⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Angel4e тук ще сподели на Симона детските ,безгрижни дни !

Аз за прохождане приемам първата крачка, без да се хваща или подпира за нещо детето. Май и аз ще ви честитя - да ходи с високо вдигната глава, да избира правилни пътища и да не пада / в пълен и преносен смисъл/! *THUMBS*
Честито ангелче и едно голямо браво на Симона за първите крачици.
Каква помощничка си имаш, Изабел върви по нейният път и помага на мама, ама с миялната машина, все нещо докопва маймунката
И аз мисля че прохождане е когато сама се придвижва от точка до точка, иначе и нашата мома се придвижва като се държи за нещо, а днес преди обед стоя сама на крачета, за няколко секунди без да се държи
По една крачка прави, но повече не може, а и е малка още. От точка до точка гледа да го мине ако може права, по мебели, което и отнема повече време и усилия отколкото ако просто допълзи на 4 крака. Но често се случва когато сме навън и иска да стигне нещо, което не се стига с придържане по мебели да се овъргаля по земята. Винаги нося дрехи за преобличане, но я преобличам след съня, защото тогава е изпотена. През останалото време моето дете е най-мърлявото в града. Хваща ме срам, когато някой я доближи да и се радва иначе не се старая да я опазя чиста.
Бях и поръчала от нашумелите плетени сандалки, но с 2 -3 см по-големи, като си мислех че стъпалото и расте със сантиметър на месец . Една баба ни оплете такива по мярка и изводът е че тези сандалки са само за украса, не може да върви с тях, постоянно и излизат от крака. Сега съм и поръчала сандали на Зизу, ще видим какво съм объркала там чак на 23-ти май. Дотогава имаме само едни затворени обувки с които ми е жал да я обувам в тези жеги, та често я пускам боса или по чорапи, което отново ме превръща в мърлява майка. Но пералнята Пенка пере и мен това не ме натоварва.
Имаме тен и двете, въпреки че се мажем с фактор 50. По цял ден сме навън, направо не знам какво да правим затворени в къщи.
Моите  батерии са изтощени, татко ни не е почивал от 01, март. А Монката я удари някаква любов към мен, не ме пуска. По цял ден е в краката ми и реве да я взема, а когато съм на пода с нея, ми се качва по главата и ме гуши и целува. *INLOVE* Единствения минус-стоя гладна. Възрастните естествено, намират това за изключително лошо, че детето е свикнало с мен. Странно защо децата не свикват със съседката!
Няма нито един зъб, но си ми харесва такава. От всички бърборения се различава "да". "не" "айде", но не мисля че знае какво означават.
Слизане и качване на легла-отработено.







Благодаря ви, момичета, за честитките! Мозъкът ми започна да се стопява с дни.
Аз пък като видя изпоцапано дете и се радвам,защото знам,че живее безгрижно и не е ограничавано и овиквано с :Не,не,не.Нали Пенка пере ,т.е. твоят проблем е минимален ,така че да си гледат работата другите.За привързаността - ами нормално е ,нали си по цял ден и нощ с нея.Аз затова два дни в седмицата оставам Явката на баща му да го гледа ,а аз отивам на работа,ама при нас е лесно ,защото един път да си похваля работата ,че в това отношение сме гъвкави.
Чакай, хич и не си видяла мръсотия още ;). Тя е през есента, когато има паднали листа и локви и детенцето ходи свободно. Виждам, че наторявате успешно градинките  :bravo:. Къде намирате такива красиви шапки?
Сега ми дойде на ума, че и нашата пералня се казва Пенка ;). Вероянто покрай марката на първите перални Перла /пък Перла е префърцунено име за домашна помощничка/ в много семейства се нарича така.
хаха, поливате тревичката.
Малката е разкошна с розовата рокличка.
Че две крачки малко ли са?! Браво на Монито  :bravo:
Ама много сте хубави в рокли и двете, пу, пу. Аз ти се възхищавам как се справяш сама с лекота, на мен не ми се получава.
Мони е толкова живичка и любознателна, че последното нещо което ще си помисли човек като я види е колко е чиста - ми нали сега изучава света, нормално е лесно да се цапа - хич да не ти пука и дано да ти е здрава Пенка :)
fiibi_bg, мога да ходя да му върша част от работата, но могат да ме хванат от инспекцията по труда.
svekarva, не ме плаши, ей! Поне на есен ще може да върви, сега обира прахта от земята. Шапката е подарък от гаджето.
Snow_White, и аз понякога си се възхищавам на ентусиазма са е чисто и сготвено на всяка цена :)
Мони я гласим за певица.
http://youtu.be/-C7z9pC2NE0
http://youtu.be/swI0F1axkpc
Та тя си е бебе още, пък татко я "обработва" като голямо дете. Много е сладка с боди без памперс :), на тила почти имате коса за опашка.
Нещо не разбрах чие точно гадже ви подарява шапките ;)
Другият път като се видим да ни научите на тези танци ,ей :)
Честити първи стъпчици и от нас!
svekarva, опашки връзваме 2 отзад, но в къщи си ходим неглиже. Нейното гадже и прави подаръци, или по-точно майка му, той не  е голям кавалер, аз гадже нямам.
С две думи - свекървата *THUMBS*. Хахаха, да взимам идеи за подаръци ;).
Момичета, Монката постепенно стана много привързана към мен и на моменти направо залепена за мен. Понякога не иска да стои дори в баща си. Преди се къпеха заедно. Сега, когато влезем с нея в банята, аз я оставям в коритото да си поиграе докато се изкъпя, но тя ревва и започва да се изправя и да подава ръце и иска да е гушната в мен. Ако баща и се прибере и решим той да я къпе, в момента, в който я оставя в ръцете му, писва и не млъква докато не я гушна. Търпях, спрях да върша всякаква домакинска работа, но продължава повече от месец, а напоследък е достигнала върха. Пробвахме да я оставим да поплаче, докато готвя, имам чувството че може да реве до безкрай.
Сменя настроенията, без да виждам причина. Може да се заиграе с някого, но след минута да се разреве и да ме потърси. И няма общо със съня, и наспана и нахранена пак ако реши да къса нерви ...Крива, крива...
Много ми е жал за нея. И за мене си малко :)