Ангелче, всичко ще бьде наред. Това е временен проблем, който ще мине.

Много е вьзможно да си депресирана заради хормоналния срив, който следва раждането. Много майки го преживяват, не си сама. Хубаво е, че споделяш с нас. Не сме тук само, за да си хвалим бебетата, а да споделяме и хубаво и лошо, да се подкрепяме и помагаме.

Струва ти се, че не можеш да се справиш с малката, защото на всяка жена в началото така й се струва, дори да не го признава. Нормално е, не сме карали курсови да бьдем родители, сьвсем ново е, не сме свикнали трудно ни е да знаем кое е нормално и кое не, сьмняваме се за всяко нещо. Пьрвите три седмици са най-тежки, после постепенно нещата си идват на мястото. Това е адаптацията.

Проблемьт с кьрменето, който си описала ми звучи като силен рефлекс на изхвьрляне на млякото. Т.е кьрмата излиза на силна струя, под високо налягане и това дави бебето, което още не се е научило да се справя с тази ситуация. Ето вьзможни решения за проблема, пробвай и виж дали ще намериш това, което е удачно за вас:
- Пробвай да цедиш малко преди да я сложиш на гьрда, за да падне пьрвото налягане.
- Когато бебето започне да се дави, го махни от гьрдата. Виж дали прьска, изчакай да спре и пак го сложи.
- Пробвай да даваш по-често, така гьрдите ще са по-малко напрегнати и налягането ще е по-ниско.
- Вдигай я често да се оригва по време на кьрмене, за да излезе вьздиха който е погьлнала;
- Сменяй позите на кьрмене, за да се изпразват гьрдите равномерно.
- Пробвай да я кьрмиш легнала по грьб, а тя по корем вьрху теб или напряко през гьрдите ти, в тази позиция се намалява налягането на кьрмата.
- Давай й гьрда след сьбуждане, тогава е по-спокойна и ще се справи по-добре.

И най-важното: Без паника! При кьрменето могат да вьзникнат какви ли не проблемни ситуации и за всяка от тях има решение!!

Според мен даване с шише (пред вид крехката вьзраст на Симона) не е никак добро решение  А Рискува да намали лактацията, рискува сьщо да я откаже от гьрдата.

Дрьж ни в течение. С теб сме. Кураж !!!

Ангелче, повярвай това през което минаваш си е съвсем ама съвсем нормално състояние на жена, която е родила скоро. Хормонален дисбаланс, недоспиване (колкото и да не мислиш, че те засяга защото в първите дни се чувставш като надарена със свръхестествени сили) и страх от новото + 100 000 човека дето да дават акъл. Аз лично не познавам жена , която да не е  минала по този път и на мен лично са ми казвали че `гадният` начален период трае по-скоро 6 седмици (при мен си бяха май . През това време важното е да останеш спокойна и да слушаш инстинкта си!
За кърменето и твоя проблем споделям всичко, което написала Ина. Аз имах нещо такова и това придизвикваше болки в коремчето на мъника, но отделно бях и с кандида, огромни болки в гърдите (все едно ми забиват нож всеки път щом кърмя) и разранени зърна. Абе лудница пълна, ама на оцелях Лично цедях малко с ел помпа (другите никога не са ми вършили работа)и после давах мляко с по-слаба струя и съответно по-гъсто, защото `задно`. Бащата също е давал, с пръстче, като на него залепвал с лекопласт тънка гастрична сонда, която в другия си край е потопена в млякото от шишето. Това, за да не свикне детето със сучене от шише.

Кураж и не се притеснявай да пишеш тук щом имаш нужда от съвет или покрепа.

Angel4e, не виждам защо някой би те съжалил.
Момичетата преди мен са написали абсолютно всичко точно и няма смисъл да ги повтарям.

Само да споделя аз за какво плачех - че Леа не се успива след като суче и че съм нямала кърма...Поревах си, не отричам. Ели бели от форума беше тази, която ми вдъхна много кураж. Като ден си спомням думите й: "Ани, ти си силна, ти си много силна - издържа на контракциите, роди без проблем, а сега се притесняваш за кърменето. Ти можеш и имаш кърма."  Кърмя на поискване вече 11.5 месеца + цедя излишно, ако има.
Та Angel4e - пиши, ако ти се пише, ние сме тук да те подкрепяме!

