Princess_of_the_Dawn,  вече ми е интересно.
svekarva, същия педиатър, още си го търпя. Съгласна съм че не може да спи като голям човек, ама толкова на често будене  с ритане, напъване и реване трябва да има причина. Аз се страхувам че съм по-темпераментна(таткото ни е супер спокоен тип) и това може да се отрази на характера и. Държа се на положение, станала съм по-кротка и разумна от както гледам Мони.
"ако детето лази, по- късно прохожда" има логика, детето няма нужда да се учи да върви така или иначе си стига нещата които му трябват. Но моето хем няма логика, хем ме обърква-да и вържа краката за да не тръгне, а да проговори преди това?
Забравих да споделя, че вчера мазахме дрехите с авокадо. Дадох и едно парче и зачаках да прояде като голям човек, но тя го поблъска в земята, отгризна 2 парчета, едното го изплю, а другото глътна. Смятам да продължавам да и предлагам парчета, за да не си помисли че храната е само в пюриран или течен вид.

Тез лекари ме изумяват.Племенника пълзеше като стрела, но проходи на 10 месеца.Едното няма общо с другото, а за говоренето, ми сега е на  годинка и десет месеца и постоянно приказва.Да половината неща не му ги разбираме ама се ядосва и си приказва там нещо си.Има си думички детето и си ги казва разбираме се с него

Всяко дете е строго индивидуално.Аз например видях негатива на ранното прохождане, крачетата му не бяха подготвени и се изкривиха от тежестта, макар че са му давали вигантол и е излизал на слънце.Е сега се оправиха пу пу, но си е притеснение.

Маги, не си разбрала, тая глупост за ходенето и говоренето е от роднина, не на лекар. И мен само това ме притеснява-крачетата.

Абе има такава приказка ,ама е глупава според мен .
На мен пък все ми казват ,че момчетата по бавно се развивали и по късноо проговаряли

На мен ми е глупаво да плашиш майката, вместо да и похвалиш детенцето.

fiibi_bg, верно е, ама по- добре си живеят .
Според мен, тези приказки имат за цел да успокояват майката, да няма големи очаквания за дете - вундеркинд. Моите момци проходиха точно на рожденните си дни, като се запътиха да посрещат гостите. Единият с абсолютно прави крака, вторият с толкова криви, че все гледах да го напъхам в количката, та да не се забелязва. При рахит има вероятност краката да станат Х- образни, но не винаги. Ако детето има мераци да ходи, никой не може да го спре, както и никой не може да го накара да ходи или говори . Няма нормално непроходило или непроговорило дете, спокойно.

Angel4e, честити 6 месеца на Симона! Да ви е жива и здрава преди всичко! Както чета добре се забавлявате и всеки ден при вас има нещо ново! За коментарите от роднини (понякога има такива и от приятели) трябва просто да не обръщаш внимание! За съжаление не всички хора са достатъчно съобразителни и не знаят кога трябва да си замълчат. Мони е страхотна! Не се притеснявай за крачетата! Всичко ще е наред!

Не съм разбрала да.

Детето се развива страхотни, а е красавица от класа, като погледне с тези очи прекрасна е малката Симона

Фийбс, има известно забавяне, аз сравнявам Стефан и Марта, родени са през седмица две.Ами какво да ти кажа, Марта си прави изречения, Стефи казва думички, но си бърбаросва нещо си.За това пък тича като шугав от преди Мартето.Строго индивидуално е и ще видиш колко бързо ще започне да попива твоето момче

Angel4e вашата Симона си се развива много добре ,даже май по бързичко.Радвай й се и хич не слушай бабешките приказки.То всъщност приказката е,че като проходи и си застъпва приказките ,но няма реални доказателства за това.Ето моя племенник на година и четири месеца чак проходи ,ама и с приказките не е много напред.
Маги ,Свекърва аз вече съм психически готова за мъжкото изоставане.Като прибавя и че е недоносен - голямо търпение ще ми трябва

Е, моя като е доносен, че... късно проходи (по хорските стандарти, за мен си беше ок - година и един месец, че и нещо отгоре), проговори по-сериозно чак като тръгна на градина - на две години и половина. Ама аз си имам обяснение за всичко - не му се вървеше, защото беше по-лесно да пълзи и така си решаваше проблемите с достигане навсякъде, нямаше нужда да се мори. За говоренето - че защо да говори, като повечето време беше с мама си и тя му разбираше всичко и без думи. Та определено всичко си зависи от детето и характера му и правила в тази работа няма.
Ангелче, може и застояването в къщи да ви влияе зле. Ако е свикнала да излиза, сега зимата като не може толкова навън, може да й се отразява. Това забелязах при моето дете през последните две седмици. Уж всичко ни беше наред, обаче тотално забъркахме нощния сън и никакъв го нямаше. Другото, за което мисля, че си права е преживяването на нещата от деня и новите постижения. Дори и положителни като преживяване, при децата те водят до превъзбуда и ги напрягат. Не е задължително да се е случило нещо лошо, дори положителното е стрес, защото е ново. Единствено, не мога да се сетя в момента, това не се ли случваше на по-късна възраст.

