Симона е добре, започва да прилича на човек  и да се държи като такъв. Хапва добре, от няколко дни хапва на всеки 2 часа по 5 мин. Явно ще е от злоядите.
Ходихме на море за една седмица. Не попитахме педиатъра, но родителите ни ни подкрепиха и ние решихме че е правилно. Там тя дори си изгради режим, който за съжаление още щом се прибрахме се развали. Много ни слушаше, заспиваше всяка вечер в 9,00 и се събуждаше да яде в 5,00, а се събуждаше да гука в 8,00. После на плажа от 9,30 до към 12,00 не спеше напук на нашето желание да събираме тен. И аз изкарах под чадъра друсайки я. Мъжа ми предлагаше да се редуваме на плажа, докато единия се пече другия да я разхожда, но честно казано, това ни е почивка да бъдем заедно тримата и не исках да се разделяме за да вися сама на плажа. А вечер като заспеше я изкарвахме на ресторант и тя не мръдваше цяла вечер.
Когато се прибрахме отидохме на консултация и педиатъра ни посрещна с думите "вече сте на 2 месеца, трябва да започнете да се захранвате". Това си ме шокира. Да сме и давали по 1-2 капки сок от ябълка или морков, после по лъжичка. Нали да не и давам?
Нея, милата, да си признаем пак я хванаха коликите сякаш най-силно. Хубавото е че са понякога от около 18,00 и продължават само час. Да чукна на дърво,че като кажа нещо и то става наобратното веднага. Почти всяка вечер по това време малката отказва да яде, дърпа се, пищи, после търси гърдата, суква и почва пак да пищи. Аз реших че я мързи да суче и изцеждах, тя си го изяждаше мирно, но след половин час ревваше от болки. Дали има връзка, не знам.
Не знам вие как процедирате обаче аз реших да слушам само сърцето си и съвсем малко другите. Ами искам да си нося детенцето, да го люшкам когато е неспокойно, да го оставям в нашето легло когато спи неспокойно. Под път и над път ме срещат познати и ме информират че много ще я разглезя. Аз и от това се страхувам. После ако не ще да ме пусне никъде. Ако реве всеки път когато изчезна от погледа и, ако откаже да спи в леглото си, ако иска все да я нося?
Не знам дали ясно съм се изразила защото малката ритка, телевзора бръмчи и мъжа ме чака да вечеряме.

Ангелче  

Сама си го написала -

Нея, милата, да си признаем пак я хванаха коликите сякаш най-силно.

Как да й дадеш сок, който е кисел, при условие, че тя има още колики и я боли коремче?
Ако искаш започни да четеш за захранването, но като цяло детето трябва да е готово за такова, според мен. Хубаво е да има интерес към храната, да те следи ти като хапваш, да премлясква, да се пробва да слага неща в устата. А това се случва горе долу след 5-тия месец Имате още доста доста време.

Как да си гледаш детенце? Всичко е в твои ръце. Всеки си дава акъл, няма лошо - нали има свобода на словото, НО ти си тази, която я успокоява, когато Симона плаче, нали Ти не спиш, когато тя не спи. Значи ти взимаш решението. Дали е правилно или не - твое е решението и то е най-доброто за теб и нея!
За дондуркането и гушенето - страхотно е - аз и сега обожавам да гуша и целувам Леа, а тя се размазва от кеф. Чака да се накърмим и почва да се умилква, смее...Бе идилия.
Леа се разстройва, когато иска при мама, а мама излезе, но това си е нормално при повечето деца - носени или не. Дори педиатъра ни попита дали го прави - казах "да" и той го записа като ОК във файла й.
Това, което аз бих променила при гелдането на второ дете е да го науча да не заспива на гърда, а да заспива само. Това се учи.

