Отдушник!

[Ели .]

да се присъединя и аз !!! като завърших заминах да уча в германия !!! е то не беше рев и чудо !!!! вярно е изкарват се добри пари и доста неща си накупих, но за сметка на това станах нервна и плачех за най-малкото ннещо и просто един ден си събрах багажа даже не можах и целия и се прибрах, не съжалявам !!!! тъй като съм тука при семейството си и най вече при мъжа си !!!!!! не мога да скрия че тези 9-10 месеца не бяха важни за мен, тъй като осъзнах, че това е мъжа на живота ми . Той ме пусна макар, че му се късаше сърцето и ме подкрепяше , мислехме как и той щеше да дойде при мен, но не се получиха нещата !!!!!! изпитахме връзката си , но на каква цена ???????

[nina_nikole]

Сетих се за моя колежка в унверситета. След като се рибрахме от бригадата пстоянно се оплакваше че се чувства подтисната тук, само слушала хора, които не могат да си платят сметките и т.н. Нейният приятел завърши в Германия и се върна да работи в Бг. Той е точно на другия край - човека си се чувства супер добре тук, има си хубава работа, колегите му - кой деца му се родили, кой кола си купил и изобщо и не иска да чува за чужбина.

[Ели .]

аз също не искам да чувам за чужбина и се мъча да убедя всеки да си остане тук, не че съм голяма българка, но все е друго като си близо до семейството ти, понякога психически човек не може да издържи

[vanillyz]

Здравейте, съвсем случайно попаднах на тази тема и реших да драсна някой ред! И аз съм минала през школата на чужбина, следвах 2 години в Германия, а преди това 1 година бях детегледачка там. Не мисля, че е лесно, напротив, учила съм ,ставала съм в 4 часа за да отида- пеша на работа, вечер съм се прибирала пребита и пак същото. Но не там е проблемът, според мен хората там за много различни от нас Българите, имат различна култура и ценностна система. Не ми беше мястото там, ние сме по-емоционални, някак по-живи. Вече 5 години си живея в България и за миг дори не съм съжалила. И тук не е лесно, но тук според мен можеш да се докажеш, а там винаги ще си си чужденец. Имам позната, която следваше там, като не й се налагаше да работи, дори германец богаташ й беше гадже и пак се върна...всеки сам решава, но според мен живота ни е един и трябва да му се наслаждаваме,  а не да живеем ден за ден и да очакваме някой по-хубав ден.

[nqma me]

нека и аз да се разпиша.......Родителите ми от почти три години са в Испания.....Аз не замина само поради две причини--бях 12 клас и ми предстоеше бал....и това, че моя любим щеше да остане сам тук...Не съжалявам...но през какво преминах тук...ако бях заминала сега щях да съм 2 курс студенстка архтектура във Техническия унверситет във Баселона...--за това съжалявам..., защото тук ми се наложи да се боря с курупцията и платих висока цена--първата година не ме приеха архитектура, кандидадтсвах втора---останах първа резерва не ми стигнаха 3 стотни--беше ми предложена сума за да взляза (прекалено висока и незаслужаваща внимание)Както и да е приеха ме урбанизъм---и сега не съжалвам.....Но ако бях заминала без никакъв проблем щях да уча каквото си поискам...Това ме дразни в Бг , че ти спират развитието----нямаш шанс и избор----
Сега моя приятел си подготвя дукоментите за магистратура в Холандия...До месец-два ще разберем дали ще заминава септември......И това означава, че повече нищо не ме задържа тук...
Аз харесвам страната си, но поживях и половин година в Испания.......Хареса ми ---- и то много---след това ходих още няколко пъти--чувствам го като другия ми дом----
Обичам да пътувам, и ако няъде ми хареса бих останала---не планувам да живея в България---ако някой ден ми предложат заплата отговаряща на знанията ми може би бих живяла тук.....Но за сега не е така...
Аз покрепям младите хора, които са избрали да покажат таланта и знанията си на останалия свят.Наистина навън е мн трудно--но и тук е още по-трудно. Там поне оценяват твоите умения--естествено ако им ги покажеш и ако притежаваш такива. До като тук с тази шуробаджанащина няма да се оправим......
Така че нека опитаме.......Родителите ми от както са там --- особено майка ми се прероди-стана спокойна, щастлива и доволна от живота.....купиха си апартамент, коли и т.н......а пък и аз покрай тях намазвам...Бих казала , че решението го взе мн трудно, защото тук имаше мн доходоносна работа (занимаваше с дизайн), прекрасен дом (имам впредвид че лукса не и е липсвал, защото мн хора заминават поради финасови причини) и всичко и беше наред......но в крайна сметка сега има още по-прекрасен дом ---може да си позволи да не работи----и отново е щастлива.......
Аз мога само хубваи работи да кажа за чужбина, защото не съм патила.......но това е от мен!
Аз искам да пътувам и да избера най-подходящото място където да живея!

