soulless ,не знам дали скоро ще се успокоя ,защото отдавна чакам този момент(както и всяка жена ,която мечтае да бъде булка)
Годеникът ми казва ,че скоро ще изперкам ,но от това не ме е страх ,защото знам ,че всичките ми усилия най-накрая ще бъдат възнаградени
Нямам търпение да дойде този ден.

Panteryx, кога е вашата сватба?
Аз получих предложението си на 16 декември и до 10 дена бяхме насрочили дата за началото на април. Да ви кажа отначалото ми беше нервно поради факта че сме се сгодили, а после  - покрай подготовката за сватбата. Остава ми месец и съм си все така неспокойна и под напрежение - добре че не решихме да чакаме по-дълго за сватба, че наистина нямаше да се издържи без хапчета 

Аз пък установих, че нищо друго не ме стресира така, както еуфорията около настаняването на гостите и потвърждаването на идването от тяхна страна... И то на един определен кръг, еййй ще изперкам значи! 

Нашата сватба е чааааааак на 9.07 ,но аз бързам бързам да не изпусна нещо ,всичко трябва да бъде изпипано ,за да няма непредвидени ситуации после.
Общо взето треска ме гони ,иначе аз получих предложението си за брак на 25.12.2010 и от тогава съм направо болна на тая тема

Непредвидени ситуации винаги, ама винаги ще има - независимо колко нощи не си спала, за да мислиш и премисляш всичко и колко дни си избудувала, за да търчиш по сто места и организираш и най-малкия детайл. Затова - остави се просто на емоциите и нека не искаме всичко да е съвършено - ако е такова, то няма да бъде истинско 
Аз също се бях шашнала в началото, но после си дадох сметка за две неща, които са верни и то едновременно. Първото - денят на сватбата ( поне на първата такава ) никога няма да се повтори, затова нека просто му се наслаждаваме, нека се наслаждаваме и на подготовката за него - само си помислете, че тази еуфория по избор на халки, рокли, покани и всякакви дребни и големи нещица - ами тя никога няма да се повтори! И именно затова трябва да ни носи само положителни мисли и усмивки - цял живот ще си спомняме за тези дни, нека си ги спомняме с усмивка и умиление, а не с нервите, които сме изпотрошили и близките, с които сме се изпокарали. Нека не стигаме момента, в който си казваме "ох, искам всичко вече да е минало, за да си почина най-накрая" - за какъв празник може изобщо да става дума, ако се чувстваме така?!
Второто вярно нещо е, че сватбеният ден съвсем не е най-важния в живота, а е просто един от най-важните. Светът няма да се свърши с него или с това дали цветето на роклята ни не отговаря съвсем по нюанс на арките в ресторанта или на обувките на диджея
Не ме разбирайте погрешно - и аз понякога се втелясвам, но се опитвам да си припомня всичко това, което изписах по-горе и просто да се наслаждавам на уникалните месеци по подготовката на сватбата ни 
Извинявам се за дългия пост!

once_upon_a_time давам си сметката за какво точно говориш ,но при мен е различно не е толкова стрес ,колкото е мания да се организират нещата ,както трябва  всичко трябва да бъде изпипано ,защото аз съм такъв човек.Всичко ,което се случва при мен е предвидено ,усмислено и свършено така, както съм преценила.
Знам ,че никой не е перфектен и винаги се получават непредвидени ситуации,но аз като съм казала ,че всичко ще е ок ще го свърша и ще го направя да бъде истинско

once_upon_a_time , 
Напълно съм съгласна с теб! Аз чувствам някакво необяснимо напрежение, което не мога да контролирам
Иначе относно нервите покрай подготовката, гледам да не се втелявам в дреболии. Дори и всичките притеснения покрай избора на рокля осъзнах колко са излишни, защото всяка булка според мен си е красива поради щастието, което изпитва в този ден и естествено тя е най-красивата за своя съпруг и близки
Един пример давам с моя приятелка, а сега и моя кума - тя си е пълничка и за хората, които не я познават, като видеха снимка от сватбата й забелязваха предимно това, но повярвайте ми - като я видях щях да се разплача от умиление и възхищение - беше най-красивата булка, която бях виждала, просто защото си я обичаме и ни е близка!