Браво за морето!  

angel4e, явно педиатърът е от моята генерация. Така ни казваха, след 40-тия ден по лъжичка сок от ябълка, докато стигне 50 грама. След третия месец едно ядене се заменяше с плодово пюре с мляко /кисело/, следващия месец почваха кашите. Има ли начин да го смениш с друг, който е по новите схващания  за да не се дразните взаимно? Иначе трябва да правиш, каквото си решила, но да не му казваш  .
За разглезването мисля също като Anichka. И двете ми деца бяха ревливи и млъкваха само ако ги разхождам в ръце, пея им и ги друсам в такт с песента. Големият си падаше по народни песни и неравноделни тактове, малкият - по маршове. . Големият заприлича на останалите бебета след 6-тия месец, но тогава почнаха зъбите. Малкият рева до 1 година и то така, че съседите питаха какво го правя. Пък аз го оставях само за да свърша нещо крайно належащо, обичайното ми състояние беше строева подготовка с бойно снаряжение /т.е. бебе в ръце. Заменяха ме с всеки, който пееше по- силно и имаше нов репертоар.  Не се сърди, но ми става хем мило, хем смешно от притесненията ти, че после няма да те пуска никъде. Няма такава опасност, нито пък ще я разглезиш още толкова малка. Радвай и се, докато си е твоя, гушкай я...че после, ако излети като моите зад окена, ходи я гони. 

Ангелче, свиквай от сега - едно е сигурно, че оттук нататаък все ще се намира някой който да те обвинява, че не си направила нещата правилно - или много си разглезила дъщеря си, или много си я държала изкъсо и т.н.
И още едно е сигурно, че този някой никога няма да знае за какво говори, но много ще държи да си даде мнението.
Детето е част от теб. За мен това е достатъчно, за да съм убедена, че съм най-добре поставена, за да знам какво е добре за детето ми.

Цитат на: angel4e в 05.09.2012 20:33

Ако реве всеки път когато изчезна от погледа и, ако откаже да спи в леглото си, ако иска все да я нося?

И при мен имаше много Ако, ако, ако..., но просто в един момент си казах , че "Ако не си задавах толкова много излишни въпроси, може би щяхме и аз и бебето да сме по-спокойни и щастливи"

Притесних се да не съжалявам по-късно за постъпките си-а аз или ще съжалявам че не съм я прегръщала когато ми се е искало или че съм я свикнала да лежи в ръцете ми. Продължавам да слушам сърцето,ако има грешки ще поправям с второто.
svekarva, педиатъра все ще го сменям и се появява някой който да ме разубеди. Той е млад, не повече от 45г, всички в града го наричат "голям професионалист". Май, ще е по-добре да го лъжа и да знам че когато имам нужда от помощ ще получа адекватна такава.
Справих се със слинга. Това е нова поза, в която се страхувах да я поставям, защото си мислех че е още малка. Заспива буквално за секунди в нея.

Радвам се, че сте си изкарали добре на морето. Добре, че отидохте. 

Относно захранването и аз се присъединявам към горните мнения. Прекалено е рано за това. Още не са им развити стомахчетата, представи си сок от ябълка как ще му се отрази на милото, а и щом има колики. Както svekarva пише от старата школа, така са ги учили, захранване от 3-4 месец. Но по новите препоръки е около 6-ти месец, като при всяко бебе е индивидуално, тоест може и малко по-рано или по-късно, в зависимост когато то прояви интерес. Аз също смятам така да направя и още отсега събирам информация по този въпрос, тъй като има различни схеми на захранване, примерно някои препоръчват да се започне с плодове, други със зеленчуци и т.н. От друг форум една мама е направила много добра синтезация на информацията от различни източници за захранването, ако ми дадеш имейл, ще ти я пусна, ако искаш, защото е на файл.

