Лекаря дойде, разкритие 6см, а аз едвам легнах на магарето за проверката, защото контракцията търпеше единствено изправено,леко прегърбено положение. Но като цяло тези часове вече са ми мъгла. Отново напомних за "моята " упойка, той измърмори, че ме е питал 10 пъти, а аз все съм отказвала и отиде да се облича, значи ще раждам скоро. След 5 мин се обади на акушерката да ми пусне някаква система, защото упойката идвала . Мина цяла вечност докато дойдат 2 свежарки, които започнаха енергично да се подготвят, попитаха ме за името ми и ми задаваха някакви въпроси за алергии и болести. Изтърпях 2-3 контрации легнала в името на упойката....и о, чудо, всичко спря, усмихнах се и започнах да си говоря с тях, казах им че чак сега се сещам защо съм тук и вече съм готова да видя малката маймунка. Контракциите намаляха, пуснаха окситоцин, разкритие 9см Напъвах половин час, не знам дали първите бяха само пробни, единствено последните 2 напъна си бяха истински-лекаря ми натиска корема, вените ми ще изкочат, имам чувството че главата ми ще се пръсне. И на втория напън усещам как нещо се изплъзва, отварям очи и гледам бебче, не чувам да плаче, виждам че му пъхат тръбичка в устата, знам защо е, веднага се чува плач...сега докато го пиша аз плача, най-прекрасното чувство на света, облива те топла вълна, става ти леко и не мислиш за нищо, само знаеш че всичко ти е наред.
Плацентата излезе след 5мин. Анестезиоложките започнаха да коментират, че е руса като бащата...о,бащата. Когато изтекоха водите се обадих на бащата да му кажа да тръгва. Не знам колко време е минало, но докато се разхождах по коридора с болки го видях че дойде, излязох да го питам с каква скорост е карал . Поговорихме, но бързах да вляза, защото не ми беше приятно да ме гледа как се гърча,  а мислех че ще ми действа успокояващо да е до мен и да разговаряме. Изпратих го да спи в колата. Когато анестезиоложките са влизали в болницата той е бил отпред, но не се е притеснил като видял че пристига още персонал, само се чудил защо се бавим и защо не се обаждам( а ние не се бавим, цялата работа продължи от 10,00 до 2,30).

Дадоха ми Симона и я държах половин час, докато ме шиеха. Тя кротуваше и ме оглеждаше,сякаш за да ме запомни. След като лекаря си тръгна таткото влезе и стоя с нас повече от половин час. Не мога да си спомня някога да съм се чувствала по-лека и по-спокойна.
Екипа на раждането беше невероятен-акушерката и през останалите дни много ни помагаше със съвети.Лекаря направи компромис и извика по спешност анестезиолог в 2 през нощта. Всички бяха много мили и направиха раждането ми възможно най-леко. Чувствам се тъпо, че не издържах на болката, а толкова много и се канех. Ако разказа ми звучи болезнено, се извинявам , за мен спомен от болка имаше само първия ден. След това когато влезех в предродилна(има видимост към родилна) за мен това беше най-романтичното място на света и продължава да бъде-спомена за излизащото бебе и любимия човек как ни гледа и двете и не знае коя първо да целуне е незабравим.

angel4e ,разплака ме мила.Толкова нежност и любов струи от разказа ти ,въпреки болките ,които си изпитала.Така се радвам ,че всичкко е приключило добре ,макар и не както си го планирала.Живота нали казват,че е това ,което ни се случва докато кроим планове за него.Бъдете щастливи и здрави .Желая ви го от цялото си сърце!

angel4e, не съжалявай за упойката! Точно този момент на радост ми липсва заради болката. Проклинах на ум целия свят и си казвах никога повече няма да помисля за дете. Макар втория път да родих много бързо, пак нямах сили и желание да виждам нито бебето, нито таткото. Винаги съм мислила, че жените преиграват щастието си, за да подражават на филмите. Сега разбирам мамите и се радвам, че медицината е напреднала толкова.
Пак повтарям, Симона е като картинка. Как сте в тези жеги?

Цитат на: svekarva в 08.07.2012 13:49

Как сте в тези жеги?

Не можем да осигурим една постоянна температура. Ту ни се струва топло, ту хладно. Изкарваме я вечер в двора докато вечеряме,отначало е задушно, после ми се струва твърде студено, не знам какво да я правя, а не мога да я затворя 2 седмици в една стая.дори в стаята -пускаме климатика в съседната, изведнъж ми се вижда студено, като затворя вратата става горещо.

хахаха, позната история. Аз гледах термометър, за да съм сигурна в преценката си. Бебетата понасят по- лесно топлината от нас.

Много хубаво раждане си имала. Сьвсем нормално си е било. Защо каза, че не е минало както си искала, заради упойката ли? Аз имах много угризения по тоя повод. Не сьм убедена, че е правилно човек да се "угризява" за това, но чувствата са си чувства 

По повод температурата, освен ако не я изглагаш на течение Симона, по-лесно е да я прегрееш, отколкото да я простудиш. Препорьчителната температура за бебешка стая след пьрвите няколко дни, по френско е 19 С. Лятото трудно можеш да паднеш до толкова, така че бих казала, че от простуда няма страшно.

