И пак ще се върна към началото на нощния рев-започна когато започнахме отказване на залъгалката (между другото не я иска вече изобщо). Тогава почнах да компенсирам залъгалката с гърда, преместихме леглото и, махнахме решетката и накрая я взехме при нас. За пореден път се замислям, че това я кара да се буди. И лекарката така каза-свикнала е да го има и се буди да си го иска. Много жестоко и трудно ми се вижда да и отказвам да суче. Наговорихме се с мъжа ми, довечера ще пробваме.

Ангелче, пожелавам ти търпение и постоянство в огромни количества, за да успееш в начинанието, което си си възложила! Аз не бих се пробвала даже, защото ми звучи наистина много сложно.    Може пък наистина това да е решението за вас! Успех!

angel4e , верно, че коремчето трябва да си почива, но няма гаранция, че ще спи по- спокойно. Моите деца не съм ги хранила нощем почти от излизане от болницата, защото наддаваха нормално. Обаче се будеха през нощта, малкият до 2 годинки. Това, че някои деца са по- нервни, не се дължи само на сегашното поведение на майката и бащата, много зависи как е минала бременността, пък и от темперамента на родителите, или Бог знае от какво. Като спрете нощното хранене, да не вземе пак да наддава малко и отново да се чудиш какво да я правиш. Ако тя не иска да яде каши, пюрета и други храни, ако по принцип е злояда /има си такива деца/, пак ти се усложнява работата. Дано нещата потръгнат! И аз като svetli ти пожелавам търпение постоянство и успех!

Олеее, как ме обезкуражихте...Поне винаги имам друг вариант, ако не стане, продължаваме по старому.

напрпотив! Не искаме да се отказваш, ако не стане от първия път. Всяка промяна е трудна, но щом е за добро, трябва да се опита. Просто го карай стъпка по стъпка и ще успееш, сигурна съм!

Ангелче,отдавна не бях навестявала темата ви,но с удоволствие и интерес изчетох последните ви постижения и терзания.
Симона е прекрасно човече!Като я гледам по снимките ме хваща мерака,да искам пак едно такова малко същество.
За буденето съвет ми е трудно да дам,и само ще споделя опит.Дари никога не е спала по цяла нощ,но и аз като теб правех разлика кога се е будило детето 2-3 пъти за да суче и кога 100 пъти.Тя наддаваше на долната граница и не исках да спирам нощното кърмене,а и не поддържам тезата,че стомаха трябва да почива.

Ако успееш да я отучиш да се успокоява с гърдата,ще е голяма полза за теб,защото покрай зъбите със сигурност,ще търси гърдата по-често,а мен това ме докарва до лудост.Сега да можех да я науча на залъгалка,щях да приема всичките й негативи,за сметка на изпилените нерви.

За ароматерапията съм любопитна,ако има какво да споделиш.Аз бях чела,преди раждането и бях си накупила разни масла.Имам спомен,че не се препоръчваше употребата при малки деца,но не помня каква беше възрастовата граница.

И последно,относно сравняването на децата.Слагането на норма има за цел(според мен),да се открие аномалията в развитието,а не да го пришпорва.Няма значение дали детето първо ще проходи или първо ще проговори,но е важно да се следи дали няма цялостно забавяне/изоставане в развитието.
Една майка на дете с проблеми,скоро ми каза,че се е научила да разбира детето си,което не говори.Но това,че е приела липсата на говор за нормална,само е забавило диагностиката и лечението,и може би е задълбочило проблема.