И аз мисля, че си имала едно прекрасно активно раждане. Да, с епидурална, но всичко е минало нормално. Пак ще напиша - важен е крайния резултат - здрава мама и бебе! Вече сте трима

Симона е много красива  Браво 

За триенето на поста не знам.

Плаченето е нормално и дори всичко да беше наред, щеше да плачеш. Ще мине. Просто го изтьрпи. Огромната отговорност е шок за всяка нова майка. Разликата между майчинската любов и умението да грижиш за бебето е от небето до земята. Второто е плод на опита и докато го нямаш не можеш да разбереш какво е да живееш с дете. Бьди сигурна в едно - детето ще оцелее. Ти сьщо. Това не е сьревнование по компетентност - кой най-добре ще се грижи за детето си (макар понякога да изглежда така). Важно е детето да остане живо. Мислиш ли, че си способна на това? Да. Нали?! Значи всичко е наред. По кой начин няма значение. Просто по твоя си начин, защото това е твоето дете.

Ако си като всяка друга жена, ще изпиташ и друго чувство - раздразнение кьм бебето. Ще те яд на него, че тярбва да на разположение 24ч вьрху 24ч. Ще се чувстваш и виновна заради тези си чувства. Добре дошла в клуба на нормалните майки. Сьвсем скоро всичко това ще мине и всичко ще бьде наред.

Всички тревоги, които преживяваш са нормални. Бебето не е нито толкова крехко, нито толкова мьничко, колкото изглежда и постепенно ще го разбереш.

Всяка млада майка преживява това "бойно крьщение" пьрвите месеци.

Сега по ситуациите:
- ако Симона не се храни 5 часа, вероятно пропускаш кьрмене. Не е нужно тя да е будна, за да е гладна и да се кьрми. Следи докато спи, ако й се мьрдат клепачите и прави сукателни движения с устни, дай гьрда;
- поврьщането е нещо нормално; стомахьт на бебето не е зрял още; продьлжавай да наблюдаваш колко често и по колко поврьща;
- и да мрьнка, и да стои тиха и да плаче неутешимо е нормално; така се дьржат здравите и нормални бебета;
- ако диша тежко, сумти, пуфка, хьлца е нормално; не знам защо е така, но е така, много майки ще ти го потвьрдят, мисля, че всяка от нас е била малко шокирана в началото от тези шумове на новороденото, които не сме очаквали;
То е живо човешко сьщество, не е ангел (макар твоето да е ангелче  ) и е шумно, тялото му се адаптира кьм света, органите постепенно се развиват и адаптират, поемат своите функции. Всичко това е Ок.

С кьрменето се справяш много добре. Не се сдухвай и продьлжавай така. Хаотичното хранене е нормално - викат му хранене на поискване и е най-доброто за бебето ти. Стомахьт на новороденото е много мальк и кьрмата се храносмила за 20 мин, така че давай смело гьрда. Плачи на воля и чакай да мине тоя гаден период. Ще свьрши сьвсем скоро !!!

Ангелче,от вчера ти пиша,но детето ми е болничко и недописвам 
Всичко,което ти е написала Ина е съвсем вярно и точно!

Според мен няма нищо лошо в това да се страхуваш,да се питаш дали постъпваш правилно,да критикуваш собствените си действия!Всичко това може да ти е много полезно.
Как ти дойде на ум,че не си способна да отглеждаш Симона-до тук се справи чудесно с 9м бременност и едно активно раждане!
Да отглеждаш дете е не само трудно,отговорно и безкрайно уморително!Да отглеждаш дете е най-хубавата работа на  този свят.Дай си възможност да се насладиш на това удоволствие!

Помириса ли днес главичката на Симона-ухае чудесно,нали?

