Ох,че е сладка.И тези големи очи как изразително гледат.Пу пу .
Честити ви първи момичешки аксесоари ,да се киприте редовно с тях и да изглаждате все така неотразимо.
Така се кефя като чета колко е подвижна Мони и какви стремежи има бързо бързо да превзема света.
Пожелавам й да е все така устремена напред

Princess_of_the_Dawn, не мога да определя какъв е цвета на очите и, май започнаха да посивяват. Аз съм с кафяви, а баща и със зелени, затова мисля че ще вземе очите на дядо си(на който е кръстена) и ще станат сини. Малко е кривогледа, но според педиатъра трябва да изчакаме до 6-ти месец и ако не са се оправили тогава се предприемат мерки. Аз четох, че някой педиатри твърдят, че трябва да се изчака дори до годинка. Но всичко е поправимо.
svekarva, благодаря за включването!
Bibsi8792, ако баща и седне до нея с гръб тя започва да му дърпа панталона. Много си го обича и  с интерес го наблюдава.
fiibi_bg, май е нетърпелива като майка си.

Леле, angel4e, пишехме заедно в темите на бременилките (не знам дали има такава дума или си я измислих ), а аз досега не съм имала време да погледна как расте твоето малко ангелче! Да ти е жива и здрава, вече ще ви чета повече и ...абе, ти знаеш ли, че има страааашни очи !

angel4e, сега наваксах с нещата покрай теб и Симонка. Съжалявам, че навреме не съм чела, когато си имала чуденки относно заспиването на гърда и прочее. Все пак, ако имаш нужда, насреща съм.
Иначе Монка я гледам във ФБ и забелязах колко е пораснала и хубава. 

Много е сладка Симона, много хубави и изразителни очички и изобщо не съм забелязла че е кривогледа, изобщо не си личи.
Ще ги израстне, аз също като си гледам снимки като бебе съм била кривогледа (и то доста), а сега нищо ми няма, както се казва и игла в купа сено ще видя.
Гушки от нас и Весели празници

Кривогледството е нормално и много често срещано явление при бебетата. Ще й мине. И наистина по снимките не си личи. И аз не бях забелязала.

Много Весели Празници на екзотичната сладурка Симона и родителите й 

Честито Рождество Христово! Бъдете живи и здрави!

Леле каква сладуранка- бузанка!
Приказна е с тези огромни очи - да я нацелуваш от нас!
Зас тола за хранене не мога да давам особен акъл, защото нашият се ползва толкова рядко, че можеше и без него да минем, но здраве да е, поне опитахме.
Хич не се хареса при нас, детето не обича ограничения в действията му.
Нашият е дървен, на две се сгъва, за да стане на ниска масичка със столче и като цяло изглежда доста удобен, ако детето беше нормално и искаше да си седи в него.





Но ние по принцип и количка не обичаме, затова не сме критерий.

Весела Коледа и на вас - бъдете здрави и все така усмихнати!

Честита Коледа и от мен.Много раздост и щастие ви пожелавам!

Мона вече е на 6 месеца. Толкова дълго го чаках и съм много щастлива че се случи накрая. Естествено сега нямам търпение да стане на 7, после на 8…
Осъзнавам че с това нетърпение пропускам да се наслаждавам пълноценно на настоящето. Сега Мони е достатъчно малка и лека за разнасяне, носене, подхвърляне, мачкане, гушкане, целуване…
На консултацията за 5-ти месец се оказа че е наддала 200гр. Това много ме изненада, но шокът дойде от друга страна-педиатъра каза че детето гладува. Ние категорично не се съгласихме, та тя е толкова будна и жива, по нищо не личи да гладува. Но мъжа ми се върза и каза да пробваме да дохранваме с АМ. Голям рев ревах. Знаех че нищо трагично не се е случило, но си поревах. Мони не го одобри, купихме друго АМ, Мони не го одобри. Междувременно кърмих на всеки 2 часа. Усетих че кърмата ми се увеличи, успокоих се. Мони за 20 дни наддаде 400гр. Ама нали все трябва да ме държи в напрежение .
Вече 2 месеца се буди с плач по 100 пъти на нощ. Затова решихме и че е гладна. Като изключихме вариант глад, остана превъзбуда и зъби. Мажа ги тези венци, давам хомеопатични хапченца буди се и се буди. Вечер вече не играем, в банята няма патенца, няма смях. Буди се и се буди. Спим тримата , после спим само двете, да не би дъскорезницата на тате да я буди-не,  буди се и се буди. Накрая реших да се допитам до педиатъра. Пусна и изследвания кръв и урина-идеални. Предписа сиропче с екстракт от пасифлора за успокоение. Нещо не ми харесва това сиропче, но вместо 3мл давам 2, вместо 2 пъти давам веднъж. По-поносимо е. В понеделник съм се зарекла да я водя на хомеопат. И ще поразпитам  за ароматерапия.
Времето тук е много хубаво, по обяд никога не пада под 0 и излизаме всеки ден, но с кенгуру, защото тук чистенето на улиците от снега не е приоритет. Даже не знам ако я сложа в количката дали ще стои, а вече сме и за седнало положение, но не искам да я показвам на вятъра  поне до пролетта. Кенгуруто е идеален начин да си разхождаш детенцето през зимата.
Днес вече и постлах на земята, защото ми омръзна да мия чиниите с гръб към мивката и поне ще ми се налага по-рядко да поглеждам към нея. За първите 5 мин си удари главата 3 пъти. Сега повече боли защото е по-твърдо отколкото на дивана.
Мона вече сяда сама. Завърта дупе и сяда. Първите два пъти не повярвах и си помислих че баща и я е сложил седнала, представям си как се е ядосало детето, че не му признавам постижението. И вече прави това:


Ако пищенето нощем е възбуда заради  нови постижения, то няма край, тя преди да е осъвършенствала едното се захваща с друго.
Иначе е един миньон, не знам как изглежда на снимките, но е много мъничка, слабичка като кукла е-6,500кг, 65см.
По празниците си бяхме вкъщи, идваха ни много гости, за всеки празник различни. А на нова година усети че се планира някакъв празник и през 20мин ме привикваше.
Докато хапваше с кеф всичко от  няколко дни отказва твърда храна. Подава език и изсъсква храната върху нас. Може и да го прави защото вижда че се смеем и се мисли за забавна така.
И от нас да знаете, „Когато детето проходи по-рано, по-късно проговаря” народна мъдрост. Още ме хваща яд на глупостта на хората.
Иии, това е около нас.