angel4e, аз мисля, че прекалено много се шашкаш за някои неща. Напълно нормално е след 5-6 ти месец за някои бебета да могат да сядат, да пълзят, развиват се по-бързо. Като при всички е индивидуално, някои по-рано, други по-късно. Може би зависи и от тежеста на бебчето, от самата му гъвкавост, темперамент. А нормите за тези неща, които ги пишат е според мен по-скоро като насока наистина за аномалиите, както dodo23 е писала. Съветът като цяло е да не се насилват преди 6-тия месец заради гръбначето, но ако детето може да сяда преди това, значи гръбначето му е достатъчно заякнало, иначе как ще сяда само. Вероника правеше с опити за седеж в 5ти месец, крачетата си лапаше още от тогава, даже на консултацията така седеше в мен без да е облегната и не ми казаха, че й е рано. Пък вече когато си сядаше стабилно, тя си го показа сама, че е готова. Същото и с пълзенето, обръщането (при нас активните опити започнаха през 6-тия месец и в 7мия вече ги усъвършенства)  Според мен не трябва да се притесняваш, а да се радваш на постиженията на тази малка красавица. Особено, че щом наблюдаващият ви педиатър не е видял нещо нередно. А крачетата й изглеждат много стабилни, така че сигурно и ще проходи по-рано.

За нощните събуждания, едва ли мога да те посъветвам с нещо, което не е вече казано, но май наистина всичко започна когато отказахте залъгалката, а може и просто съвпадение да е било, знаем ли. Но, ако през нощта те ползва за биберона, а не суче, тогава май наистина ще се окаже залъгалката. Иначе и   аз като dodo23, ако трябва да избирам между биберонстване на гърда и залъгалка, бих избрала второто. При нас, когато усещах преди, че биберонства, я махам от гърдата и може би това е помогнало да отвикне още като беше малка, и сега не го прави. През нощта се събужда 2 пъти, възвърна си едното нощно хранене след 5-тия месец, но ми казаха, че тъй като е по-голяма вече, а и кърмя на поискване най-вероятно си има нужда от тези хранения и аз продължавам. А освен това и ние сме на почти долната граница на наддаване, тъй като се роди по-малка (в 6ти месец тежеше 6800) и също не мисля, че стомаха трябва да почива вечер, когато бебето е на поискване, тъй като то ще знае дали е гладно или не.

И аз стискам палци да потръгнат нещата скоро и да си по-спокойна!  

Сега се сетих: За сиропчетата за успокоение, моята зълва (на мъж сестра, незнам дали зълва се казва) второто й детенце от малко беше много буйно, казваха, че е хипер активно и какви ли не хомеопатични сиропи за успокоение му даваха и нищо не помогна. Кротна се що годе когато стана на около 3 годинки. Просто си е такова детенцето, по-активно и темпераментно, също вечер се събуждаше по-често. Тя все го оставяше да си изразходва енергията, докато се умори. Но при вас пък може да помогнат, дано.

Извинявай, че малко дълъг ми стана поста, но от няколко дни се канех да пиша и сега всичко наведнъж.

Първата нощ мина! Тя се събуди доста по-късно, т.е. спа 4 часа и след като ревна я лъгахме 1 час с вода и залъгалки, но не ги искаше, задрямваше и после наново. Оф, сега като го пиша имам чувството че съм най-ужасната майка. В крайна сметка тя се разбуди и му удари един лаф час и половина, като по нищо не личеше че преди малко е ревала за ядене(нали уж такова иска). Ние сме задрямали, явно и тя и  в 4 се размрънка леко, видях че са минали 8 часа от последното ядене и и дадох. После в 7 нова порция и ...супер. Така си беше, така ме устройва, така е нормално. Нямаше да го правя ако не бях убедена, че Симона просто иска да дъвче нещо и това е само и единствено гърдата ми. И тази нощ тя ми показа, че не е гладна. продължавайте да стискате палци още 3-4 дни. Благодаря за подкрепата!
svekarva, просто си мислех че няма къде да иде, освен да стане и ти като ми каза че може и да не стане а може и проблемът да си остане бях готова да се откажа без бой.

