Благодаря ви, момичета!
svekarva, знаех си че ще оцениш пуловера.
Сега по втората и третата картинка:Ходихме на гости в Добрич и там ни затвориха 3-те студени дни миналата седмица. Но един ден валеше сняг и беше по-меко, та решихме да излезем. Много се гордея със смелостта си, термометъра в центъра на града показваше -2. Само веднъж е излизала на такава температура. Заспа, а някои от снежинките и мокреха лицето, явно и беше гот.
В Добрич се държа прилично и не плачеше от непознати, а на баба ми и дядо ми направо им се усмихна щом ги видя.

Англече, след 3 дни четене от телефона най-накрая успях да прочета вашата тема с красивото ангелче Симона. С изненада установих, че живееш в моя роден град (благодарение на един пост на Фийби) - аз не живея там от 1999година, но са ми ясни много неща, които си споделила тук. Съпругът ти ми е познат по физиономия, но не го познавам лично. С удоволствие ще следя темичката ви, а напролет (живот и здраве) сме решили да погостуваме с моята мома на баба и дядо и ще се радвам да се запознаем ...можем да спретнем и мини форумска среща с Фийби и трите бебешорчета
Симона е едно прекрасно будно дете, много е красива 
Поздрави от нас с бебе Ема

angel4e, аз чак сега наваксах с вашата тема от тази година. Прочетох доста неща за нощното будене и кърмене, за които и аз много съм се чудила. При вас как стоят сега нещата в това отношение?

Симона много бързо напредва с физическите дейности Предполагам, че вече не се притесняваш, че избързва. Моята госпожица бързаше с някои неща, с други се бавеше (според общоприетите норми), затова не съм се трвожила твърде много.

На снимките ви, все едно гледам нас - и спането с дупето нагоре, и доближеното детско легълце, и спалното чувалче... 

Много съжалявам, че не съм видяла по-рано предложението за среща във Варна. Другия път пиши и във ФБ

Snow_White, разкрита си! И той те е виждал. Чакам ви!
Слънце, давах Алора, сиропче против кошмари и безсъние една седмица, горе-долу се успокои. После почнах хомеопатия и едновременно с това и отказвах сучене преди 3 сутринта. Две нощи рева ужасно, на третата и четвъртата спа и от там започна да се буди към 1, аз като не им дам да суче тя се разсънва и 2 часа си се молим една на друга-аз да спи, тя да дъвче. Върнах сиропа Алора, спрях хомеопатията, започна да се буди на всеки 3 часа. Спрях сиропа, сега е на "смесено будене", има кротки нощи с будене на 3 часа и изнервящи нощи, с будене на 15мин. Засега съм оставила нещата така. Надявам се като излязат долните 2 зъба(които се виждат през венеца, но не го пробиват) и започне да ака както акат бебетата ( и с това имаме проблем) да се успокои още.
Спрях да мисля какво ще стане ако не откаже сукането дълго време, ако свикне да се буди и има кой да се занимава с нея, ако не може да заспива сама...Приспивам я като легна до нея и и хвана ръчичките, на нейното легло. После цяла нощ спи на нашето,заради буденето. И ще я карам така. Понякога баща и я взима сутрин и аз се понаспивам.
Да, не се тревожа вече за напредването. Осъзнах че не мога и да искам да я спирам да прави нещо, което тя иска.