Кураж!С теб сме     

Ангелче, при теб сега са събрани много фактори наведнъж - хормоналната буря след раждането, първите най-трудни дни на адаптиране с новите грижи и отговорности, съмненията, които всяка майка има, физическата умора..... Нищо чудно, че ти се плаче
Щом не ти е хубаво да стоиш сама, дали има как мъжът ти да намали малко времето на работа, за да е с теб? Или пък някой друг, който обаче няма да те напряга повече /понякога близките може и да го правят/? Ние сами гледаме Калия, но пък таткото е вкъщи повечето време и така има на кого да се скраш или кой да ти е виновен, за разнообразие  Не е лесно да носиш цялтата отговорност по отглеждането на детето сама, а и не трябва. Като поотмине този емоционален период, ще ти е по-леко. И аз съм се плашела като си помисля, че не само че по 24 часа си нащрек с детето, а и ще е за много дълъг период все така  Обаче в същото време не мога и да си помисля да се отделя от нея и за ден, нито пък да спра да я мисля. Такива сме майките

Хаотичното спане и хранене, хълцането и повръщането са си нормални неща. Мисля, че няма бебе без тези екстри. А пък каквото те притеснява, питай на консултацията на 20-тия ден, колкото да си по-спокойна.
Кураж! И както ти е казала Додо - помириши й главичката, гушни я или просто я погледай докато спи.

Постът можеш да си го редактираш мисля, че до 24 часа.

Ангелче, ти си най-нормалният човек на света! Всичко, което се случва с двете ви е в реда на нещата и с времето ще отмине. Повярвай ми, доста рев те чака още. Търси хубавите неща в живота, опитвай се да им се наслаждаваш и благодари на съдбата, че те е дарила със съкровище, което не всеки успява да има. Може би е добра идея, когато се върне таткото да излезеш навън сама, дори за пет минути из квартала, да подишаш въздух, да видиш света през новата си гледна точка - на майка и да се почувстваш отново себе си.

За хълцането единствено мога да препоръчам това, което на мен ми каза педиатърката в родилното - да държа бебето изправено. Хълцането се дължи на това, че стомахчето се пълни повечко и притиска диафрагмата.

Кураж! Можеш и ще се справиш! 

Много ви благодаря, че бяхте с мен в този гаден, срамен период    . Днес цял ден сме с тате и май това ми помага много. Все още не се чувствам толкова уверена и спокойна колкото ми се иска, но поне не съм плакала. Сега, ще ви опиша нещо, което ми прави впечатление а вие кажете според вас какво е.
От първата нощ в болницата малката на моменти ставаше неспокойна, за около минута-2 пищи и после млъква, червата и къркорят. После сякаш за няколко дни това изчезна и последните дни се случваше след хранене да се разпищи, но щом си сложа ръцете на стомахчето и кръста и се успокоява. Днес бяхме на разходка до обяд, спа непробудно, дори я кърмих в колата, яде добре, без да се дави и после пак заспа. Но след обяд, след хранене не ме остави на мира. Аз след като я нахраня я държа известно време върху себе си, докато заспи дълбоко и след това я пускам, я в леглото и, я в нашето. Днес при всеки опит да я отделя от себе си, тя се разбужда и пищи и докато не я взема не млъква. Червата и отново къркорят. Когато се оригва, звучи като мъж изпил 2л бира, много силни са оригванията, а акането звучи все едно възрастен човек има разтройство, също силен шум за малко човече. Прави впечатление, че дори да е заспала когато ака това не я притеснява,не изпитва дискомфорт от излизащото със сила ако.  Акото е жълто, нормално, по 5-6 акита има на ден. Педиатъра категорично ме прекъсна, че толкова малка не може да има колики.

Педиатъра да си гледа работата, племеника започна с коликите от изписването от болницата, точно по същия начин както описваш.Щом сложехме ръка на коремчето му и той се успокояваше и заспиваше иначе реве, гърчеше се горкото.Виждала съм го заспал с ръка нечия на коремчето много пъти.Другия вариянт при който заспиваше беше в столчето за колата.Позата е такава, че се свива стомахчето.

За уригванията и аз се смаях като го чух как се оригва, като голям човек а как пръцкат И хълцането им е много смешно.