[YYY]

И аз имам много приятели в Испания  ,кумовете ни бяха при тяхни роднини там за нова година и са възхитени.Много спокоен живот ....както е в цяла Европа разбира се

[nqma me]

А в Испания е спокоен и флегматичен.......в хубави смисъл на думата...Там никой за никъде не бърза, всички са едни спокойни....хаха....аз като отидох първия път в магазина да пазарувам--бързам бързам да сложа по бързо продуктите да не бявя другите---а тя ми казва касиерката спокойно--не бързайте има време-хахаа и едвам едвам ми ги таксува.....Сикнах със спокойствието и сега тук съм така--не ми пука--като пазарувам вечно ми се карат-"По-бързо, по-бързо"--а аз им казвам "На клиент ли ви е заплатата-хахаха-тогава защо бързате и продължавам да слагам бавно бавно продуктите--------

[YYY]

Ами да така е в БГ всичко е много забързано и много напрегнато,и тук в Италия е спокойно, в началото мъжа ми ме заведе да ми извади карта за неговият личен лекар  ,взима билетче  и сяда да чака .На електронно табло светва номера на човека пред нас и аз заставам като на тръни и си мисля сега да не вземе да ни изпревари някой /а то една опашка/ обаче гледам ,че мъжа ми си седи изчака да светне нашия номер и тогава застанахме на гишето ,но никой дори не направи усилие да изпревари както се случва в БГ.После и аз свикнах с това спокойствие.Аз се научих тук да шофирам имам книжка от 3 години ,но не смеех да карам в БГ а тук са много толерантни дори и  при огромните задръствания няма изнервено свирене с клаксони и знам ,че щом има знак стоп значи всички спират.Тук няма катаджий,хората са решили въпроса навсякъде камери нарушиш ли правилника си заснет и ти пристига глоба ,на теб не ти остава нищо друго освен да отидеш в пощата и да си я платиш,за това карат внимателно и спазват правилника

[Valentinka]

Но не там е проблемът, според мен хората там за много различни от нас Българите, имат различна култура и ценностна система. Не ми беше мястото там, ние сме по-емоционални, някак по-живи. Вече 5 години си живея в България и за миг дори не съм съжалила. И тук не е лесно, но тук според мен можеш да се докажеш, а там винаги ще си си чужденец. Имам позната, която следваше там, като не й се налагаше да работи, дори германец богаташ й беше гадже и пак се върна...всеки сам решава, но според мен живота ни е един и трябва да му се наслаждаваме,  а не да живеем ден за ден и да очакваме някой по-хубав ден.

Напълно съм сгласна. Вече 10 години живеем във Франция и в момента единственото, за което мислим е как да се приберем. И двамата сме завършили и работим тук, но...Много хора не разбират как бих зарязала удобставата и установения ред - ТАКА!
Омръзна ми да се чувставам самичка (та макар и с прятели и милото), омръзна ми да живея под наем и да не се чувствам у дома, омръзна ми да липсвам от снимките на всички семейни празници, не искам да си представя да имам бебе тук, далеч от майка ми (с която мн се карам парадокс).Искам да участвам в подготовката на сватбата ми на живо, не по телефона. Искам обикалям сус сестра ми за късметчета и всякакви възможни глупости. Липсват ми един куп дребни нечта...Омрзна ми от всичките данъци и такси
(знам, че навсякуде ги има, но тук е нечовечко).
Искам в БЪЛГАРИЯ, не ми е мястото тук-няма емоция, нама живец, не искам да генерализирам-имам истински приятели тук, но ...), тук се чувставам като в безтегловност. Целта ни е до края на годината е да сме в БГ.

