гледайте да не занимавате мъжете с най-дребните детайли. на тях по принцип им е досадна идеята за сватба , а така съвсем им се набива в очите  и затова им се струвате "луднали"  за вас е много важен точния нюанс на панделките (дали ще е шампанско, екрю, златно и тн ) а за тях този въпрос е...  това е положението 

Да..сигурно сте прави.Честно казано разбирам милото, но и аз искам някой да ми влезе в положение и да бъде развълнуван поне малко - родителите го приемат нормално и казват само "Време беше" - без вълнение и емоция, сестра ми няма време да се усмихне покрай малката й беба, а голяма част от приятелките ми са или без гадже или с проблеми във връзките си, така че е доста неуместно да говоря с тях. И накрая се оказва, че няма с кого да споделя огромната си радост освен с милото, но него го хващат лудите, като заговоря за сватбата. Вчера цял ден бях крива и сърдита на света - първо си мисля, че се държа тъпо, но като че ли ми писва все аз да влизм в положение.... Офффф...както и да е..не знам дали ме разбирате, но само тук ,като че ли ,мога да споделя за тези си емоции   

Цитат на: InLove_Girl в 19.12.2011 13:27

Да..сигурно сте прави.Честно казано разбирам милото, но и аз искам някой да ми влезе в положение и да бъде развълнуван поне малко - родителите го приемат нормално и казват само "Време беше" - без вълнение и емоция, сестра ми няма време да се усмихне покрай малката й беба, а голяма част от приятелките ми са или без гадже или с проблеми във връзките си, така че е доста неуместно да говоря с тях. И накрая се оказва, че няма с кого да споделя огромната си радост освен с милото, но него го хващат лудите, като заговоря за сватбата. Вчера цял ден бях крива и сърдита на света - първо си мисля, че се държа тъпо, но като че ли ми писва все аз да влизм в положение.... Офффф...както и да е..не знам дали ме разбирате, но само тук ,като че ли ,мога да споделя за тези си емоции   

дай му време на човека  аз напълно те разбирам, и аз съм ентусиаст и по-припряна като теб  все едно описваш моите отношения с мъжа ми  а я си представи обратната ситуация - той идва и почва да ти обяснява за формула 1 (примерно), с блеснал поглед окло 15 мин, ти се наслаждаваш с усмивка на неговите емоции, че това го радва, но след 15-120 мин, вече леко ти досажда... говорите си други неща, след малко той пак подхваща същата тема, ти вече по пресилено се усмихваш, след няколко часа пак се присеща и отново ти обяснява за формула 1, ти вече дори не се усмихваш а просто чакаш а свърши. След известно време пак отваря темата за това...и тн. и тн. Това, че за теб е интересно, не е задължително и за него да бъде.. да, сватбата е за вас двамата, но ако го питаш само един подпис е достатъчен..или дори изобщо да не се жените  темата за сватбата е досадна за тях!

Даммм...emocia_wa примерът с Формула 1 беше доста убедителен аргумент...  май е добре да започна да се сдържам с коментарите си за сватбата пред околните ... Пък във форума ще си коментирам колкото искам 

Ами аз не се и опитвам да го занимавам повече от 5 минути- няма смисъл, а и е уморен. Взимам мнението му, когато се налага, за финалните решения . То почвам да се чудя дали не ми е по-удобно едно такова поведение, вместо това на майките, дето са като  покрай събитията....   . Той поне не ме изнервя допълнително с твърде голям ентусиазъм...

emmmmmy всяко нещо си има и хубавите страни   
InLove_Girl точно това имах предвид  дай му време да свикне с идеята, все пак той не кипи от емоции като теб 

Примерът с Формула 1 е абсолютно неудачен. Това е хоби.

Сватбата е "проект" и общ интерес на двама души.
Ако не могат двама души да седнат да организират празненството си чудно ми е как ще организират други по-важни неща за в бъдеще заедно.
Не знам защо се натрапва мнение, че булката е най-важна и че организирането на сватбата е женска работа.

Мъжете също имат мнение и определени представи как искат да мине сватбения им ден, и ако не искат празненство, то определено биха поискали само да подпишете. Според мен факта, че не пишат нон стоп във форум за сватбата си не означава, че не планират и не се радват.

Имаше пример наскоро тук. Един мъж, Жеко, беше организирал всичко без да пише по форуми преди самата сватба. След като сватбата мина, написа чии услуги е ползвал.