И да кажа и аз колко е красива, като изписана е  Чудесна работа сте свьршили, браво на вас 

Ангелче ЧЕСТИТО И от мен с леко закъснение .Да ви е жива и здрава малката прекрасна Симона .Много радост да Ви носи и винаги озарява къщата ви с нейната усмивчица и да я пълни само със смеха си!!! .На теб мамче бързо възтановяване ,а на тате и на него едно огромно ЧЕСТИТО !!!

Малката СИМОНА е великолепна !!!!

Прекрасна е!    Така като те чета, едно повече от нормално раждане. Развълнува ме и мен! Да не ти пука за упойката. Макар че реално ти си си изтърпяла болката.

angel4e, и на мен раждането ти ми звучи като съвсем нормално. Даже ти по-бързо си успяла да изпиташ удовлетворението, аз най-първо чувствах облекчение, че се е свършило 
Ти роди в най-големите жеги, а аз в най-големите студове Все има нещо за напасване - ако не е температурата, нещо друго ще е. Занапред все така ще бъде. Но пък по-голяма радост и любов от малкото вързопче няма!!!!!!!!!

П.П. И ние така наблюдавахме Калия непрестанно и не можехме да откъснем поглед

Отдавна разказ за раждане не ме беше разплаквал,но ти успя Ангелче!
Справила си се чудесно с това изпитание и за нищо не трябва да съжаляваш.
В болката няма нищо героично или поетично и това,че си поискала упойка не омаловажава усилията ти да дадеш живот.

Симона наистина е прелестна!

Как се чувстваш ти в ролята на мама?Успяваш ли да почиваш?Кърмиш ли?

Страхотна сладурана е малката Симона. И тя като нашата с манекенски размери.  И браво на теб, чудесно си се справила. 

Относно температурата на въздуха и аз в началото така се шашках, дали е топло, дали е студено, но вече свикнах. Поддържам между 18-20-22 градуса температура в стаята, когато я къпя, малко по-топличко правя. Иначе за обличането ми казаха, когато е на тази температура, да я обличам с гащеризонче дълъг ръкав и с 1-2 одялца, най-добре от тези с дупчиците, кото регулират температурата на телцето. Като е по-хладно, допълнително блузка или елече да слагам. А като излизаме навън ме посъветваха както аз съм облечена, с една дрешка повече.

Такааа, аз съм в депресия от 3 дни. Рева непрекъснато и се страхувам, че не мога да се справя с малката. Може би всичко започна от там, че тя започна да се дави докато суче. Опитвам да го преодолея с различни пози,но когато приближи кърмене изпадам в ужас. Може би ще изчезна от форума докато ми мине, защото иначе ще звуча отчайващо. Ако някой може да ми помогне да пише, ако ли не, не търся съжаление.

Само подкрепа, никакво съжаление  . Ина и Слънце са най- с опит в кърменето, ще ти помогнат. Даже ще им пища да минат през темата ти!
Целувки и много силни прегръдки, всички сме минали по този път с реването. Минава, това е най- важно да знаеш!

Обикновено задавянето е свързано с много силни струи кърма. При мен никога не е текло много обилно и не съм се сблъсквала с точно същата ситуация. Но моето дете също се дави понякога като суче, когато е много гладна и гълта лакомо и бързо. Обаче тя е по-голяма и си се изкашля няколко пъти и продължава. Даже поняга дори не пуска гърдата докато кашля, да не вземе да й изяде някой друг млякото  Има един метод за справяне със силно течащата кърма и давещи се бебета, но не смея много да го препоръчвам. Става дума за силиконовите накрайници /има и каучукови/. Много жени ги ползват именно заради давенето. Но като знам как при нас имаше известен период на привикване с тях, наистина не смея да ги препоръчвам спокойно. Но пък при нас те си свършиха работата, за която бяха предназначени, а и благодарение не тях не спрях да кърмя дори и за ден. Така че при мен си струваше "риска". Другото, което можеш да правиш, е да цедиш малко от гърдите преди да дадеш на Симонка - просто леко да облекчиш. Някои жени правят компресия(притискане) на гърдата, за да контролират струята кърма. Ако съвсем нищо не помага, пробвай и цедене с помпа и даване от шише, ако си склонна да ползваш шише де /аз лично така и не ги обикнах шишетата и сега на "стари години" ще трябва да ги въвеждам като почнем водата/.  Държа да уточня, че горните ми писания са много общи и не е сиурно, че са удачни за теб, защото не си описала подробно какво точно става при вас.
Днес сутринта бях на среща на ЛЛЛ и обсъждахме всякакви проблемни ситуации. Ако знаех по-рано, щях да питам. Но ще ти пратя на лични един тел. номер, където една прекрасна мацка ще ти отговори на всички въпроси  Ако не ти е до телефонни разговори, мога и аз да говоря с нея вместо теб, но ще трябва много добре да ми обясниш каква е точно систуацията при вас.

И най-важното - не мисля, че трябва да се депресираш и  да си мислиш, че не си способна да се справиш с детето си! Да знаеш, че постоянно ще има трудни ситуации и ще се учиш да се справяш с тях чрез опита, който ще трупаш с времето. Ще питаш и когото можеш, не е нужно да откриваш топлата вода сама. Така като ти пишем, може би ти звучим по-уверени, но истината е че всички майки се сблъскваме с предизвикателства всеки ден, и ние се съмняваме, и ние търсим помощ от по-опитните. Аз колко съм се чудила, и питала, и чела...