Леле,леле,браво на малката куклана.Расте грациозна като мама и най-важното е будно и живо дете.Скоро някъде четох,че дебелината не е показателл за здраве ,а подвижността.Виж за бабите гънките по крачетата са най-важното нещо.
Честито ви сядане..
Дано периода на безпричинен видимо плач да отмине бързо,да откриете какво го тормози детето и да има пак игри вечер и къпане през смях.

Наистина е много сладка малка кукла!
И аз съм на мнение, че грамчетата не са важни, а самото дете като подвижност и настроение си показва дали е добре или зле. Не можах да разбера, защо мислиш, че не е от зъби нощният проблем? На нас ни отровиха живота от начало, та до последния 20ти. И нито мазане, нито хомеопатия подействаха особено. Лично не го одобрявам, защото все пак става дума за лекарство, но съм го прилагала като се видя в безизходица - Панадол. Успокоява болката при никнене на зъби. Давах му дори малко по-малка доза.
Дано скоро ви мине това притеснение, макар че вероятно друго ще го замести  Така е при майките!
И последно - грешна поговорка - моето дете и проходи късно, и проговори късно 

svetli, не съм отхвърлила нито една от възможните причини за нощното будене. Определено зъбите я тормозят, настървено хапе играчките си. Панадол дадох една вечер, никакъв ефект, в 4 сутринта реших да повторя, нещата малко се поокротиха. Педиатърът каза, че не можела да се буди от зъби всяка нощ не можах да го разбера, но не и погледна венците. Иначе и гледа гърлото, учите и гърдичките.
Изчетох много статии, допитах се до майки с подобни проблеми,
-приспивала съм я по всякакви начини, по най-нежния(на гърда) до един от най- жестоките ( да изчакам да поплаче).
-Нощем я изчаквам да се наплаче и да се успокои ако може сама -не става.
-мажа венците с гел
-внимавам с къпането, с всички занимания през деня, включително само да каже"мрън" и и обръщам внимание, за да не се чувства отхвърлена
-опитах се да се примиря, че така ще бъде, ама не мога да се съглася че се буди без причина и искам да я разбера
Мисля че преживява нещата, защото нощем си мърмори, прави физиономии, понякога дори хлипа.
Разчитам че хомеопатът ще разбере, защото той поне ще погледне по-психологически на нещата, докато педиатъра гледа само физически детето да е здраво.  
                                                                                 
Не харесвам поговорки без логика. Споделям мнението на близките относно отглеждането на децата, за да се посмеем. Жалкото е че аз все още не го приемам само от веселата страна.
Нямам търпение да се похваля че преди часове получихме така мечтаната чаша за пиене на вода Playtex. След много четене избрах тази чаша(все пак Леа на Anichka е пропила вода от нея ) и от един месец моля познати от по-големи градове да ми я купят. Те все по някакви причини не успяват и онзи ден се ядосах(на себе си) и си я поръчах от Пакостник. За да не бие път самичка, поръчах и дрешки, които са много хубави,меки и с хубави цветове. Симона като вълк захапа накрайника, така го дъвка...и в един момент разбра че и вода тече от там. Понеже не е разграфена чашата, разбрах че е изпила доста когато беше вече видимо по-празна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

Честита ви половин годинка!  Страхотна е Мони, толкова сладка на всички снимки! Браво и за многото нови постижения, сигурно е забава по цял ден.  Сега вече не можеш да се оплачеш, че нищо не се случва. Отсега нататък всеки ден ще намираш по-нещо ново, което прави малката сладуранка. Много бързо се развиват дечицата.
А дано скоро и този неспокоен период мине, наистина може да е от зъбки, все пак това е продължителен процес, а и не винаги разните му мазила помагат. Просто някои деца са по-чувствителни.

Това сигурно е онзи педиатър, който кара по старата система. Едно време изобщо не обръщаха такова внимание на никненето на зъбите. Сега и температура като вдигнат, и нослето като е пълно - все са зъбите.  Като питахме защо децата се будят по цели нощи, казваха, че какво друго да правят и къде е писано, че ще спят по цяла нощ? Общо взето много малко са бебетата, които спят, кротуват и се заиграват /и преди, и сега/. Как иначе да се обясни, че някои така и не разбират кога са изникнали зъбчетата, нима тях не ги боли? Нека не забравяме и че животът сега е по- напрегнат, майките са по- темпераментни  , татковците са по- раздразнителни....Всичко ще мине, след 2 годинки вече започват да спят, дори и в най- тежките случаи. Зимата е много тежък период, като се запролети и излизате повече, ще е много по- лесно.
Мона е голяма хубавица и много оправна и пъргава .
Аз тази приказка за връзка между ходене и говорене, не я бях чувала . Иначе зная, че колкото по- дълго крие майката, че е бременна, толкова по трудно проговаря детето /само фолклор е/ и че ако детето лази, по- късно прохожда /пак недоказан фолклор/