А за акълите, правилно са ти писали останалите, слушай сърцето си и няма да сгрешиш. Аз си гушкам моята абсолютно винаги когато има нужда от прегръдка или люшкане, и когато плаче, без да се притеснявам, че ще се разглези, а като имаше колики, винаги в мен си я държах, но в същото време гледам да й създам някакъв режим на самостоятелност и да не свиква да заспива в моите ръце. Примерно след като се насуче, тя заспива винаги в мен, много е хубаво, и на мен ми е хубаво да я гледам как си спинка, но я оставям така за няколко минути и после я слагам в легълцето и тя си свикна, вечер си заспива без дундуркане в нейното си легълце, после постепенно започнах да я оставям и сама в стаята, и си свикна да си заспива така, като в същото време не прекъсвам контакта й с мен, тоест тя знае, че съм наоколо, защото дори и да е заспала, като отида при нея да я погаля, или да й оправя завивчицата, тя ме усеща и се усмихва. За мен това е знак, че бебка се чуства комфортно, пък кой каквото ще да ми разправя. Така за вечер успях да й създам режим, но през деня за следобедния й сън, не иска да спи в нейното легълце, както и сутрин като стане светло, и не я насилвам, като не иска. През деня за дрямка я оставям или на спалнята, даже и аз спя с нея като съм изморена, или в люлеещия се шезлонг и си се чувстваме добре и малката е спокойна. Може някои да кажат, че не правя някои неща правилно, но на мен хич не ми пука, аз си знам, че това е правилният начин и щом бебка е спокойна, усмихва се постоянно и си играе, значи съм на прав път, поне за нас. Та това е моят опит засега. Слушай интуицията  си без да се притесняваш, че нещо правиш грешно и ще видиш колко е лесно след това и колко по-уверена ще се чувстваш. 

Ангел4е павилно те е посъветвала Принцес...вчера бях на разговор и лекция точно за това, ами колкото родители има ,толкова начина на отглеждане и възпитание ,тябва да слушаш себе си ....обясниха ,че след около 2 седмици след раждането всяка майка опознава бебето си и знае кое е добре и кое е зле ....по този повод обясниха как всички други освен нас ще знаят повече от нас ,ще дават съвети и акъли ,но ти трябва да се придържш към това което иска твоето бебе и как ти го усещаш.
И по този повод да ти кажа ....мойта свеки от сега казва как бебето ако плачело да съм го оствела,то се разглезвало и и казах ,че няма да я оставя да ми се гърчи в колики а освен гова толкова малки каво глезене ?

angel4e, забравих да спомена, че за бебето има периоди на усилен растеж, когато имат нужда от повече кърма и тогава се случва да искат и на 2 часа и по-често да се кърмят. обикновено траят по няколко дена. Също казват, че бебето иска да суче по-често при научаване на нещо ново, при някакво вълнение вкъщи и така. Това не значи, че е злоядо детенцето. Докато се развивате нормално, няма какво да се притесняваш. 

п.с. Много сте хубави в слинга. 

Днес накрая отидох да се оплача на педиатъра, че бебето отказва да яде от гърдата. Той я прегледа и каза че не вижда причина. Предписа и още един пробиотик и каза че за него + факта че не ака редовно има дисбактериоза. Иначе мъника ми е много весел и щастлив. Сутрин се събужда с усмивка и готовност да играем. Понякога това се случва в 5 или 6 сутринта и когато на мама и се спи я слага в нейното легло и поспиваме чак 9. После я оставям за малко да си ритка и говори и си върша малко домакинска работа+ миене на шишета и помпи, защото вече само от шише я храня, за да съм сигурна че яде достатъчно. Ако трябва ще си взема електрическа, но съм готова на тази жертва, иначе кърменето ни е си чиста борба.
След това излизаме на разходка и когато времето позволява стоим цял ден на вън. Кърмя/цедя в колата и пак по улиците. Даже спрях вит. Д, защото ми се струва ненужно сега да го приема под формата на капки.
Понеже улицата пред нас е само чакъл и според мен е жестоко да подлагам количката и бебето на такова друсане излизам с шала , а на центъра тате е на работа с количката в колата и там я прехвърлям в нейната кола. Града в който живея е малък и гледката майка с шал и бебе в него е невиждана, та ни зяпат много и ни обсъждат.
Вече не пропускаме вечер без колики, но сравнително бързо я успокоявам. Свикнах с мисълта че ще се търпи и това.
Ние пак отпрашваме към морето само двете. Майка ми работи в един курортен комплекс и ще бъдем при нея. Иска ми се обаче да остана сама в хотелската стая да видим как ще се справя сама и ако изперкам ще привикам майка ми.
Мъника ми има рефлекса да върви и да скача. Баща и днес я хвана и я държа изправена без да докосва пода а тя си се разхождаше редувайки крак след крак или вдигайки и двата за скачане. Много и се радвахме.

angel4e, преди бях чела една статия и сега като писа, че бебето отказва да яде от гърдата се сетих. Това явление го наричат кърмаческа стачка. Има различни причини за това и също пише какво е добре да се прави. Прочети я статията е много добра: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=705

Много сте хубави на снимката с шала!Чак ти завидях,че не успях и аз да нося.
Ако това може да те успокои коликите са до време,а и се твърди,че момиченцата по-леко ги понасят.

