22.05.2013 23:45
Ангелче, това което описваш е т.нар separation anxiety. Пикът му е около годинката. Казват, че отминава към 15м. Напълно нормално е. Спокойно. Поеми въздух много дълбоко и се въоръжи с търпение, голямо търпение.
При нас например имаше спад към 18м, но да си кажем честно - все още я държи Леа. Обожава да е с мен и с никой друг. Това е. Бяхме на почивка и мина на фаза и мама и тати - да не ни загуби.
Колкото по-големи стават, толкова по-лесно се обяснява. Винаги гледам да правя всичко с нея, за да не пищи. Аз психически НЕ издържам да ми пищи. Слагам я на един стол до мен и и давам и тя да прави нещо - бърка в празна тенджера, сипва и тн.
Къпем се заедно. Това е. Проблемът ни на къпането е шампоана в косата и Леа плаче и моята коса като е насапонисана.
Говорих с педиатъра ми - той ми се усмихна и каза - ако ми беше казала, че Леа не иска и да чуе за теб, щях да се притесня. Тя се развива по график. При едни деца е по-силно изразено, при други, по-слабо.
Аз пък не мога да видя нито една снимка на Мони, а много искам...
При нас например имаше спад към 18м, но да си кажем честно - все още я държи Леа. Обожава да е с мен и с никой друг. Това е. Бяхме на почивка и мина на фаза и мама и тати - да не ни загуби.
Колкото по-големи стават, толкова по-лесно се обяснява. Винаги гледам да правя всичко с нея, за да не пищи. Аз психически НЕ издържам да ми пищи. Слагам я на един стол до мен и и давам и тя да прави нещо - бърка в празна тенджера, сипва и тн.
Къпем се заедно. Това е. Проблемът ни на къпането е шампоана в косата и Леа плаче и моята коса като е насапонисана.

Говорих с педиатъра ми - той ми се усмихна и каза - ако ми беше казала, че Леа не иска и да чуе за теб, щях да се притесня. Тя се развива по график. При едни деца е по-силно изразено, при други, по-слабо.
Аз пък не мога да видя нито една снимка на Мони, а много искам...



.
. 








