Цитат на: emocia_wa в 08.10.2012 11:39

по моя статистика на повечето младоженци им се губят моменти   от една от последните сватби ми разказваха как разбрали някои неща, докато си гледали филма  
по принцип младоженеца не усеща много-много предстватбена треска - на мъжете им е по-скоро досадно   - изобщо да се говори за сватба и всичко около нея, какво остава да участват и да се вълнуват (както ние се вълнуваме  ) но в самия Ден вече се притесняват и чак ти става мило като ги видиш колко се разчувстват  

Моя доста добре усети треската и участието Даже предната вечер в 22ч миеше колата на автомивка, защото цял ден обикаляхме и все не оставаше ред за нея (а и пак щеше да се изцапа). А други щяха да я карат, че да ни е под ръка
Месеците преди сватбата не беше в БГ и аз сама се занимавах с всички неща, аз си правих абсолютно всичко плюс украсата. Предварително бяхме запазили дати и часове за всичко, пак като беше в БГ. После се върна малко повече от месец преди нея и просто му беше ясно, че в този месец активно ще участва
Относно родители и прочие никой не ни се е месил, защото никой нямаше почти никаква правстава какво ще се случва. Общо взето и за тях си беше изненада, както и за гостите
На самата сватба той бил доста притеснен, ама вкарал едно бързо и му дошла музата А аз по принцип изобщо не съм от притеснителните, но доста се бях гипсирала като дойдоха всички в нас Като тръгнахме всичко се оправи, всичко беше невероятно И ни беше целия ден страшно забавно Ние и двамата много ръсим какво ли не (дето се вика майтап да става ) и на самата сесия, че и през останалото време голям смях падна...хем снимките ни станаха естествено ухилени В ресторанта всичко мина толкова бързо...денят беше наистина един прекрасен миг и за двамата

Здравейте момичета, извинявам се предварително ако съм объркала темата, обаче не знам къде да пиша.
Не знам какво да правя та ви моля за съвет. На скоро завърших и както обикновено с няколко колежки станахме добри приятели ( май само аз мисля така). Започвам от по - далече та да знаете цялата история. Когато съм имала нужда от приятелско рамо, те не бяха до мен. Най фрапиращият случай беше, когато почина дядо ми. Бях съкрушена много плаках, сърцето ми се късаше буквално. Обадих се на едната и до като аз плачех  от отсрещната страна чух детски глас - тя ми беше дала  телефона на сина си. Другите не се и обадиха да видят как съм, чакайте една се обади след погребението и на дълго и на широко ми заразказва гинекологичните си проблеми, бях потресена. Винаги по всяко време бях до тези уж мои 4 приятелки, но когато имах най-много нужда от тях получих това. Когато се сгодихме с Милото само една от тях ме поздрави и отправи пожелания, другите не, даже едната ме гледаше доста странно. Извинявам се за дългото обяснение, но нямаше как. Въпросът ми към вас е щяхте ли да ги поканите на сватбата си? Тези четири години, в които сте били с тези хора достатъчни ли са, за да са част от вашите гости?

Не! Даже нямаше да говоря за тях! Те ако ти бяха "приятелки" нямаше да те оставят в толкова важен за теб момент. Бягай надалеч и изобщо не се замисля Нищо не си изгубила!
Те не те поздравили даже, ти ще ги каниш? Че защо? Да ти предават чупки и стойки на сватбата ли???

П.П. Приятел е този, който би направил всичко за теб, би станал посреднощ и би тръгнал заради теб и го казвам, защото бих го направила за моите (и съм го правила) и защото имам такива, които са показали същото. Другото е просто полза, не се самозалъгвай, а още повече да си вдигаш нервите...

На твое място не бих ги поканила. По всичко личи, че не са ти близки, просто няма какво да правят до теб в този важен ден. Покани само истински приятели, такива, които са до теб в трудни моменти, те искрено ще се радват за теб.

абсолютно съм съгласна със силвенчето,аз дори няма и да помисля за тях,позорно е когато човек страда да му се обадиш и да си изкажеш твоите проблеми,а когато се случва едно от най-хубавите неща в живота му да го гледаш все едно ти е изял десерта.това не са приятели!аз съм на мнение че всяко едно нещо се случва за да ни покаже нещо и по-добре късно отколкото никога.според мен повече не си тормози съзнанието с тези хора и се дистанцирай изцяло от тях!не си струва!

И аз все това си мисля, но ми е трудно да махна с лека ръка. Все пак е имало и хубави моменти, ох не знам какво да правя, тази моя съвест мира не ми дава. Благодаря ви момичета, знам, че сте прави и ми се иска да съм по-смела. В крайна сметка всяко момиче иска приятелките ѝ да се радват за нея, а не да гледат все едно им е пораснало 3 ухо. Когато им видях физиономиите след годежа не можах да извикам с радостен възглас и да се изфукам с пръстена, да последват прегръдки и разговори. Една не ме попита как ми предложи Милото.
Малко го обърнах на изповедалня, извинявам се ако досаждам и натрапвам терзанията си, но наистина няма към кого да се обърна, освен тях други дружки нямам.
Наистина ще прекратя всякакви контакти с тях, все пак те прекратиха своите с мен

правилно,ето видя ли ти си знаеш,и при нас е така,на сватбата ще дойдат единствено моя добра приятелка с която сме заедно от бебета,колега на моя мъж и наш общ приятел.мисля че стига,добрите приятели не се броят като количество а като качество,не е важно да са 20 или 50,може да са 2 но наистина да са ти най-близките.