Ангелче, чак сега успявам да стигна до твоята тема.
Според мен Мона е била в период на скок на растежа. Прочети пак тук: http://www.biberonbg.com/info/plach.htm

Това, което чета от написаното от теб е, че ти даваш миксирани сигнали на детето и го обьркваш. Аз действах като теб, докато педиатьра не ме изслуша какво правим и ми зададе няколко вьпроса.
Значи започвам - моля те спри да си мислиш, че ти си лоша майка. Ти си НАЙ-НАЙ-ДОБРАТА за Мони!
След това - когато решиш да правиш каквито и да е промени в навиците на детето, трябва да си сигурна, че то е здраво, че няма да ходите на ваканция и тн.
Трябва да си последователна и тьрпелива!
Трябва да решиш дали ще спреш да кьрмиш Мони през нощта. Сериозно.
Какво се случва сега - значи детето ляга, по някое време се буди - давате му вода (това я разбужда в момента, защото тя не е свикнала да заспива с вода, а с гьрда), след това я носите, след това спи, след това, ако е минало определено време - даваш кьрма.
Та вьпроса, който моя педиатьр ме попита - знае ли детето кога колко е часа, че да очаква, че сега ще го носят, дават му гьрда, дават му вода?
Значи ако искаш да спреш кьрменето през ноща - значи НЕ даваш изобщо кьрма до сутринта. Зная, че е супер крайно, но или даваш или не. Това има своите негативни страни - застой в наддаването на детето, както и е вьзможно да направиш мастит или запушен канал (хубаво е да се цедиш), може и малко да ти понамалее кьрмата.
Ако ще даваш вода - даваш вода само.
Ако ще носиш - носиш само.
И нещата не се случват веднага. Пьрвите 3-4 дни са по-тежки, но има промяна след 2-3-4 седмици.
Предлагат да се започва в петьк метода на плаченето, за да може и двамата родители да не са наработа през уикенда...

За оставянето да плаче. Има доста изписано по вьпроса. Но да спомена няколко важни неща:
- метода на плаченето е успешен, но всеки пьт след боледуване или ходене на почивка трябва да се приложи отново....
- ако оставш детето да плаче, винаги го прави по 1-2 минути отначало, като увеличаваш времето с дните.
-децата спят и плачат! Вдигаш само, ако си на 100% сигурна, че детето е будно - седнало е, изправило се е и плаче неутешимо.
- пробваш да научиш детето да се успокоява и заспива сама. Да, мама и татко са тук, ако тя има нужда от Вас, но трябва и сама.

Ние винаги сме при Леа, не сме я оставяли еи така да плаче сама в тьмното, но не я вдигаме, ако е сьнена. Тя като види мьжа ми, че влиза в стаята й и направо ляга сама. Влади я тупа по дупето и шхххьтка. Имаме и машинка за бял шум.  Ако е напишкана иска да я сменим. Не понася да е мокра.  Тогава трябва да я вдигнем, сменим и после я носим, за да се успи.

Няколко помощници, за да може детето да се успокоява само.
Едни го правят с играчка, други с одеалце. Препорьчват играчката/одеалцето да е между теб и детето, докато го кьрмиш, за да свикне то с него и да мирише на мама. Хубаво  е да е единствената играчка/предмет в леглото при детето.
Може след изпиране на чаршафите на Мони да легнеш да я кьрмиш вьрху тях, за да миришат пак на мама.
Бял шум.
Говорене през деня как ще протече нощта (мисля, че това е рано за Вас).

Но като цяло - всяко дете е индивидуално. Навици се сьздават, но не е лесно. Всичко обаче се обрьща скорострелостно ако детето е болно, на чуждо място, никнат му зьби...Повечето родители, с които сьм говорила с неспящи деца казват, че около 2-та годинка просто започват да спят. При някои става кьм 3-тата. Вече на 4 не можеш да ги сьбудиш сутрин...


Успех и просто прави това, което усетиш за правилно и работи за теб и Мони!