От седмица се опитвам да разкажа за интересните неща при Симона, а мозъка ми не работи. Имам си детенце, което озвучава къщата ни вече 7 месеца. Въпреки че се чувствам доста изнервена (дори не знам защо) ми става все по-хубаво, че я имам.
Симона расте, растат ръцете и шансовете за хващане на нещо сложено на масата. С течение на времето се научи като и омалеят краката да се пуска на колене и така на дупе. Още не е съвсем паметлива, защото понякога в рамките на 5мин се удря в едно и също нещо, ама зор да отиде някъде и така. Като казах паметлива, аз пък я подценявам че не разбира, защото е бебе и се изненадвам как разбира по тона в какво настроение си, разпознава си името .
До преди няколко седмици като изпуснеше играчка, въобще не се обръщаше да я търси, тя просто изчезваше от погледа и, сега вижда къде отива играчката и я търси. Вече казва „мамам”, „бабабаба””дадада”, „бръм-бръм”, а ние я учим кой кой е. Играем на „Къде е Мони, тате виждал ли си Мони?” „А, ето я”. Маха с ръка ако ти и махаш.
Хапва 2 пъти на ден „човешка „ храна. Притесненията ми относно приготвяните от мен пюрета изчезна напълно. Вече по-смело купувам плодове и зеленчуци, а преди седмица опита и домашен заек. Имаше период в който не хапваше много-много и реших да и предложа купешко пюре. Купих картоф с броколи на Нестле. Първо го опитах и ми стана гадничко, после Симона се потресе и си извади езика, в опит да го изплюе, после баща и направи гадна физиономия, а моя баща го изплю веднага и ужасен попита какво му давам. 
Има дни в които си се заиграва  с играчките и не търси никого защото вече може да прави почти всичко което и се иска.  Купихме и кош, който според мен е за пране, където и слагаме играчките. Кошът се оказа многофункционален- тя влиза в него  за да рови, като се изправи на него от тежестта и той се плъзга и тя върви след коша  , слагаме я вътре и я бутаме, като в кола. Доскучава и все в нейното каре и е много щастлива като я пуснем да попълзи из другите стаи. Утре поръчвам Стийм Моп Хикс пет-мет и последния да затвори вратата…че ръцете от пода отиват в устата веднага.
Онази вечер изпитах странно чувство-опитвах се да наготвя , а тя катереше възглавницата , която я спира да стигне до мен и ревеше. Всеки път когато я вземех млъкваше. Хем ме беше яд, че не мога да сготвя, хем ми беше топличко на бузата от опряната в мен детска буза, хем ми стана мило, че някой има нужда от моята прегръдка.
Ходих на театър и пак на излизане казах че никога повече няма да я оставям, защото само я мисля, макар че я оставям на баща и. Тя пък слушала и като се проибрах плачеше от глад, а баща и преливаше едни млека в едни шишета за да ги стопли по-бързо, защото са били във фризера. С Мона на ръце. Мила гледка!

Цитат на: angel4e в 05.02.2013 00:55

Слънце, давах Алора, сиропче против кошмари и безсъние една седмица, горе-долу се успокои. После почнах хомеопатия и едновременно с това и отказвах сучене преди 3 сутринта. Две нощи рева ужасно, на третата и четвъртата спа и от там започна да се буди към 1, аз като не им дам да суче тя се разсънва и 2 часа си се молим една на друга-аз да спи, тя да дъвче. Върнах сиропа Алора, спрях хомеопатията, започна да се буди на всеки 3 часа. Спрях сиропа, сега е на "смесено будене", има кротки нощи с будене на 3 часа и изнервящи нощи, с будене на 15мин. Засега съм оставила нещата така. Надявам се като излязат долните 2 зъба(които се виждат през венеца, но не го пробиват) и започне да ака както акат бебетата ( и с това имаме проблем) да се успокои още.
Спрях да мисля какво ще стане ако не откаже сукането дълго време, ако свикне да се буди и има кой да се занимава с нея, ако не може да заспива сама...Приспивам я като легна до нея и и хвана ръчичките, на нейното легло. После цяла нощ спи на нашето,заради буденето. И ще я карам така. Понякога баща и я взима сутрин и аз се понаспивам.

angel4e, не знам дали разбрах правилно, но май със сукането и спането не са се променили особено нещата. С тези растящи зъби, променящи се деца и нарастващата им нужда от внимание, може би дори ще ни става по-трудно /още около една година. И аз се тревожа за същите неща като теб - кога ли ще се откаже, заспиването сама, с някой друг... Вие дори сте по-напред, тъй като Симона заспива и без кърмене.

