⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Angel4e тук ще сподели на Симона детските ,безгрижни дни !

Честита дъщеричка! Да ви е жива и здрава и много да ви радва! Бърза възстановяване!  @}->-- @}->-- @}->--
Честито, ангелче! Бъдете много здрави и щастливи и прекрасно майчинство! @}->--
ангелче, да ви е жива и здрава дъщеричката, да бъде много весела, умна и да ви радва постоянно! На теб бързо възстановяване, а на таткото -наздраве :)
*INLOVE*Честита първородна дъщеричка!! *INLOVE*

Мило семейство,честита дъщеричка Симона! Честита сбъдната мечта!Да расте здрава, умна, щастлива и много много красива! Бъдете живи и здрави мамо и тати, бъдете благословени с новия най-важен член на вашето семейство!
Всичко хубаво тепърва да предстои !
Безгрижно детство и много усмивки за малката принцеса !



Днес е ден на мама и тати,
рожбичка си имат те!
Да е жива, здрава и щастлива,
и да бъде най-послушното дете!
Честита дъщеричка! Да ви е жива и здрава! Бързо възстановяване! :)
Много ви благодаря за пожеланията, трогната съм от вниманието!
Искам да ви разкажа много неща, но  =] няма време. Малката е много красива. Раждането не протече както си си го представях, но пък мина и то със щастлив и красив край.
И аз като matsinka да кажа - ЧЕСТИТА ВИ СБЪДНАТА МЕЧТА!!!! *INLOVE*

Раждането не го мисли. В крайна сметка то е само средството, за да се появи истински важното - детенцето! Важното е тя да е здрава и спокойна, а и вие покрай нея. Дано  да се гледате лесно и приятно! @}->--
Angel4e, честито! да ви е жива и здрава малката бонбона и много да ви радва. :dance:
angel4e, наслаждавайте се на всяка една гримаса, на всяко едно движение на Симона  *INLOVE*
Сигурна съм, че не можете да и се нарадвате  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
За раждането - съжалявам, че не си имала мечтаното раждане, но наистина е важен крайния резултат - мама и бебе да са добре. Вече сте трима  *INLOVE*
Честито още веднъж!
Честита малка принцеса  angel4e! Да ви е жива и здрава и много радост да ви носи! @}->-- :baby_girl:
Честита радост,Ангелче! @}->--
Нека е жива и здрава дъщеричката ти,много радост и любов да изпълва дните ви!
Още веднъж, благодаря за вниманието! Родителите ми бяха на гости 3 дни и май след цялата олелия вчера осъзнах какво се случва, след като си тръгнаха. Много съм щастлива, с тате по цял ден стоим и я наблюдаваме, независимо дали е будна или спи, тя ни оглежда и ни опознава, понякога ни се усмихва в момент в който и казваме нещо хубаво(съвпадение  =]). Единственото, което не ми допада е плача и, но трябва да разбера че е част от репертоара. Симона е много красива, ама наистина. За бебе 2850гр не "смачкана", направо е съвършена. Пускам ви снимка, за да не излезе, че лъжа :)
06072012907 - Копие.JPG
Верно е изписана, както рисуват бебетата по картинките :bravo:. Има си бузки, косичка и спи като ангелче.  Поспивай си, когато и тя спи, че скоро ще почне да бодърства повече.
А сега една седмица назад.
В събота отидохме с мъжа ми в Тутракан с надеждата че няма да ме вкарват в болницата а само ще погледнат дали бебето не страда. Бяхме се подготвили да останем на хотел в града. След като се обадих на лекаря, че съм пристигнала , докато чакахме пред родилно, една санитарка излезе и каза, кой е за приемане. АЗ се огледах понеже си мислех че не съм  аз, но нямаше други и отидох. Тя ме попита" нали преносваш, значи те приемаме" и аз едвам не ревнах. Не бях чувала за такова приемане само 2 дни след термина(между другото малката няма никакви признаци на преносено дете). В болницата предродилна представлява малка стичка с бюро и 2 легла от двете страни на бюрото-това е и стаята на акушерката. Т.е. докато акушерката ме записваше, от едната и страна виеше едно момиче, като на моменти дори плачеше, а от другата друго момиче засичаше контракции на 3мин и само казваше"пуфф". Първото момиче толкова ме стресира, че след това мъжа ми 2 часа ме убеждаваше че се лигавела и аз щяла съм да пуфкам като другото. Решихме той да си ходи, защото не се знае кога ще родя. Тогава лекаря каза че ще ме чака до понеделник. И започнаха едни разходки, ама разходки, скъсах се да обикалям болницата.....
В неделя следобед малко загубих надежда и помолих мъжа ми да стиска палци да родя през нощта. Вечерта към 7 започна да пада тапата, но не се зарадвах толкова. Имах контракции с болки на 5-7-10мин още от събота, но често изчезваха. В 10 без 15 докато говорих с баща ми по телефона усетих страхотна болка и сякаш усетих че идва края, затворих бързо телефона и влязох да се изкъпя. След банята започнаха да текат водите и аз със смесени чувства отидох да съобщя това на акушерката. Досега се справях с предните контракции като започвах да въртя таз в кръг, все едно въртя обръч, обаче тези не се влияеха много от движението. Доктора пристигна, разкритие 3см, контракции на 4мин,ще се обади в 12,30 и ако не са се засилили нещата да пускаме системи. Понеже болката не ми харесваше, а ми казаха че трябва да е по-силна си попитах за упойка. Отговориха ми че по това време не могат да ми предложат епидурална, а само спинална. Не знаех каква разликата, но това ме успокои. Лекаря ми когато ми записва името на родилка в телефона си, записва и дали искам упойка, за да направи предварителна уговорка с анестезиолог. Поне 10 пъти ме беше питал човека и аз все казвах-не ща.
Легнах и се заприказвахме с акушерката, която беше много мила. После се разхождах, после пак полегнах и в 12,30 една силна контракция ми удари стомаха и повърнах. В този момент акушерката говореше с лекаря и му каза че контракциите не са се променили, дори се губят на моменти. Акушерката ми каза да отида да си изпразня пикочния мехур и да лягам и изведнъж всичко се преобърна, сякаш влязох във филм-много силни контракции, много чести, нямах време да си почина. Когато се върнах от тоалетна, по време на контракция клекнах на земята от болка, а акушерката дойде и почна да ме дърпа да ставам и прецени че нещата са напреднали и трябва да види разкрието. Каза само"има промяна", но не каза колко е. Толкова ме болеше, че не можех да легна на запис на тоновете, не и давах да ме докосне(тя милата се опита да ми масажира кръста). Попитах какво стана с упойката и тя вече разбра , че не шегувам. През цялото време твърдеше, че съм герой, че не съм издавала ни звук( а аз не можех и да искам) и ме насърчаваше да викам.
Забравих да спомена нещо много хубаво. Когато отидох в 10.00 в предродилна и лекаря вече ме чакаше, му казах" 2 дни я чакахме и тя накрая да Ви развали вечерта" (тъкмо започваше финала на Европейското първенство). Лекаря ми отвърна "напротив, ще ми я осмисли" *INLOVE*