Какво казва консултанта ти,относно отказа на бебка от гърда?
Знаеш,че трябва да цедиш много често за да се провокира достатъчно производство.Сега предполагам ти е лесно,защото млякото е много и се цеди лесно,но после като се урегулура,всяко грамче излиза трудно-поне при мен беше така.Когато Дара беше на около 5м трябваше да цедя 4-5 пъти за да събера мляко за едно хранене.

Шапка ти свалям за усилията-цедене,стерилизиране,миене-аз не бих издържала.

Представих си как подскача Симона-да я наснимаш другия път.

Поздрави

Princess_of_the_Dawn, много благодаря! Бях срещала това понятие, но си мислех че става въпрос за отказ в рамките на няколко дни, а Симона се дърпа от 2 седмици само вечер, а от 3 дни винаги когато е будна. Пък и за мен беше толкова изморително и притеснително че не яде и стои гладна, че преди 3 дни си казах "край, каквото и да ми струва, почваш да ядеш от шише".
Имаме клипче на "ходенето" , при първа възможност ще го сваля на компютъра.

ох, много ще е изморително да се цедиш, стерилизираш, но те разбирам напълно, че ще го правиш докато можеш.
сега прочетох още няколко статии, пише, че понякога може да е от запушено носле. знам, че звучи като елементарен проблем, но го срешнах на няколко места като възможна причина. ти почистваш ли й го добре? защото при нас направо си беше борба да го почиствам и по-навътре, докато му намеря цаката.
ето статия: http://www.deteto.info/articledetails.aspx?id=696

Ангелче, не се отказвай да предлагаш гърдата, може пък все някога да реши да суче пак от нея. Казвам го, защото цеденето и стерилизирането са все на твой гръб и другия вариант би ти улеснил живота значително.

Бях писала и в тема на Inaxastra , но може да не си прочела, за това ще ти го напиша и на теб. Моето дете е кърмено дълго, носено винаги когато поиска (е, не винаги от мен, че много бързо натежа), люляно, дундуркано (тази дума не знам как се пише), като имаше колики спеше предимно върху моя или на баща си корем (пет месеца ги имаше), до скоро спеше при мен, а не в леглото си и въобще "глезено" дете по стандартите на хората. Вярно, още ме търси, но свикна в детската градина буквално за три дни, лелите и госпожите казват, че си играе сам и е послушен, и въобще много е самостоятелен. Та с една дума аз харесвам теорията, която казва, че всички тези грижи за бебето и малкото дете помагат за правилното психично развитие на детето, дават му самоувереност да опознава света, защото знае, че винаги има на кого да разчита, ако се налага. С второто се надявам да имам възможност да постъпя по същия начин (в смисъл да имам физическата възможност, че се очаква да ми е по-натоварено).

За захранването всеки има своя теория. Измисли си твоята и я следвай, то детето ще ти покаже как да я промениш в движение. Определено сок от ябълки или от каквото и да било друго ще ви засили коликите в този момент. Просто не се обяснявай много на педиатъра. Кажи добре, като те посъветва следващия месец да даваш плодово пюре и толкова.

Здрасти мила, отдавна не си писала и исках да те питам как се справяш с кърменето, надявам се проблемите да са зад гърба ти и Симона да се върнала към майчината гръд.

Не е мястото да споделям, но тук в консултацията една имаше проблем, малкия не иска да яде от бутилка, само от гърда, та се чудеше как да го накара да яде от шише.

Мисълта ми е, че на всяко бебе, натуралното му е заложено като инстинкт, не спирай да опитваш

Срам ме е да си призная  , но предния ден си направих опит с Изабел, защото винаги като е гладна инстинктивно слиза надоло към гърдите ми, подадох и зърното, тя го лиза, лиза, тъкмо си мислех че вече е забравила как става и като отвори една уста, захапа веднага, след което ме хвана жал че я мъча така и си обещах да не правя повече опити.

Та както казах инстинкта си е инстинкт