Моят мъж имаше най-различни схеми за събитията преди и по време на тържеството: кога какво трябва да стане - със срок, бюджет и т.н. Ето защо не съм писала в "стреса преди сватбата" много.

grey всичко си зависи от мъжа... Твоят се е включвал сериозно-за което разбира се го поздравявам. Но аз като чета темичката виждам, че повечето мъже не се включват,не проявяват особени претенции и оставят половинката си да се развихри. Не казвам, че това е най-добрия вариант - мен ме дразни, но както каза emocia_wa "дай му време на човека  smile" . Но заключението ти, че щом не се включва активно в организацията, то за в бъдеще няма да може да организира нищо друго е...абсурдно. Искам да ти кажа че има много по-важни неща от организацията на една сватба и ако двама души се справят с тях, то кой ще избере поканите и тюла за столовите няма никакво значение.
Малко са младоженците мъже, които изобщо по някакъв начин се включват - поне тези за които аз знам са така. Имам приятелки, които си наеха агенции и по този начин и самите те не се включиха в подготовката - единственото беше - искам сватба в резеда и лилаво и ще имам 90 човека гости - действайте. Много двойки с по-натоварено ежедневие изобщо не се занимават с организация, да не говорим за форуми. Аз също бях така, но по стечение на обстоятелствата сега имам време, и досаждам на милото  , и имам нужда от тази темичка 

grey съгласна съм, че формула 1 е хоби, просто исках да дам пример(така, че най-лесно да ме разберат) как понякога ние жените можем да бъдем досадни   и то без ни най-малко да го осъзнаваме. Исках да се постави на неговото място.
да, сватбата е нещо съвсем различно от хоби   но повечето мъже (по лично моята статистика) не са ентусиазирани за самата сватба и за организацията. Те са по-практични - цялата тази еуфория, която ние изживяваме им е чужда, нетипична, дори странна, често досадна.   подобно на InLove_Girl аз често съм се улавяла, че досаждам на мъжа ми с преекспонираните си емоции, с това, че имам нужда да си "изживявам" отново и отново едно и също нещо, които ми харесва. Мъжа според мен задължително трябва да участва в организацията, все пак сватбата е празник на любовта на тези двама човека. Но обикновено, мъжете избират бързо и гледат да приключат темата, а жените обичаме да го обсъдим, да си го представим, да помечтаем    
и не казвам, че мъжете не могат да организират, те обикновено не искат   често изобщо правят сватба само за да е щастлива жената(защото го е чакала и си го е прадствалява цял живот).  

никой индивид не е като друг, нито при  мъжете , нито при жените. Има мъже, които по-дейно участват, има други, които помагат само при нужда. Тези разновидности в поведението се дължат на характерови различия. Аз не осъждам нито едните, нито другите. 
А за решаването на общи проблеми - когато се налага, един сериозен мъж откликва, но и те са силно избирателни като пол и с дебела броня , не са като нас  , повечето мъже не виждат грижа там където ние виждаме . Затова и ги обичаме, нали  ..
Няма нужда от спор в поредната тема, дайте да видим с какво градивно да си помагаме една на друга 

Стрес преди сватбата, като цяло при мен нямаше. При мен напрежението се засилваше с наближаването на датата да, но като цяло бях доста спокойна въпреки че имаше дребни неща,които ме изнервяха и ме дразниха но в рамките на нормалното. Опитвах се да не им обръщам внимание.Всеки си говори това така ще е, това как, това в колко и полудяваш няма как.. Лошото при мен специално беше в самия ден на сватбата, бях доста притеснена и отделно се случиха малко неприятноси, които слава-богу се разминаха без проблем, но те ми повлияха също и на милото. Та се отпуснахме чак вечерта в ресторанта като ударихме по няколко питиета. Винаги има напрежение и стрес преди нещо толкова хубаво, дори известна доза превъзбуда с наближаване на датата. Иначе най-важното, че с моя съпруг (вече) се разбирахме прекрасно по време на подготовката и дните преди сватбата и той самия непрекъснато ме забавляваше с разни шегички

Цитат на: emmmmmy в 21.12.2011 12:01

никой индивид не е като друг, нито при  мъжете , нито при жените. Има мъже, които по-дейно участват, има други, които помагат само при нужда. Тези разновидности в поведението се дължат на характерови различия. Аз не осъждам нито едните, нито другите. 
А за решаването на общи проблеми - когато се налага, един сериозен мъж откликва, но и те са силно избирателни като пол и с дебела броня , не са като нас  , повечето мъже не виждат грижа там където ние виждаме . Затова и ги обичаме, нали  ..
Няма нужда от спор в поредната тема, дайте да видим с какво градивно да си помагаме една на друга 

именно 

емоция, формула 1 примерът искрено ме развесели  толкова истина има в думите ти и описанието е чудесно. 

Момичета, и аз съм като вас. Старая се да говоря по- малко за сватбата с приятелките си, но понякога не ми се получава. Обикновено съм в двете крайности. Или ме питат как върви подготовката и искат да им разказвам, а аз съм доста лаконична, за да не ги отегчавам, или ме сварват в момент, в който съм ядосана, че нещо, свързано със сватбата не ми се получава и се наслушват на моите безконечни обяснения. Онзи ден подхванах един колега да му обяснявам, че искам да сменям панделките и каретата в ресторанта. Когато видях умоляващият му да млъкна поглед, се усетих и му се извиних, че го занимавам с такива неща.

Преди няколко дни ми беше абсолвентският бал и още с влизането в ресторанта започнах да разглеждам дали има петна по покривките, а това дори не беше ресторантът, в който ще е нашата сватба. Напоследък и аз взех да сънувам, че нещо става с роклята ми, или че в последния момент не мога да си направя прическа.

Дамм...като че ли частта със сънищата и мен ме изнервя доста... Да не говорим за лошия привкус, който ми остава и след като се събудя...