Кой казва кога ТРЯБВА да проходят, пропълзят, проговорят. Няма рано, късно, когато детето пожелае -тогава. И през ум не ми е минало че детето ми ще  е вундеркинд, за мен вундеркинд е друго. Дори повече се притеснявам от ранното сядане и пълзене, отколкото гордея. И от мен да знаете (въпреки, че и аз не винаги го спазвам)- не сравнявайте децата си с другите. Всяко яде различно количество, спи различно,като време и спокойствие, постига различни неща по различно време. Няма калъп за деца, нито калъп за момичета и отделен за момчета.
svetli, не се бях сещала за излизането, да, през септември и октомври мерихме улиците по 8-10 часа на ден и изведнъж ги намалихме на 2. Със сигурност една от причините може да са емоциите, не само непознатите лица видяни през деня, но и смеха, радостта от успеха при сядане, изправяне...Децата тренират денонощно. Наскоро осъзнах това и си обясних защо Симона 3 месеца дори насън се опитва да се обърне по корем . Понякога преди да се събуди се обръща,вдига глава и отваря очи , едва тогава се събужда. Но сега не виждам да тренира сядане, вярно  мята ръце на сън, говори си ( тя вече доста бърбори "бля-бля" или "аааа".

Пълзенето си е съвсем нормален процес, дори е хубаво да се мине и през този период. Казват, че това е естествения преход от лежане към ходене и си е съвсем логично. Тялото се подготвя и заяква по естествен път за изправяне. Ели пълзеше дълго, като буболечка беше из къщи поне 4 месеца, не помня точно вече. Проходи съвсем неочаквано, и без признаци, на годинка и 2 седмици. Като за всяко нещо, има и по-рано проходили, и по-късно. Голяма работа Дойде ли мерака за ходене, свекърва правилно е казала, няма отърване.

А за неспокойния сън какво да кажа, не знам. Ели и сега спи така. Стигнах до извода, че просто е много впечатлителна и емоционална. Аз съм такава, баща й - по-спокоен. Става, сяда, ляга, бълнува, тропа с крака, пляска с ръце - всичко това насън. Проплаква, пропищява - това вече не знам от зъбите ли е, или от емоциите. Та, надявам се да отмине към третата годинка, че да поспим малко

Има страхотни очи Симона, прекрасна е! Да ви е жива и здрава!

Извинявам се, че така се включих в темата ти, като не се засичаме по принцип другаде, но прочетенето ме провокира

sunray, в темата може да се включва всеки, иначе нямаше да я имам. Това че не ме засичаш, не означава че аз не те засичам и не те знам
По-скоро, без да искам, засегнах темата за емоционалното състояние на майката и за това , че майките си имат достатъчно грижи и притеснения, за да ги хвърлят в размисъл и околните. Аз, вече казах, че съм много темпераментна и нищо не може да мине покрай ушите ми незабелязано. Затова и често казвам кой какво ми казал и какво направил, с което ме е обидил, наранил или притеснил. Но темата е на Монката и трябва да бъде по-весела, затова повече няма да пиша такива неща.
Мерси!

Не мога да ти опиша колко ми е сладка Симона, пупу да не я уручасам
с това шкембенце хехе, и как се е изправила на татето.
Наистина децата не могат да се сравняват едно с друго, Изабел е с 4-ри дни по малка и още не си яде крачето, няма изгледи и да си дигне скоро шкембето и да пролази, па ще видим
доколкото разбрах някои неща докато се усетиш и ги има.

Какво каза хомеопата

цунки и гушки от нас

Ами, смукането на палеца на крака си стана от веднъж, пълзенето си го тренираше отдавна, а изправянето на крака също сама се надигна и ни го показа. Много вероятно шкембенцето на Изабел да и пречи, тя доста похапва, а и Симона не бива да бъде мерило за никого.
Сега, хомеопата-тя е лекар, учил в щатите ( убийте ме, с други очи гледам на всичко произведено извън България), та затова имах големи надежди, че ще си полафим с нея. Симона и хареса, и Симона я хареса. Първо я притесни това че ака рядко, смята че с "нормално" захранване акането ще се регулира. Сестрата ме посъветва какво да направя със захранването-да давам на обяд зеленчуково пюре, с масло и кърма и за следобедна закуска каша или кисел с плод или само плод, без кърмене. Нощните ревове не трябва да успокоявам с кърмене, трябва да бъда по-твърда, така се развалял режима и коремчето и било непрекъснато пълно. Тази вечер ще пробвам да я оставя да поплаче или ще и дам вода, обаче не обещавам че ще издържа дълго, ако плаче. Изписа 3 вида хапченца, като едното се дава веднъж седмично, то е за чувствителността , другото е популярната chamomila за успокоение, дори на венците и третото забравих, не съм ги взела, че тук ги доставят по поръчка и ще ги взема следобед.
А тя вече втора нощ спи сравнително спокойно, пак мънка, плаче на третия час след заспиването, но по мои сънени спомени не се буди по 100, а по около 2-3 пъти нощем.