Цитат на: Hekseskud в 02.05.2011 14:11

Nonnita, недей се стресира, мила. Сложи едни елегантни ръкавички и си готова. Майната му на останалото, колкото и кофти да звучи!

Аз снощи си ударих ръката и може би ще ми излезе една голямам цицина, ама какво да направя....Не можеш да предвидиш всичко....

Аз вече започвам да сдавам багажа...Уж си казах, че след като сме го играли това упражнение няма да е такъв зор, ама да ви призная - в момента се чувствам още по- зле, откакто сключихме брак февруари...

Бях помолилал още в поканите гостите да потвърдят присъствие до 1 ви май и родителите го знаят това перфектно. Вчера и днес им казах тази седмица да започнат да се обаждат и да питат кой-дали-кога.
Никакво разбиране!!!!     И на двата фронта! Направо щях да падна! Какво ще си помислят хората, то това да не било казарма     
Казвам им:''Чакайте, бе, хора! Остават 20 дни, разбира се, че трябва да имам вече някаква яснота какво ще се случва с тези хора, особено от другите градове..'' Все едно на стената се говори...

Не знам...за пореден път се убеждавам, че хората в БГ не ценят времето на никой. При все че правиш сватба и всеки знае какъв стрес е итн, ти си длъжен да се съобразяваш с хората, а не те с теб. Една приятелка, която се омъжи във Франция каза, че 3 седмици по-рано е задължителен срок и който не предупреди навреме - просто не е предвиден като гост и не му се поемат разходи. Затова и хората се стараят да се възможно най-точни...А аз явно ще си скубя косите до 20ти май...

Не написахте ли в поканите дата до която да потвърдят гостите?
Аз просто смятам, че хората, които не отговорят в срок не планират да дойдат. Малко са хората, които спонтанно организират пътуване, настаняване и подарък от една страна т.е. самия процес си изисква ангажиране от страна на госта, от друга страна булката- т.е. аз не бива да се поставя в още по-стресови ситуации, затова написах крайна дата, до която очаквам потвърждение.

Цитат на: panteryx в 02.05.2011 15:07

Написала съм ,какво точно се случи в тема ,,Всичко за кумовете,,
Направо съм  стресирана вече

Съжалявам, но сигурно имате повече приятели или роднини, които може да поканите.

Grey, там е проблема - написахме!!!!!!  И пак има мънканици и увъртания...Направо не знам как ще се оцелее...Родителите грам не проявяват разбиране и настояват да се чака до последно, че видиш ли - ще пропуснем някой...Абе какво да ви разправям..на ръба на нервите си съм.

Цитат на: Hekseskud в 02.05.2011 17:13

Grey, там е проблема - написахме!!!!!!  И пак има мънканици и увъртания...Направо не знам как ще се оцелее...Родителите грам не проявяват разбиране и настояват да се чака до последно, че видиш ли - ще пропуснем някой...Абе какво да ви разправям..на ръба на нервите си съм.

Спести си нервите и го направи както ти го разбираш. Това е твоя празник и ти го организираш. Ако е написано, който иска да е отговорил.

Милички...айде и аз цоп в темата...2 (!!!!!) месеца остават, а аз днес изпаднах в паника... Останаха дреболиите, но за сметка на това са мноооого...почвам нещо, изоставям го, захващам друго, и него, и трето... И само обикалям из нас и повтарям, че сме доникъде с подготовката (милото незнам как ме изтрайва вече). Не мога да се взема в ръце цял ден, обиколих София за тъпите обувки и никъде няма които да ми стават, поканите не са готови, халки нямаме...
Как се справяте? Как да не изперкам до юли?

petia_vj Здравей ,спокойно .....
Аз съм по-същият начин останаха ми много дреболии да правя ,поканите ни не са готови,халки още нямам ,но при нас свекито се е заела с халките.  Защото си е втълпила ,че тези цени за изработката с наше злато са нереални и е решила да обикаля и да търси.
Честно казано в началото много се стресирах как ще стане всичко ,но ето сега един ден си правя украсата за чашите ,друг ден тюлените торбички и знам ,че ще стане малко по-малко .Няма страшно!

"Дишай, всичко ще е наред".... - това си повтарям от вчера и знаете ли какво - никак не помага
След вчерашната истерия с булото (писала съм в съответната тема), майка ми ми звъни да ми каже, че има супер идеи за сватбените етикети, само че аз вече помолих една приятелка, на която мъжът й работи в печатница да ми ги разпечата варианта от тяхната сватба (много са хубави) и вече са готови. Ама не, баща ми искал да пише, че ракията е от него. Щом е за него , сядам и почвам наново, ама не можа ли по-рано да се обади?!? И сега трябва и на приятелката да се обяснявам, че няма да са техните. Как добре ще ми дойде една почивка някъде...ама само си мечтая, в разгара на сезона сме (работя в операта), няма събота, няма неделя, не мога да мръдна оттук. И така ще е до сватбата.

Petia_vj, едва ли ще те успокоя, но все пак да споделя моето мнение - всички тези неща, на които ти обръщаш внимание сега - воала, етикетите, изобщо няма да бъдат забелязани от гостите. Нормално е на теб да ти правят впечатление, но за гостите е важно общото впечатление от сватбата и рядко някой обръща внимание на дреболиите, те са по-скоро важни за нас, младоженците, а не за самите гости.