[nina_nikole]

Валентинка, щом вече 10 години сте там се предполага, че вече имате добра работа, приятели... нещо като имате някакво положение там и шанс за кариера. Решили ли сте наистина да се връщате? И аз като теб не искам да отглеждам децата си в чужбина, а моя е на мнение, че ако заминем ще е за повече от 15 год.

[Valentinka]

Валентинка, щом вече 10 години сте там се предполага, че вече имате добра работа, приятели... нещо като имате някакво положение там и шанс за кариера. Решили ли сте наистина да се връщате? И аз като теб не искам да отглеждам децата си в чужбина, а моя е на мнение, че ако заминем ще е за повече от 15 год.

Имаме и приятели, и хубава работа, ноо сме само наполовина щастливи. Аз съм друг човек в България.
Да, решили сме да се прибираме окончателно. Даже започваме лека полека да пренасяме разни нещица
Не мога да кажа, че не съм се адаптирала във Франция, точно обратното, но вупреки всичко нямам желание да губя повече време тук. Много неща сме научили тук, идването ни ни е помогнало да се изградим като личности, но вече е достатъчно. Стана прекалено дълъг престоя ни (както и поста ми

[YYY]

Мисля ,че най където се чувстваш добре там е домът тИ .Имаме поне три приятелски семейства на който тук /Италия/ им се родиха вторите деца,на нашите кумове малката дъщеря е в 4-ти клас тук е родена перфектно говори езика,сина им е 15 год и има намерение да продължи в Америка ,важно е човек да се развива а не да си стоиш в БГ .............. :)света се глобализира

[nqma me]

Валентинка, казваш ,ч е не ти се живее под наем, защо тогава не направите нещо по въпроса...----Нашите за 3 год. и вече си имат апартамент(е на изплащане , но.....все пак техен) Даже мама се вихри сега с обзавеждането--хванали са я лудите---хихи....
Де да знам--мн ми е странно като няко каже "аз съм от 20 години там и нямаме дори апартамент"----баща ми е обикновен човек без висше образование и намери страхотна работа------издържа цяло семейство, и изплаща апартамент---де да знам, а е от 6 години в Испания......Аз си мисля че човек може да е щастлив навсякъде----всички си мислят че тук е по-добре и когато се върнат се почва с претенциите и оплакването....На мен ако не ми харесва някъде не бих стояла и за минута....

[YYY]

Валентинка, казваш ,ч е не ти се живее под наем, защо тогава не направите нещо по въпроса...----Нашите за 3 год. и вече си имат апартамент(е на изплащане , но.....все пак техен) Даже мама се вихри сега с обзавеждането--хванали са я лудите---хихи....
Де да знам--мн ми е странно като няко каже "аз съм от 20 години там и нямаме дори апартамент"----баща ми е обикновен човек без висше образование и намери страхотна работа------издържа цяло семейство, и изплаща апартамент---де да знам, а е от 6 години в Испания......Аз си мисля че човек може да е щастлив навсякъде----всички си мислят че тук е по-добре и когато се върнат се почва с претенциите и оплакването....На мен ако не ми харесва някъде не бих стояла и за минута....

Мъжа ми и кумовете ми са отдавна в чужбина и все ми казват,че понякига им се ще да се върнат, но като си дойдат ваканцията в БГ за 3 седмици и се убеждават ,че не е време още да се връщат .При мен за сега носталгия няма може би защото се чуваме и виждаме на скайпа и по 2-3 пъти на ден,даже се изчерпват всички теми.Но иначе ,човек работи ли легално в чужбина не е проблем да си купи жилище и вместо за наем да си изплаща собственото жилище

[nqma me]

Точно това имах в предвид==наема е колкото да изплащаш апартамент и затова родителите ми предпочетоха втория вариант.......Майка ми не си е идвала и сега като си дойде лятото за един месец ще е голямо шоу с нея---ще има да обижда всичко и да роптае "Аз в Испания, испания това испания онова" Лятото се очертава да ми бъде забавно-хихии