Днес бързах да пиша да даваме компютъра на ремонт.
Благодаря , dodo23! За ароматерапията много чета, но нямам под ръка специалист и нямам смелост да започна сама, само с информация от нета и списания. Могат да се ползват масла, дори от най-малките, но само определени, само в малки количества и само по няколко дни в седмицата. Има масла за безсъние (лавандула), колики, респираторни проблеми. Може да се капва върху възглавничката една капка, да се слага във лампа-изпарител, да се слага във водата за къпане. Аз все се каня да капна капка лавандула в един метален съд, пълен с вода, който стои на радиатора за да овлажнява въздуха в стаята.
Трябва да се внимава с количеството, а освен това може някое бебе да е алергично, затова трябва съвсем малко да се сложи за по-кратко като за начало.
Има масла които пазят от простуда, което също  е много примамващо. Но не смея без специалист или ми трябва още време да узрея за това.
Има готови козметични продукти с масла-например Weleda имаше пяна за вана, която успокоявала детето от натрупаните емоции през деня. Там вече може да се прилага направо, според етикета, защото производителя си е сложил необходимото количество.
Princess_of_the_Dawn, шашкам се, знам! Не ми прилича на хиперактивно детето още, но пък сиропа успокои съня и без да я променя денем. От днес не го давам, ще видим. Затова прибягнах до хомеопатията, за да не я тровя(макар да е наполовина билков и да не води до пристрастяване).
"Успех и просто прави това, което усетиш за правилно и работи за теб и Мони!"
най-ми е лесно да и давам сиропа, да се буди само по 4-5 пъти, да спи при нас, да я приспивам на гърда(супер бързо и безшумно е) , но нещо ме кара да мисля за бъдещето и да се плаша от мисълта че 2-3 години ще спя изпъната като лък, с ръка под главата, изкривен врат на ръба на леглото. Иначе срещнах  мнения, че децата сами се отказват от нощното хранене, но при някой е на 9-тия месец, при други на 2-рата година. И все пак, не искам да и  спирам храната, просто вярвам че тя не при всяко събуждане иска храна.

Angel4e,за мои срам не съм писала в темичката ти от бременлийският период и Мони когато се роди ,ама..гана забравана.  Симона е страхотна,толкова красива и с тези очи в които да потънеш,добре че сте повече майки на моми,та да си ви заплюя за снаха.
За буденето нощем,представям си колко ти е тежко,не само това че това води до твоето изтощение,но и самото бебенце.
Аз съвет за това не мога да ти дам,защото Алекс се отказа от нощното хранене някъде на 3 месеца,но и кърмата ми беше до там и реших да го залъжа с малко водичка няколко нощи,вместо да го тъпча с изкуствена храна нощем. Получи се ,след седмица Алекс се научи да спи от 10 вечерта до 8 сутринта. Има бебенца които лесно се отказват,има и такива които ядът и се будят нощем до 2 годишна възраст.Това не трябва да те обезкуражава,а когато се събуди пробвала ли си да дадеш залъгалка и ако се унесе да я махнеш? Сега покрай зъбите,особено вечер сме хипер активни,а нощем се будим от време на време и дам ли биба за 5-10 мин се успокоява и лекичко я измъквам от устата му.
Изобщо не трябва да си мислиш че си лоша майка,ти си най-добрата майка за Симона,единствената и незаменима. И даже и да имаш някакви колебания,трябва да повярваш в себе си и да се водиш по Мони.
Аз бях изпаднала в такава депресия след раждането,що рев изревах,кого ли не слушах за съвети,(сега като се замисля някои от тях доста грешни),но лека полека това отмина за месец и сега има много неща с които не съм съгласна с педиатърката ни и сама решавам дали да се съобразя или не.( Доста често с момичетата тук в форума се съветвам).
Симона има невероятни успехи,сега като се замисля Алекс,нито си лапа крачетата ( а сме с 10-15 дни по-малки от вас),нито се изправя сам,нито прави опити за лазене,но и на това ще му дойде времето.
Стискам палци всичко да се регулира,ти да си по-спокойна и да вярваш повече в себе си.