А с това, "странното", чувство свиквай, защото занапред все така ще бъде

Слънце, написала съм ти опитите ми да оправя нещата. Иначе 90% от вечерите се буди 2-3-4 пъти. Не знам дали е резултат от усилията ми. Наложих си да я приспивам така. ПРиятели ми казват че щом е свикнала да и държа ръката, така ще бъде дълго, те оставяли децата сами в стаята да си заспиват. На мен не ми пречи да и държа ръката за заспиване, дори да стане на 5. Аз самата не обичам да заспивам сама. Само около годинката ако спи спокойно и се буди не повече от 2 пъти и то не за сукане ще бъде супер, ама сега това е единственото което я успокоява(нормално бебе е).  Онази вечер, с театъра беше идеалния случай да видим дали ще може баща и да я нахрани и приспи, ама театъра се оказа по-кратък и се върнах преди да е яла.
Опитах се да въведа тежим на ядене и спане през деня-не ми се получи много, но поне е малко по-организиран денят.
Пускам част от кореспонденцията ми с консултантката по кърмене, която е до мен вече 7 месеца по всякакви въпроси, страхотна е.
"Честото будене при бебетата до година е нещо напълно нормално. Нощното кърмене и приспиването по този начин, са това, което бебето търси, не защото е свикнато, а просто защото физиологията му има нужда от това кърмене и приспиване, за да се развие мозъкът му оптимално и за да премине плавно от сигурния и тих живот в корема на майка си към света, където тя няма да бъде непрекъснато до него.
Бебетата, които не се будят така, обикновено са отвикнати от тази норма или просто имат специфично устройство (рядко срещано, но се случва). Това е натоварващо и затова много родители избират съвместен сън, за да може и майката да си отспи. После е още по-интересно как детето само започва да иска да спи не при родителите, защото му е тясно. При нас така стана, например.
Разбирам те напълно защо се притесняваш, аз също съм имала такива притеснения и горе-долу всяка майка с която общувам ги има в даден период. Сега, като гледам назад, си давам сметка, че с някои собствени грешки относно кърменето, това нощно будене ни е помогнало да запазим кърмаческата си връзка и се радвам, че минахме и ние през него, ако и да беше трудно.
Бих ти предложила просто да помислиш за варианти, които устройват всички ви, ако ще да не е и на 100%, като разбира се, вземеш предвид кой е най-малкия и беззащитния. Отспиването може да се случи и по-късно, но нуждата на бебешкия мозък и бебешката уязвимост са факт само сега. Може наистина да помислиш за близост на бебето до теб, докато спиш?"

Англече, попаднала си на добра съветничка, или поне все едно чета моята философия за нещата. Истината е, че в днешно време можеш да чуеш и прочетеш милион различни стратегии кое е правилно и добре и кое не е. Според мен трябва да постъпиш така както сърцето ти подсказва, а доколкото разбирам по постовете ти, наистина се ръководиш по интуицията си 
Имаш нормално прекрасно бебе и това е най-важното. А щом не обичаш да заспиваш сама, това може да обясни и нуждата на Мони да търси близост и компания при заспиване.
Има, разбира се, и още нещо - трябва да се грижиш и за себе си и да се опитваш да почиваш всеки път, когато ти се отдаде възможност, за да можете да се радвате пълноценно една на друга.
С бебе Ема ви прегръщаме двете и нямаме търпение да се запознаем след месец - два

Целият ми проблем идва от там, че съм заобиколена от хора, които непрекъснато обсъждат чуждите деца и способностите на родителите да се справят  с възпитанието. За да не стана част от статистиката реших да направя всичко по силите си да науча Симона да НЕ бъде като другите деца. И вместо да се радвам че спим заедно ( на мен ми е хубаво, но все си мислех че нее правилно) аз се опитвам да я вкарам в някакви рамки, горе-долу като войник. Съветите на познатите са да се държиш точно като с войник с детето и то да се държи като войник. Наскоро една позната, на шега ме нарече "лоша майка" затова че кърмя нощем. "Трябва да бъдеш по-твърда". Не знам чия е вината, (май е моя) дали тяхна че си пъхат носа където не им е работа, или моя че държа на хорското одобрение. Искам отрано да взема нещата в мои ръце , защото "по-лесно е да възпитаваш, отколкото да превъзпитаваш".
На педиатъра си,казах, нямам доверие, подхождам с недоверие към всяко нещо което каже. Онзи ден му звъня и му казвам че Мона ака жълти акита със зелени петна, дали може да е от авокадото. А той ме нареди,че авокадото било екзотичен плод и бил тежък за стомаха на бебето.
Повярвах на хомеопатката, при която ходих. Тя ми каза, че детето го боли стомахчето от нощното кърмене и затова се буди. Онзи ден срещам приятелка която е записала бебето си при тази лекарка и ми се наоплаква че спряла да кърми в 4-тия месец, защото точно тази хомеопатка ( припомням, живяла в САЩ) и казала че кърмата и не стига, защото бебето наддавало по 600 гр.