Здравейте,момичета
аз в сравнение с вас имам още доста време-чак септември ни е сватбата, обаче по едно време така се бях шашнала, всеки ме пита нещо, това немрихте ли, каква ще е роклатя и мен изведнъж ме хвана паниката. Сега вече съм по-спокойна,имаме си основните неща-ресторант, църква,оператор, фотограф, днес ще запизим един дж и май това е най-сложното. Но явно вълнението си указва своето влияние, понеже често сънувам леки кошмарчета- най-детайлният беше как отиваме на вечеря в ресторанта, за да проверим как е кухнята и ми се носи сурова пържола и аз естествено отидох до готвача, а той беше ужасен и ми каза "еми,вече сте я нарязали, другият път ще е по-добра"  на сутринта доста се смях...както казва моят бъдещ съпруг "трябва да приемаме гафовете с усмивка, поне ще е по-нестандартно". Лек ви ден  и без много паника

като стана дума за кошмари - тази нощ направо се побърках, сънувах деня на сватбата, приготовленията текат..и в един момент младоженецът идва, а аз все още търся фризьор..  най-лошото беше, че накрая сватбата почна без мен, а аз продължавах да търся ли търся 

Цитат на: teoDorra в 22.03.2011 13:44

като стана дума за кошмари - тази нощ направо се побърках, сънувах деня на сватбата, приготовленията текат..и в един момент младоженецът идва, а аз все още търся фризьор..  най-лошото беше, че накрая сватбата почна без мен, а аз продължавах да търся ли търся 

Това и аз съм го сънувала 
също че и роклята ми нещо не е наред, че гримът ми не става и все трия и се прегримирвам.... но слава богу това са само сънища и затова ще разчитаме на професионалисти в деня на сватбата, за да не се изнервяме ние с тези неща

oхоо, ама и кошмар с грима ли ще последва 
да се стягам значи 

Цитат на: teoDorra в 22.03.2011 13:44

като стана дума за кошмари - тази нощ направо се побърках, сънувах деня на сватбата, приготовленията текат..и в един момент младоженецът идва, а аз все още търся фризьор..  най-лошото беше, че накрая сватбата почна без мен, а аз продължавах да търся ли търся 

Охооо,. не съм сама значи - и гримьор, и фризьор и ресторант, всичкооо... 

Момичета, не знам с кого да споделя, но от седмица насам ме гони яко параноята за сватбата. Като осъзнах, че остават по-малко от 2 месеца и се паникьосах. Имам чувството, че нищо няма да успеем да свършим навреме.А, до скоро бях най-спокойната булка на света. Не знам какво ще бъде седмица или две преди датата обаче вече ме хваща страх.
Роклята ще мога да си я взема най-рано по Великден. Поканите ни са готови, но съм раздала само 3 - остават още 50 Просто не знам как ще смогнем с нещата. 

lulu_f, не се паникьосвай - 2 месеца не са никак малко време
Ние всичко на всичко имахме 3 месеца от предложението до самата сватба и да ти кажа от няколко седмици насам всичко е готово 
На мен ми остават 2 седмици и ми е много спокойно, а до преди 2-3 седмици бях изперкала и то точно от параноя, не от друго.
Просто си направи списък с всичко, което трябва да свършиш и си отбелязвай кое е готово и кое кога трябва да се свърши - включително всяко обаждане, което трябва да направите, примерно да потвърдите резервация или час при фризьорка. Всичко ще бъде готово и ще се наслаждавате само на хубавите емоций 

Кала 
Да ти кажа честно при нас май от много време дето имахме повечето го проспахме. Защото до съвсем скоро си казвах "абе колко много време има", а сега се усещам, че няма. Добре, че беше агентът да ме ръчка, че направо не ми се мисли