Уточнявам, че сестра ми роди в Плевен и докато малкия стана на месец живя в нашите, който са два етажа по-надолу от нас.Всяка вечер им помагах или гледах с кеф малкия мъж та затова поназнайвам малко от личен опит

Англечемалката е кукла и половина, а аз съм сигурна, че си прекрасна майка.

Колики са едно много общо и разтегливо понятие. Едно е сигурно - бебетата не са в супер форма откъм храносмилателна система, когато се появят на бял свят. Начините по които това се изразява са много, но започват още с първите дни  (това са ми го обяснявали медицински лица и съм го виждала при моето). Така че спокойно, колики, не колики, кой както иска да го нарича това състояние, но си е факт и е напълно нормално. Звуците, точно както ти ги описваш са също напълно ама напълно нормални. Странни, когато излизат от толкова малък човек, но нормални
Радвай се на пълните пампита, това е най-доброто доказателтсво, че всичко е наред.

Много исках да пиша още преди два дни,но пак ни излиза кътник и сме 
Симона найстина е много красива и нежна душичка!
Това което си описала и според мен (от досегашният ми опит) също е съвсем нормално.И при Виктор беше така в началото.Макар,че той истински колики не помня да е имал,но начални неразположения-да!Това което пишеш,че Симона започва да плаче когато я оставиш е също съвсем нормално.Дори повечето деца в периода на коликите искат да бъдат постоянно носени и гушкани,и това съвсем не е от гевезелък(или както се пише тая дума).А поради няколко причини.Детето 9 месеца е било 24 часа с теб,чуствало се е сигурно и уютно,а сега трябва да се научи на толкова нови неща.Има нужда да усеща твоята близост.Велин винаги когато си беше вкъщи лягаше и слагаше Виктор върху корема си му правеше масажчета,много помагаше.Също друго нещо което го успокояваше беше да смуче кутрето ми или на Велин.Но обърнато обратно,нокътната плочка към езичето,а месестата част на пръста към небцето.Понеже не искахме да свиква с биберон.Пробвайте да и слагате затоплени компресчета на коремчето.Ако нямате възглавничка с черешови костилки,можете едно парче плат или тензухена нагъната пелена да я изгладите с ютията няколко пъти и след това на коремчето,не на голу,а както е с дрешките.Другото което си спомням е че аз пиех чай,незнам точно какъв но някакъв с успокойтелно действие за коликите и за повече кърма.

Много ви благодаря, че бяхте с мен в този гаден, срамен период

За гаден, гаден и дори ужасен е началният период-спор няма,но няма нищо срамно.Почти всяка жена минава през този период.Аз не си спомням вече всичко,но помня че постоянно бях в кофти настроение и все някой  ми беше крив.Хем се изнервях,когато Виктор ревеше,хем не исках никой да го пипа (да не ми го вземат,все едно че има къде да отидат),но имах безброй страхове и притеснения.Тогава свекърва ми беше при нас и май тя си го отнесе  Но пък сега помага много и всичко е забравено.
И при теб ще мине и ще изгрее слънце и то от раз.Дори ще видиш след третият месец на Симона всичко ще се промени коренно.Аз като си спомня колко неща бях чела преди да родя и после хоп,пълен блокаж в началото,елементарни неща -но не ми идваха на ум.Бях супер неуверена и мислех,че всеки би се справил по добре от мен и че имам идеалното дете,но съм най-ужасната майка.Незнам защо съм си пълнила главата с глупости,може би защото всички други около мен обръщаха внимание само на грешките или по -точно на нещата които не са както трябва.А никой не ме укоражаваше.САМО тук във форума получих най-ценните съвети за кърменето иначе сигурно щях да се откажа.Затова пиши,споделяй ,много по лесно е когато знаеш ,че не си единсвената в подобна ситуация.
Чудесно е ,че мъжът ти е бил с вас.Ако може по-често да е покрай вас ще ви е много по-лесно и на теб и на бебка.Ти като си по-спокойна и на нея се отразява веднага.
Опитай се да не се притесняваш или поне доколкото е възможно ,всичко което е ви се случва се случва на всяко семейство с новородено вързопче  .От тук нататък тя винаги ще има най-голям нужда от теб и аз съм сигурна ,че ще си много повече от добра майка.За Симона ти ще си идеалната майка.Толкова чакано бебе,толкова обичано и желано.Сигурна съм,че ще бъдеш една чудесна и любяща майка!