ellimink, и аз не пиша по другите теми, но пък ги следя всички.
С малката се разбрахме (май) с 2 думи/за 2 дни. Разбрах как боли сърце. Втората нощ беше гадничка, тя си поплака повечко, но вече 2 нощи само мрънка по едно и също време , около 12, аз я взимам в нашето легло, хващам я за ръчичките и тя си спинка. Разбужда се около 3, с мрънкане само, тогава и давам да суче -не ми харесва мисълта да и спра цялото нощно ядене, и в 6 пак суче.
Опитвам се да и създам режим, досега съм опитвала но не съм била настоятелна, така мисля че ще подпомогна спокойния нощен сън. Тя пак си прави каквото иска, спи предимно предиобяд , после отказва да заспи целия следобед  и към 18, час и половина преди нощното приспиване задрямва. От там всичко с нощното приспиване се обърква, но мисля че ще се оправя, щом така лесно се справих с буденето.
Аз съм най-добрата майка за Мони, обаче съм такава шматка, пъзла, лесно се впечатлявам, вярвам, лесно се разстройвам и като се объркам, полудявам. Слушам всички наполовина, взимам по 1% от всеки съвет и накрая се получава една каша.

Хехехе, не си мисли, че само ти си така - да взимаш по 1% и после да се объркваш. Аз пиша. Когато човек пише - мисли и има по- голяма яснота. После се мъча да спазвам това, което съм написала. Ти си изцяло отдадена на Мона, аз бях по- голям егоист и мислех и за моето и за на мъжа ми спокойствие. Не съжалявам, ако тепърва ми предстоеше да гледам дете, пак така бих действала - спане в отделна стая и твърд режим /с изключения, както казва Аничка в определени моменти/. Децата са щастливи, когато майката е щастлива., аз съм стигнала до този извод.  . Каквото и да направиш, ако смяташ, че те прави спокойна и доволна, то е добро и за малката красавица.

svekarva, не можах да разбера това за писането.
Съгласна съм, че щастлива мама, щастливо бебе. Аз затова я разкарвам навсякъде, по кафета, магазини, библиотеки, гледам да поддържам стария начин на живот, да се срещам с хора, но никога  без нея. Един театър гледах преди месеци, много хубав беше, но аз не бях щастлива, гледах повече телефона, отколкото сцената.
Отваряш друга тема, на мнение съм, че когато си строг, детенце ти го връща един ден, дали с отношение или  бели. И прекаленото угаждане не ми харесва и там имам наблюдения, че не се получава възпитание. Въобще темата за поведението на майката и как то се отразява върху поведението на детето ми е болна. Виждам много примери около себе си и сякаш съм повярвала на "привързаното родителство"-че детето ставало по-самостоятелно, има по-голямо самочувствие, става по-амбициозно.
Този тормоз на малката беше нещо, което ама хич не ми е в природата, на моменти си мислех че малката може да усети колко съм неуверена и да се противопостави още повече.

За писането: Пиша какво искам да направя, като съм взела този 1% от различни идеи - обединявам ги в моята идея . Не ми са само в главата, а и на хартия. Обикновено човек обмисля повече, когато пише, освен това няма как да го забрави.
За притесненията ти относно поведението на майката не искам да давам съвет. Моето мнение в случая е по- различно, както сме различни и всички хора. Децата са родени с характер, докато са малки, можеш да оказваш някакво влияние върху тях, в смисъл ако искат да ти подражават. После, като станат на 13- 14, има по- силни фактори и край с твоите възгледи и схващания  , освен ако не са същите като на техния свят. Братя и сестри, дори еднояйчни близнаци са различни и макар гледани /аз избягвам думата възпитание/ по един и същ начин. Май е верна приказката - прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Чакай още малко, все още връзката ви е много силна и хормонално и от инстинкта ти на майка. С времето нещата ще си дойдат на място, ще можеш спокойно да гледаш театър и да вършиш всичко, без да си нещастна, че Симона не е с теб.