Аз да взема да напиша нещо, ли?
Значи, ние сме добре, и аз и Симонка. Вече 2 дни не сме си показвали носа на вън, не помня да сме се застоявали толкова. Иначе в хубавите дни излизахме, пиехме кафе, тя се запознаваше с всички посетители на заведението, после на люлки, на разходка в градската, на лафче с гаджето.
Зеленчуци и месо отказва, направо се мръщи, но плодове може да яде колкото и дам. Изправя се на стола за хранене и вече не мога да я оставя никъде, та напоследък ходим заедно до мазата за дърва за печката

Много ухилено детенце е, само мрънкосва и раздава усмивки. А, ходихме в Добрич. Тя така се притесни пак, не ме оставяше да изляза от стаята, постоянно плачеше, абе пак ми беше мъка и изкарахме само 3 дни и тате дойде да ни прибере. Все си правя планове за по-дълъг престой, но да си призная и на мен ми е едно некомфортно, пък мъжа колко ми липсва...сякаш от вчера сме гаджета.
Симона получи и много подаръци, един от които е пиано. На кутията пише че е за след 3г, ама тате не го видял. Тя го удря с ръце, стъпва отгоре му, обича да го събаря на земята и се радва когато падне.
И понеже пак нямам вдъхновение да пиша, със сигурност съм забравила нещо важно или поне смешно.
А, сетих се, Стийм Мопа дойде-не прави чудеса, но ми се струва идеален за къща с дете, защото убива микробите по пода, нещо което стирката със сигурност не прави и факта че чистиш без препарати предпазва от алергии. Изчисти повърнато от Мона на дивана и напишкано от килима.
Пускам 3 снимки да се посмеете.



Когато види компютъра включен се повдига на масата, за да не изпусне нещо.
Ха-ха, сега видях че е с различни чорапи. Докато я слагах да спи, тя изритала единия си чорап и аз така и не го намерих, та в бързината и сложих друг и цял ден ходи така.