(за които вече имаше резервирани стаи в хотел), а в деня на сватбата не дойдоха още двама...Това от първоначално предвидени над 50 човека. Не знам, може да сме кофти хора и да не са искали да идват на сватбата ни Но все си мисля, че можеха да ни го съобщят по-навреме. Крайният резултат беше пълен хаос при настаняването на гостите, понеже в оставащите два дни преди сватбата нямах нито сили, нито време да пренареждам масите. Обаче последното нещо, което ме тревожеше в сватбения ден, е кой е отказал в последния момент и кой пак в последния момент е решил да не идва. В седмицата преди сватбата стигнах до простичкия извод, че не си струва хабенето на нерви. Ама изобщо!
Така че забрави за този елемент от организацията и остави нещата да се наредят от самосебе си . За някой, който не те разбира и не ти влиза в положение, ти няма защо да правиш компромиси и да се съобразяваш

Момичета аз мога да кажа ,че мен вече треска ме тресе ,много се изнервих ту имаме кум ,ту нямаме........
Сега и това -този няма да дойде онзи няма да дойде,а гостите за сватабата намаляват  

Nonnita, сега видях какво ти се е случило, мила Кошмар, наистина много неприятно, но да ти кажа, Хекси е съвсем права - не се тормози, слагай ръкавиците и да не ти пука... Аз преди подписването, на самия ден преди това, реших да си гладя шала от органца и познай - направих му една сериозна дупка, обаче бях решила да го връзвам на панделка и дупката попадна във възела, така или иначе. Тогава обаче си казах, че няма да ми пука за глупости и толкова - това е един от най-радостните ми дни и няма да позволя по-малки, пък и по-сериозни проблеми да го помрачат, все пак толкова години съм го очаквала и ще му се насладя докрай. Така че спокойно, мила, всичко ще е по-хубаво отколкото си го представяш дори!

Хекси, ние с теб нали ще сме на клона на 22.05, та сравнявам нашата с вашата организация и, ами, ние сме мнооого по-назад от вас - милото дори официално не е раздал покани още на всички. Уговорката ни с гостите е около седмица преди събитието да потвърдят окончателно, иначе естествено имаме някаква представа вече кои ще дойдат и кои най-вероятно няма, но за финална бройка сега и дума не може да става... Не знам каква ви е уговорката с ресторанта, но си мисля, че дори и седмица преди големия ден да им кажете колко гости в крайна сметка ще имате, не е голям проблем. Иначе си съвсем права за българите и времето, ама... такова племе сме явно. По темата за бройката на гостите - ами то и нашите прогресивно намаляват, но с милото се разбрахме хич да не ни пука - който дойде, дойде, поне ще ни стане ясно що за хора имаме около себе си, поведението по такива поводи е много показателно. Но в никакъв случай няма да го драматизираме.

Panteryx, това с кума ви е много странно? Как така? Ти сигурно си писала, ама явно съм пропуснала

Написала съм ,какво точно се случи в тема ,,Всичко за кумовете,,
Направо съм  стресирана вече