Цитат на: Snow_White в 10.02.2013 22:31

Истината е, че в днешно време можеш да чуеш и прочетеш милион различни стратегии кое е правилно и добре и кое не е.

Истината е че най-добре се гледа дете в Африка! Няма информация, няма статистика, няма проучвания. Всичко идва от сърцето.

Ангелче,прекрасна майка си 
Симона е късметлийка,да има мама като теб,която премисля хиляди пъти всичко,което заедно преживявате.
Видях и снимките-много е пораснала.Браво и за новите постижения.

Много ми харесаха думите на консултантката ти.

Цитат на: angel4e в 09.02.2013 09:08

"Отспиването може да се случи и по-късно, но нуждата на бебешкия мозък и бебешката уязвимост са факт само сега."

Цитат на: angel4e в 11.02.2013 11:11

Истината е че най-добре се гледа дете в Африка! Няма информация, няма статистика, няма проучвания. Всичко идва от сърцето.

Не знам за теб,но мен ме устройва да отглеждам и възпитавам детето си,вярвайки в тези три изречения.

Е, аз в Африка не бих отишла, но щом теб те кефи 
Прекрасно знам за какво говориш - колко е важно ти и детето ти да се вписвате в някакви си рамки и стереотипи, защото, видиш ли, какво ще кажат хората....а и те нали толкова деца са отгледали - те ли не знаят  Изобщо не си ги слагай на сърце тези изказвания - нека си лоша майка в техните очи. Важното е ти и Мони да се в хармония, пък те доброжелателите нека си говорят.

Да бе, авокадото било тежко и екзотично, пък сок от ябълка на 40 дни е много хубаво?! Това закостенели мозъци, чак закърнели, пууу...

А твоята консултантка по кърмене мисли ли, че стомахчето на бебето има нужда да си почива нощем?! Защото аз с колкото консултанти съм говорила всички смятат това изказване за абсурдно. И тук стигнахме пак до Африка и информационната затъмненост 

Ако търсиш хорското одобрение - имаш моето 

Един от най-големите детски психолози беше казал, че би предпочел да има майка изпьлнена сьс сьмнения, отколкото такава, дето е убедена, че знае всичко.

Нормални са всичките ти колебания и сьмнения. Всеки ги преживява по някакьв начин, незаивсимо от средата, в която живее.

За Африка сьм много сьгласна. И аз сьм си го мислила, а ти мнохо хубаво си го формулирала 

Дали не си твьрде взискателна кьм нея? На мен ми се струва нормално да спят зле малките деца, да плачат и пр. Марта започна да спи добре отпреди месец, а е вече на две. Да, да кажем спи с нас и не спеше добре, заради цокането. Но имам приятелка, чието дете е на биберон и спи в отделна стая, а тя става точно толкова пьти на нощ, колкото и аз. И мисля продьлжава да е така.

На теб лично как ти е удобно и приятно? Мони как се чувства най-добре?

Много е трудно да си различен и да се отстояваш. Шапка ти свалям и кураж ти пожелавам. Знам, че можеш 

Цитат на: Snow_White в 11.02.2013 19:20

Ако търсиш хорското одобрение - имаш моето 

и моето и моето..
за пореден път се убеждавам, колко общи неща имам с много от мамите тук..всички минаваме през тези периоди и като,че ли изпитваме еднакви чувства, страхове...не случайно сме се събрали в този форум 

Минавам през същият АМА абсолютно същичт период в момента  кърменето през нощта...Лукас ме ползва за биберон..аз не си доспивам..правилно ли е, не е ли...търся одобрение, някой да каже: " да, правилно.."

Да знаеш, НЕ си САМА...Целувки 

Така топличко ми стана на душата. Благодаря ви!
Още неща щях да пиша, ама забравих. Както казах на една приятелка "ползвам само 10% от капацитета на мозъка си". Добре че ме разбира, иначе щях да и се сторя много невъзпитана и плиткоумна.

Цитат на: angel4e в 11.02.2013 11:11

Целият ми проблем идва от там, че съм заобиколена от хора, които непрекъснато обсъждат чуждите деца и способностите на родителите да се справят  с възпитанието. 

Всички в малките градове сме с този проблем .Аз затова предпочитам да не контактувам с никого ,отколкото с такива хора.
Ти решаваш кое е добре за Мони ,т.е. заедно решавате.Майната им на останалите.