Angel4e,

малко късно се включвам, но и ние сме болни.
Уау - 5-6 наакани пампи - страхотна си! Направо си номер едно. Не го пиша ей така, честно! Браво, момиче. Продължавай все така и за в бъдеще да я храниш!

Ако искаш се съгласи с педиатъра, че Симона няма колики, но има УЖАСНИ газове хаха
Според мен детето си има колики. На много мои познати децата от родилния дом са с колики. Пикът е към 4-6 седмица. Картинката може да се допълни, ако има и рефлукс - тогава спането е само върху родителя, който седи

Един съвет ще си позволя за коликите или какво при нас работеше (при всеки е различно) - бях напълнила един чорап с ориз. Загрявах в микровълновата на 15 сек (като цяло внимавай да не го притоплиш!) и докато кърмех слагах чорапа на леглото й. Така като я сложа обратно - мястото е топло + го слагах с кърпа до Леа и тя спеше гушната с чорапа 
Ако нямам чорап на момента, след като се успи я слагах на мястото, където съм я кърмела - винаги е топло и ходех да топля чорапа

За акането - всички новородени акат, все едно пада грамотевица  Много са готини!

И моето мнение е, че се чувстваш като една нормална новородила жена. Мен кърменето много ме успокояваше. Дано и при теб е така. Аз бях сама след 7-ми ден. Излизах задължително всеки ден. Ти излизаш ли? Ако не - кани си гости. Сериозно - деня минава по-бързо и неусетно, когато някой дойде или ти излезеш.

Имаш ли възглавница за кърмене?

Пренебрегнах ви, като казах, че съм по-добре благодарение на компанията на таткото. Със сигурност нямаше да се справя без подкрепата ви. Много сте ценни!Благодаря!

matsinka, специални благодарности! Друго е да го чуеш от познат.
Anichka, от 8-мия ден излизаме, само така се чувствам човек. Възглавница нямам, а и с това давене такива чупки правя, че ми е излишна.
Доктора даде Еспумизан, чакам резултат.малката е залепнала за мен, но поне се наспах.

Всеки ден се каня да пиша, но всеки ден се случват различни неща. Такава въртележка е, а навремето мразех да не планирам предварително всичко.  Проблемът ни с давенето изчезна или по-скоро тя се научи да се контролира, но все още тече силно кърмата и тя се задъхва и си прави сама почивки. Само че не наддава достатъчно и спря и да ака-от 6 памперса, сега е само един на денонощие. Отдавам го на Еспумизана, затова го спрях. А акк не наддава като всички забелязваме бузите и и дрешки, които бях прибрала за големи взеха да стават! Тук, в близък град има един "митичен" фармацефт, който приготвя много тайна чудодейна напитка против колики. Та, ходихме вчера да си вземем и ние. Забелязвам разлика, но още си я боли, милата, а и акането не се е засилило.
Ходим на разходки всеки ден, а докато времето беше по-хладно много обикаляхме. Купих си слинг, но въпреки че с мъжа ми сформираме екип при всяко слагане нещо не ни се получава-Симонка е в малко странна поза, не ми харесва, че главичката и се извърта леко нагоре докато тялото е обърнато към моето.
Нямам търпение да порасне, че ми е толкова крехка сега.

Хехе, ще порасне, няма да разбереш как! Колко е наддала, за да смятат докторите, че не е в граници? Колкото до акането, може и да попрескочи дори някой ден, така казват сега педиатрите за кърмените деца. Усвоявали всичко, а по това, че чишкат достатъчно, съдят, че се храни нормално. Нарочно ли искаш слинг или нямаш възможност за количка? Ние имахме много стълби и се мъчех с разни цедилки и кенгурута, но така и не можах да свикна с тях. Оставих количката у едни съседи за да не завися от никого, когато излизам на разходка.
Пожелавам да мине коремчето на Симонка, за да спите и двете достатъчно.