Абе не знам за вас, момичета, но аз си имам някакво виждане за нещата и си ги следвам, за да ги изпълня...Вече съм се примирила, че за много от хората това ще е странно, неприемливо и какво ли още не. Например нашите и досега не можаха да свикнат че няма да съм с типична сватбена рокля и че не искаме стандартната украса за кола, а избрахме на задното стъкло само да залепим украсен надпис ''Следвай Белия Заек'', украсен с панделки, за да се върже с концепцията за Алиса...Цупят се и за сума ти неща, но постепенно ги режа отвсякъде. Много време ми отне всичко, но стискам зъби и все си повтарям, че това си е нашия ден и ще е направен по наш вкус, а не по стандартите на друг...

Цитат на: Hekseskud в 15.05.2011 11:39

Абе не знам за вас, момичета, но аз си имам някакво виждане за нещата и си ги следвам, за да ги изпълня...Вече съм се примирила, че за много от хората това ще е странно, неприемливо и какво ли още не. Например нашите и досега не можаха да свикнат че няма да съм с типична сватбена рокля и че не искаме стандартната украса за кола, а избрахме на задното стъкло само да залепим украсен надпис ''Следвай Белия Заек'', украсен с панделки, за да се върже с концепцията за Алиса...Цупят се и за сума ти неща, но постепенно ги режа отвсякъде. Много време ми отне всичко, но стискам зъби и все си повтарям, че това си е нашия ден и ще е направен по наш вкус, а не по стандартите на друг...

Hekseskud, при мен е почти същото, така че знам напълно за какво става дума. При нас също много от т.нар. "стандартни" неща няма да ги има, защото просто не ми допадат и направо се вбесявам като започнат с "ама как така?!". Ами ей, така. Защо все трябва да се дават обяснения?? Нали уж е нашият ден. Не знам, но започвам да се изнервям и да губя от сладостта на организацията. А остава още месец. Дали ще отмине това неприятно, напрегнато усещане? Апропо, разгледах албума ви. Страхотен стил  . Цветето в косите ти е много красиво. Ще споделиш ли откъде е, защото страшно ми хареса. Аз търся нещо подобно, но не мога да си намеря.

Вкъщи всички са под пара. Садят цветя, райграс, правят се градинки, изхвърлят се боклуци, наливат се пътечки с бетон. Аз разчиствам из нас, че ни циклиха паркета, ама на тъпака му се запушил нам си къв филтър и всичко е потънало в 1 пръст прах, а тр да е безпрахово циклене.
Предстои да си купуваме пердета, шалте за спалнята, первази за прозорците...
А свекърите пръста си не помръдват. Те не осъзнават ли, че им предстои сватба?????? Мн, мн ме дразнят и днес се карахме с годеника. Той винаги ги защитава и аз не съм била права да претендирам, че градината на свекървата е с трева до коляното...
Нямаме торта още, костюм, аз имам проблеми с роклята, не съм си купила воал, чанта. Поканите не съм започнала да правя, подаръците. Отделно, предстои ми защита на ДР, а още не съм започнала да я пиша. На 15 е защитата. Имам още 1, на 14, но нея ще защитавам есента. Изоставаме, а само аз се притеснявам...

Защото знам какво ще ми отг и знам, че е безсмислено...

Аз за сега не мога да се оплача от стрес........напротив чувствам се много добре и ме обзела една такава леееееееекичка еуфория Имаме малко по-малко от 4 месеца до сватбата и за сега сме запазили само църква, ресторант, фото, видео и DJ   То всъщност това е важното. След 2-3 седмици ще ходим до Асеновград и с милото си говорихме, че може цял ден да стоим там, но ще обиколим и най-вероятно ще купим повечето неща от там (или пое се надяваме)
Ако не друго, поне гледам почти по цял ден сайтове, адреси, цени и се ориентирам, за да знам кое къде да търся.
Не знам дали ще съм така след 2 месеца примерно , но принципно съм спокоен човек ("пълно спокойствие"),  както ми казват близките и не вярвам,че ще изпадна в някаква истерия или ще съм в стрес, но за това ще си говорим по-нататък

И аз поне за сега съм от спокойните, въпреки че остават малко дни до големия ден, остана само обувки и вратовръзка за младоженеца и торта да поръчаме. Толкова съм спокойна, че чак ми се дразнят приятелките, че съм била "темерут" , но по-добре спокоен "темерут" от колкото изнервена булка, много усмивки и здрави нерви на всички 

С цел да не се ядосвам и откачам на тема сватба с всичко съм се заела сама да свърша. Само от време на време се допитвам до мъжа да го питам дали му харесва или не. Той и без това няма никакво време за каквото и да било.
Родителите , поне мойте, защото те живеят тук не ги и закачам да ми помагат за да не се стига до  , а пък неговите,кой живее в Пловдив, кой в Париж....
Колкото по-малко хора се мешат толкова по-добре и толкова по-лесно всичко минава.
Макар до сватбата да остават две седмици , съм напълно спокойна, дори може би прекалено. Остават ми само да направа листчетата за дървото на пожеланията, да опаковам подаръците и да намеря цветя за масите.
Отделно чак сега в събота ще кръщаваме мъж ми и като се замисля бавно действаме,но спокойно и за това нещата се нареждат