не бих ги поканила, в никакъв случай! Лоши очи на сватбата ти не бива, както е казал народът!

изобщо не се занимавай повече с тях...  прави са момичетата - само ще ти правят фасони на савтбата и ще ти развалят празника 
не се чувствай зъдлжена да каниш всички, с които си имала приятелски отношения - понякога губим връзка и онтошенията вече не са същите...а и винаги съществува варианта те никога да не са ти били толкова близки, колкото си мислила  хората се променят, може чак сега да виждаш реалното им отношение към теб  когато сте учили други неща са ви били в главата - купони, щуротии... има много егоистични хора...приеми го положително - вече ти е ясно какви са и дали заслужават да ги наричаш приятелки 

Благодаря на всички за съветите и милите думи, дадохте ми силата и смелостта да направя това което е правилно за мен. Няма да ги поканя, каквото било, било.

Цитат на: Evriala в 01.02.2013 22:21

Благодаря на всички за съветите и милите думи, дадохте ми силата и смелостта да направя това което е правилно за мен. Няма да ги поканя, каквото било, било.

Много правилен избор Поздравявам те

Да се запиша и аз тук. По принцип съм много емоционална и въпреки че има 6 месеца до сватбата, вече започнах да се стресирам. Не знам дали е нормално да искам да споделям с половинката детайли, но като стане дума какво да поискаме от агенцията например, срещам офанзива и отговори от сорта на "за какво ни е еди какво си, не можем ли сами...", докато в същото време всеки път като повдигна темата за сватбата и организацията все не е момента и точно сега ли да го обсъждаме....сякаш съм някаква досадна леля. Украсата била украса, а музиката музика. Имало време, и съм бързала. Има ли наистина? Не знам...

Знам, че мъжете са по глобалните неща, а не по детайлите. Но чак пък да не мога да си кажа...А за роднините още не са започнали да се месят, освен баща ми, но да кажем че с него ще се справя.

Как се справяте със стреса? Как се настройвате позитивно? Аз кошмари още нямам, но черни мисли ме налягат понякога...

Ако съм на теб следващият път като каже " "за какво ни е еди какво си, не можем ли сами..."", отговорът ми ще бъде "Ами като можеш, нямам нищо напротив да ни спестиш малко парички"

Аз съм много спокойна натура, рядко излизам от равновесие така че не мога да дам адекватен отговор за всичко останало. Но определено ако не бърза толкова, после ще го пратя той да се занимава Иначе време няма, ако това питаш Всичко се случва много бързо, ще видиш че както си говорим ей тук и ще дойде и вашия ден

На нас както съм споменавала никой не ни се е месил, те даже не знаеха за какво иде реч Всичко беше изненада за всички

Като съвет за позитивното - не се задълбочавай толкова, даже и да има малки издънки не са повод да ти развалят празника и настроението Почти всеки ги е имал, важното е да успеем да не им се поддаваме, защото този ден няма риплей...

Много добре го е казала casky, не трябва да обръщаш внимание на дребните детайли, които могат да ти развалят цялото настроение. Един съвет ще ти дам, за да не ти се месят роднините, просто ги дръж в неведение. Това което казвам е от опит. Аз за съжаление се поддадох два пъти на емоциите си и после съжалих. Сега гледам на нещата по друг начин. Казвам си, че няма нищо по-важно от това да съм с любимия и да се забавляваме. Доста неща, които исках за сватбата няма да се случат, но здраве да е!

Цитат на: malkabulka в 07.03.2013 11:48

. Не знам дали е нормално да искам да споделям с половинката детайли, но като стане дума какво да поискаме от агенцията например, срещам офанзива и отговори от сорта на "за какво ни е еди какво си, не можем ли сами...", докато в същото време всеки път като повдигна темата за сватбата и организацията все не е момента и точно сега ли да го обсъждаме....сякаш съм някаква досадна леля. Украсата била украса, а музиката музика. Имало време, и съм бързала. Има ли наистина? Не знам...

и аз слушах подобни неща, макар и в по-мек вариант. накрая го оставих в пълна дезинформация, той си стоеше в блаженство и като наближи сватбата, сам се побърка ахаха. Така направих и с баща ми- не питаше, не помагаше, а накрая една седмица преди това истеряса да пита кое как и защо и той защо не бил уведомен. Свърших си всичко почти сама, в крайна сметка въпросът е следният- ако на теб ти е приятна подготовката, извършвай си я. Другите насила не мож накара,но поне ти си прави кефа качествено. Черни мисли гони с хубави рокли и хубави сватбени филми , това е един ден, който ще отмине и животът ще си продължи.