В неделя следобед малко загубих надежда и помолих мъжа ми да стиска палци да родя през нощта. Вечерта към 7 започна да пада тапата, но не се зарадвах толкова. Имах контракции с болки на 5-7-10мин още от събота, но често изчезваха. В 10 без 15 докато говорих с баща ми по телефона усетих страхотна болка и сякаш усетих че идва края, затворих бързо телефона и влязох да се изкъпя. След банята започнаха да текат водите и аз със смесени чувства отидох да съобщя това на акушерката. Досега се справях с предните контракции като започвах да въртя таз в кръг, все едно въртя обръч, обаче тези не се влияеха много от движението. Доктора пристигна, разкритие 3см, контракции на 4мин,ще се обади в 12,30 и ако не са се засилили нещата да пускаме системи. Понеже болката не ми харесваше, а ми казаха че трябва да е по-силна си попитах за упойка. Отговориха ми че по това време не могат да ми предложат епидурална, а само спинална. Не знаех каква разликата, но това ме успокои. Лекаря ми когато ми записва името на родилка в телефона си, записва и дали искам упойка, за да направи предварителна уговорка с анестезиолог. Поне 10 пъти ме беше питал човека и аз все казвах-не ща.
Легнах и се заприказвахме с акушерката, която беше много мила. После се разхождах, после пак полегнах и в 12,30 една силна контракция ми удари стомаха и повърнах. В този момент акушерката говореше с лекаря и му каза че контракциите не са се променили, дори се губят на моменти. Акушерката ми каза да отида да си изпразня пикочния мехур и да лягам и изведнъж всичко се преобърна, сякаш влязох във филм-много силни контракции, много чести, нямах време да си почина. Когато се върнах от тоалетна, по време на контракция клекнах на земята от болка, а акушерката дойде и почна да ме дърпа да ставам и прецени че нещата са напреднали и трябва да види разкрието. Каза само"има промяна", но не каза колко е. Толкова ме болеше, че не можех да легна на запис на тоновете, не и давах да ме докосне(тя милата се опита да ми масажира кръста). Попитах какво стана с упойката и тя вече разбра , че не шегувам. През цялото време твърдеше, че съм герой, че не съм издавала ни звук( а аз не можех и да искам) и ме насърчаваше да викам.
Забравих да спомена нещо много хубаво. Когато отидох в 10.00 в предродилна и лекаря вече ме чакаше, му казах" 2 дни я чакахме и тя накрая да Ви развали вечерта" (тъкмо започваше финала на Европейското първенство). Лекаря ми отвърна "напротив, ще ми я осмисли"
