Набързо да ви разкажа за каналчето-така и не отидох на лекар. Когато забелязах бялата точица отидох при личната,тя ме стисна и започна да хвърчи навсякъде и възкликна "идеално, ей така трябва да е ", аз и викам"ами бялата точица", тя -нищо. Мислех в Добрич да посетя мамолог, но се оказа че вече нямало, а и единственото оплакване-придърпваща болчица в гърдата след кърмене изчезна. Няма нищо друго! Масажи под душа правех,дори киснах в подсолена вода, все тази гърда предлагах на бебето и точицата си стои. Мъжа ми каза че не му прилича на тапичка която може да се отпуши,а на бяло петно.
Питката-Никога не правете това у дома си! За мен беше кошмарно, за малката не чак толкова. Имахме 8 "орисници". С влизането ни всички скочиха над детето ми и започната да му бърборят, започнаха да си го подават, две от тях дори се скараха коя да я поноси първа(майка ми и баба ми), дадоха я на едногодишната и братовчедка да я "гушне" за снимка...Когато бебето се поизнерви заваляха въпроси:кога яде, кога спа, кога и сменя памперса и хайде да я кърмя. Влизам в спалнята и след мен "орисниците" с тиха стъпка идват да видят бебето как яде, след това започват да си говорят и когато бебето (което е свикнало да яде на тишина) се разсее и спре яденето те започнат да се надприказват на висок глас. После отиваме в стаята, в която е масата и историята се повтаря. Обаче малката недояла си почва пак да мрънка и айдеее пак всички в спалнята. Аз се уморих и си легнахме и двете преди гостите да си тръгнат.
А иначе за ритуала. Отидохме в църквата, попа пя много разбираемо, каза да сме здрави и двете, но наистина пита само за моето име,нея я наричаше "дете". Освети питката. Вкъщи две жени държаха над главата ми кърпа,едно нераждало момиче с живи родители разчупи питката и остави едно парче в кърпата, после орисниците хвърляха монети в кърпата за здраве, май. Завързаха кърпата не много стегнато за да не е свидлива момата, но не много хлабаво да не е с широки пръсти и я сложиха на високо. На следващия ден я развързах, обрах парите

и хвърлих парчето питка с трохите на котките под терасата. Това е ритуалът, който ние направихме.